Гората

Отдавна беше минало полунощ и улиците на Форкс бяха пусти. Двете вампирки за секунди прекосиха разстоянието между дискотеката и гората. Щом докоснаха сенките на дърветата, намалиха темпото до човешка скорост.
Вятърът задуха в посока на севеер, носейки непозната миризма. Сам и Грета вдишаха и обходиха гората с очи.
- Не сме сами - отбеляза Сам и оголи зъби.

От сенките се отдели сиует. Висок, тъмнкос вампир с ярко червени очи. Усмихна се, разкривайки белите си зъби.
- Я какво имаме тук? - измся се той.
Миг по-късно зад него се появиха още две фигури.
- А аз си мислех, че тази вечер ще е скучна - обади се един от тях. Сам оголи зъби, когато забелляза още два вампира сред дърветата. Бях зад тях. Бяха ги оградили.
- Спокойно, милички.. няма да ви нараним.. - каза тъмнокосият вампир. - Много. - добави и се разсмя. Към смехът му се присъединиха и останалите. Бяха пет на брой.
- Не се закачайте - обади се Сам. - и няма да пострадате.
Женската от сборището им иззръмжа. В отговор Грета също иззръмжа, придобивайки отбранителна позиция. Двата вампири, зад лидера им, се отдалечиха образувайки кръг, в чиято среда бяха притиснали Саманта и Грета.
В този момент "момчето", което се бе обадило първи, тръгна към Сам. Тя реши да се позабавлява и върза вързанките на изтърканите му бели маратонки. Той залитна към земята, но не успя да падне. Е, нали е вампир. Саманта си подсмихна подигравателно.

Двамата вампири се нахвърлика върхо Саманта, която беше притиснала Ерик на земята, който се опитваше да се измъкне от хватката `и.
Миг преди обезумелите пазачи на "царската двойка" да докоснат дори с пръст Саманта, се издигнаха във въздуха, разсмахвайки ръцете и краката си, търсейки начин да се освободят.
- Какво, по дяволите?! - изруга единия.
- Няма да е забавно, ако ви унищожа бързо - изсмя се Сам, обръщайки се отново към Ерик.
- К**ка такава! Веднага щом се освободя, ще --
- Спести ми го! - прекъсна го Сам и обхвана главанта му с ръце.
- НЕЕ! - изкрещя Кейтлин, освободила се от Грета, и се хвърли на Сам. Двете паднаха на земята.
Концентрацията на Сам се развали и "летящите" вампири също се призимиха на земята.
- О, я се разкарай! - измърмори Сам и отблъсна вампирката на няколко метра от нея.
Грета отново приложи дарбата си и Кейтлин започна да се гърчи на земята. Ерик отново се опита да му помогне, но Сам го спря, блъскакайки го в най-близкото дърво. Отиде до него и отново го притисна на земята с единия си крак.
- Е, да приключваме - каза тя и се наведе. С едно леко движение и откъсна главата му.

Грета завъртя очи и се разсмя.
- Не беше трудно - отбеляза Сам. - Даже беше забавно.
- Добър екип сме!
- Хах..
- Можехме да се справим и с още толкова, стига да се разбираме.
- Хъмм.. това може и да се уреди. Стига да не досаждаш - разсмя се Сам.

- Просто от чисто любопиство - започна Сам. - Какво видя в миналото на вампирката? Т.е. с какво толкова я измъчва? Промяната?

- Ако съдя по очите ти, си хруснала свалячите от дискотеката - подсмихна се Саманта.
Рашел откъсна поглед от огъня и е обърна към вампирките.
- Единия искаше да отидем у тях, но не се сдържах до там - каза тя, а Грета се разсмя.

- Да, нали това казах! - каза Рашел.
- Ами.. - започна Саманта.
- О - промърмори тя. - Е, нищо следващия път.
- Май ще трябва да свикна с дарбата ти - отбеляза Сам, а Рашел се засмя, после се обърна към Грета.
- Ти ще дойдеш ли? - Грета повдинга вежда. - О, идваш! - разсмяха се.