Ако не ви е страх може да дойдете тук през нощта,но не се зане какви създания се навъртат ,особено ако сте само хора!А ако не ви е страх може да стигнете достатъчно навътре до една прекрасна поляна..
Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Съобщение [Страница 1 от 2]
2 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 1:12 am
Грета Хъмпфри
Admin
Слънцето тъкмо се беше скрили,когато аз облякох сучъра си и излязох ядосана от вкъщи.Днес денят ми беше ужас от самото начало.Първо че още в 6 сутринта изгря Слънцето,което беше глупаво все пак това бе Форкс,и щом станах за "закуска" или по-точно да си взема бланка с кръв,видях че са свършли.Как за бога е станало?Хейли.. пак не беше ходила до болницата за още.Напомнях и от 2 седмици,уж тя е по-голямата,а все аз трябва да осигурявам "хранта".И тъй като нямаше бланки,а печеше слънце, трябваше да чакам да се стъмни и тогава чак да отида на лов в гората. Естесвено стигнах там за няколко секунди,бързо се ориентирах и усетих примамлива човешка миризма.Някакъв турсит,по принцип не се задоволявах с такива, търсех си по- "вкусни",но бях гладна и това ставаше.След като се нахраних,друга миризма премина през обонянието ми.. но не беше човешка.. имаше друг вампир.. и не беше Хейли.Започнах да оглеждам.
3 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 1:24 am
Рашел Волтури
Admin
Тръгнах през гората - знаех, че сигурно ще намеря някой турист. Докато преминавах покрай храсти, малки поляни и дървета усещах миризмата на животните - кръвта им никога не би била достатъчно задоволителна за мен. Обожавах вкуса на човешката кръв, миризмата й..и точно тогава такава миризма достигна до мен иаз предвождана от инстиктите си полетях натам.
след около 3 секунди пристъпвах тихо и безшумно зад нищо неподозиращия човек, захласнал се в някакво охлювче. Колко глупави бяха човеците..слаби и безащитни. Усмихнах се дяволито и скочих. Мъжът дори не разбра ситуацуята - забих зъби ви врата му.
След като пресуших тялото му се завъртях на едно място, търсейки други миризма. Малко на юг се усещаше друга човешка миризма, този път обаче, смесена с тази на вампир. Стана ми интересно - не бях срещала вампири от много време. Затичах се натам и след малко заварих красива руса вампирка, изглеждаща горе-долу на моите години. Изправена над труп на друг турист. Не бях сигурна дали ме е усетила, затова с приближих и за част от секундата се оказах до нея. Веещата се руса коса леко докосна лицето ми и тя се обърна.
-Здравей - поздравих аз
след около 3 секунди пристъпвах тихо и безшумно зад нищо неподозиращия човек, захласнал се в някакво охлювче. Колко глупави бяха човеците..слаби и безащитни. Усмихнах се дяволито и скочих. Мъжът дори не разбра ситуацуята - забих зъби ви врата му.
След като пресуших тялото му се завъртях на едно място, търсейки други миризма. Малко на юг се усещаше друга човешка миризма, този път обаче, смесена с тази на вампир. Стана ми интересно - не бях срещала вампири от много време. Затичах се натам и след малко заварих красива руса вампирка, изглеждаща горе-долу на моите години. Изправена над труп на друг турист. Не бях сигурна дали ме е усетила, затова с приближих и за част от секундата се оказах до нея. Веещата се руса коса леко докосна лицето ми и тя се обърна.
-Здравей - поздравих аз
4 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 1:32 am
Грета Хъмпфри
Admin
-Здрвей! -аз също я поздравих,но не бях сигурна как да реагирам.Това бе непознат вампир, а тези са най-опасни.Можеше само да се прави на любезна,можеше всеки момент да ме нападне-едй така без причина. Едно обаче беше сигурно,тя не бе новородена.Знаеше какво прави,затова си и позволяваше,да се показва.Знаеше че ако съм новородена лесно ще се справи с мен.
-Нова си в града?*погледна ме тя като се завъртя около мен*
-Проблем ли имаш с това?*повдигнах вежда и леко се подсмихнах*
-Не.. стига да не ми изяждаш храната,русокоске!*усмихна се дяволито тя*
-Спокойно,попринцип не убивам,само когато съм ядосана или ми е скучно.. *въздъхнах аз*
-Оу,нима си имаме вегетарянка тук,която е нарушила диетата?
-Нищо подобно,просто вампира с който живее иска да се храним само от бланки,а днес бе забравила да донесе..
-Късмет,значи е трябвало да се срещнем!
-Да..*подсмихнах се *
-Рашел Волтури!*подаде ръка*
-Волтури,нима? И аз съм била там!*ухилих се аз* Грета Хъмпфри!*хванх я за ръката и тогава видях миналото й всичко,усетих болката,която баща й е причинил и изведнъж тя ме пусна,а аз поех дълбока въздишка*
-Какво правиш? *скара ми се леко тя*
-Нова си в града?*погледна ме тя като се завъртя около мен*
-Проблем ли имаш с това?*повдигнах вежда и леко се подсмихнах*
-Не.. стига да не ми изяждаш храната,русокоске!*усмихна се дяволито тя*
-Спокойно,попринцип не убивам,само когато съм ядосана или ми е скучно.. *въздъхнах аз*
-Оу,нима си имаме вегетарянка тук,която е нарушила диетата?
-Нищо подобно,просто вампира с който живее иска да се храним само от бланки,а днес бе забравила да донесе..
-Късмет,значи е трябвало да се срещнем!
-Да..*подсмихнах се *
-Рашел Волтури!*подаде ръка*
-Волтури,нима? И аз съм била там!*ухилих се аз* Грета Хъмпфри!*хванх я за ръката и тогава видях миналото й всичко,усетих болката,която баща й е причинил и изведнъж тя ме пусна,а аз поех дълбока въздишка*
-Какво правиш? *скара ми се леко тя*
5 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:03 am
Рашел Волтури
Admin
-Рашел Волтури!-подадох ръка аз.
-Волтури,нима? И аз съм била там!-усмихна ми се тя.-Грета Хъмпфри! - Тя пое ръката ми и почуствах нещо - всякаш всичко, случило се през живота ми мина пред очите ми на високоскоростна лента. Тя въздъхна тежко, а а з издърпах ръката си.
-Какво правиш? -извиках леко аз.
-Просто..нищо. -каза тя..
-Кажи ми!
-Не! Нищо ми няма.
Боже, звучахме като малки деца. Зачудих се какво ли толкова й беше станало..
-Волтури,нима? И аз съм била там!-усмихна ми се тя.-Грета Хъмпфри! - Тя пое ръката ми и почуствах нещо - всякаш всичко, случило се през живота ми мина пред очите ми на високоскоростна лента. Тя въздъхна тежко, а а з издърпах ръката си.
-Какво правиш? -извиках леко аз.
-Просто..нищо. -каза тя..
-Кажи ми!
-Не! Нищо ми няма.
Боже, звучахме като малки деца. Зачудих се какво ли толкова й беше станало..
6 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:09 am
Грета Хъмпфри
Admin
-Кажи ми!Видя ли нещо? *опита се да покаже зъбите си,но сякаш не се искаше да се бием*
-Оу,моля те не съм новороден,че да ме плашиш! *размах ръка и се засмях*
-Била си при Волтури?
-Да..
-Значи имаш дарба!
-Лелее сериозно ли?
-Престани!Не си забвана!Каква е дарбата ти?
-Виждам миналото на хората и ако си позволя усещам болката им..
-Значи си видяла всичко случило се в живота ми? *изненада се тя*
-Да!*еднах на един камък*
-Ужасс..
-Права си,между другото.. баща ти е бил задник!*ухилих се аз*
-Да права си!*засмяхме се а тя поклати глава*
-Е и ти си била при Волтури,значи и ти имаш дарба!*ухилих се аз*
-Да,виждам в бъдещето!
-Ууу,точно противоположното!*повдигнах вежди аз* Предскажи ми нещо!*ухилих се* Чакай..!
Трябва ли ти кристална топка? *почнах да се смея*
-Оу,моля те не съм новороден,че да ме плашиш! *размах ръка и се засмях*
-Била си при Волтури?
-Да..
-Значи имаш дарба!
-Лелее сериозно ли?
-Престани!Не си забвана!Каква е дарбата ти?
-Виждам миналото на хората и ако си позволя усещам болката им..
-Значи си видяла всичко случило се в живота ми? *изненада се тя*
-Да!*еднах на един камък*
-Ужасс..
-Права си,между другото.. баща ти е бил задник!*ухилих се аз*
-Да права си!*засмяхме се а тя поклати глава*
-Е и ти си била при Волтури,значи и ти имаш дарба!*ухилих се аз*
-Да,виждам в бъдещето!
-Ууу,точно противоположното!*повдигнах вежди аз* Предскажи ми нещо!*ухилих се* Чакай..!
Трябва ли ти кристална топка? *почнах да се смея*
7 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:16 am
Рашел Волтури
Admin
Засмях се с нея. Усещах, че не се подиграва и е приятна. Можехме да станем приятелки. Просто виждах нещо доброжелюбно за вампир в ярко червените очи на момичето.
-Ами..ще се опитам да ти предскажа нещо - поех ръката й в своята и видях две смеещи се фигури в мрака. едната беше брюнетка, другата блондинка. Бяхме ние..Видението свърши и отворих очи. Пред мен стоеше ококорената Грета.
-Ееее? Какво видя?
-Ами..-реших да се избъзикам..-ще срещнеш един неземно красив и смърдящ върколак, ще се влюбите и ще се натискате с противогази.
-Ами..ще се опитам да ти предскажа нещо - поех ръката й в своята и видях две смеещи се фигури в мрака. едната беше брюнетка, другата блондинка. Бяхме ние..Видението свърши и отворих очи. Пред мен стоеше ококорената Грета.
-Ееее? Какво видя?
-Ами..-реших да се избъзикам..-ще срещнеш един неземно красив и смърдящ върколак, ще се влюбите и ще се натискате с противогази.
8 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:21 am
Грета Хъмпфри
Admin
-МОЛЯ??? *тая базикаше ли се , щях да я убия,ненавиждах тези кучеподобия ... та пудела ме плашеше повече от тях*
-Това е което виждам,съжалява!*присви глва*
-Така ли?Ама сериозно ли? *опитвах се да бъда сериозна но ми стана смешно и се разхилих*
-Ккаво,имаш перфектното бъдеще!*хили се тя*
-О.. да!*засмях се аз*Не съм виждала върколак от около 50 години,защо ми е сега? *ухилих се аз*
-Ами,не знам.. но за всеки случай винаги си носи противогазз!*прехапа леко устна и заклти глава*
-Да,ще си нося в чантата!*ухилих се аз*
-Това е което виждам,съжалява!*присви глва*
-Така ли?Ама сериозно ли? *опитвах се да бъда сериозна но ми стана смешно и се разхилих*
-Ккаво,имаш перфектното бъдеще!*хили се тя*
-О.. да!*засмях се аз*Не съм виждала върколак от около 50 години,защо ми е сега? *ухилих се аз*
-Ами,не знам.. но за всеки случай винаги си носи противогазз!*прехапа леко устна и заклти глава*
-Да,ще си нося в чантата!*ухилих се аз*
9 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:39 am
Рашел Волтури
Admin
Засмяхме се. От отдавна не се бях смяла така.
-Къде живееш? -поптах я.
-Ами нанесох се скоро в южните квартали.
-И аз живея там - усмихнах се. - В една голяма бяла къща.
-Виждала съм я. Явно не си оставила старите навици на Волтури зад гърба си - засмя се тя.
-Не, че аз съм - продължи да се смее тя.
В този момент и двете вдигнахме глави, към звука и миризмата на вампир, приближаващ се към нас. Тъмна фигура спря, полускрита зад един бук. Двете се изправихме и видяхме как вампирът се приближава.
-Къде живееш? -поптах я.
-Ами нанесох се скоро в южните квартали.
-И аз живея там - усмихнах се. - В една голяма бяла къща.
-Виждала съм я. Явно не си оставила старите навици на Волтури зад гърба си - засмя се тя.
-Не, че аз съм - продължи да се смее тя.
В този момент и двете вдигнахме глави, към звука и миризмата на вампир, приближаващ се към нас. Тъмна фигура спря, полускрита зад един бук. Двете се изправихме и видяхме как вампирът се приближава.
10 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:51 am
Саманта Страйт
Admin
Саманта от скоро не беше ловувала и изгарящата жажда беше непоносима. Най-близкото място, в което можеше да се нахрани без никой да я види, беше гората. Прекоси улиците на Форкс с човешка бързина, но, щом достигна сенките на гората, забрави всичко човешко в нея, което беше останало. Услуша се и долови миризма на елен. Концентрира се върху плячката си, но точно преди да започне преследването, усети нова миризма. Не беше на човек, нито на животно. Не я беше срещала, но `и беше много позната. Беше на вампир. На повече от един вампир. Инстиктивно обходи гората с очи и в тъмнината различи две фигури.
Последната промяна е направена от Саманта Страйт на Съб Юли 17, 2010 3:44 am; мнението е било променяно общо 1 път
11 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:01 am
Майли Стюарт
Днес определено не ми вървеше. Това беше най ужасния ден в живота ми , е като изключим онзи когато поисках да съм вампир , как съм могла да искам такова нещо. Та както и да е. Денят ми бе ужасен защото се скарах много лошо с Мелани. Все още немога да го повярвам. Та ние бяхме най - добри приятелки от детската , а се скарахме за такава дреболия.
После си изкарах яда на един напълно невинен човек , като изпих цялата му кръв , което не бях правила досега. Обикновено пих толкова колкото ми е нужно.
След като убих горкия човек се озовах тук. В гората. Вървях през тъмната гора където нямаше никой...или пък не. По едно време чух някакво гласове. Започнах да вървя към гласовете и изведнъж се озовах при две момичета.
- Ъм...аз...- започнах да се запъвам. Не исках да попадам на никого , защото не бях в много добро настроение точно сега.
После си изкарах яда на един напълно невинен човек , като изпих цялата му кръв , което не бях правила досега. Обикновено пих толкова колкото ми е нужно.
След като убих горкия човек се озовах тук. В гората. Вървях през тъмната гора където нямаше никой...или пък не. По едно време чух някакво гласове. Започнах да вървя към гласовете и изведнъж се озовах при две момичета.
- Ъм...аз...- започнах да се запъвам. Не исках да попадам на никого , защото не бях в много добро настроение точно сега.
12 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:10 am
Грета Хъмпфри
Admin
И така в един момент както с Рашел се бяхме подготвили да излезе вампира,който подушихме от храстите,така изведнъж пред нас се оказа някакво момиче,което ни каза няколко думи,а ние се спогледахме.Не беше добре да попадаме на обикновенно момиче,явно и двете с Рашел не ценяхме особено много човешкият живот,може би това се дължеше на престоят ни при Волтури,те смятат хората за боклуци.Както и да,както момичето ни се обясняваше,предполагам през това време и двете едвам сме се сдържали да не си хапнем,от храстите се показа вампирът който очаквахме.Добре този ден определно започваше да ме дразни и изобщо цялото денонощие.Защо не ми пратя още някой,а?
-Аз най-добре да си вървя! *обади се "момичето" *
Двете с Рашел знаехме че има още един вампир сред нас,вероятно и тя знаеше за нас двете.Сега наистина можехме да се сбием.
-Не,не остани!*обади се Рашел,вече усещах как си представя че я изяжда*
-Повярвай ми не искаш!*обади се тя*
-И защо какво можеш да ми направиш,а ? *И тогава я подуших по добре тя също бе вампир само че не сме я усетили заради другата,тъкмо щях да кажа на Рашел когато тя й се нахвърли,но изведнъж видя че и "момичето " има зъбки като нашите*
-И четирите ли сме вампири? *обадих се аз отчаяно*
-Май да!*обади се момичето от храстите*
-суперр!*отново седнах на камъка* Това ще го запомня,голяма забава!*казах съркастично и започнах да ги оглеждам*
-Аз най-добре да си вървя! *обади се "момичето" *
Двете с Рашел знаехме че има още един вампир сред нас,вероятно и тя знаеше за нас двете.Сега наистина можехме да се сбием.
-Не,не остани!*обади се Рашел,вече усещах как си представя че я изяжда*
-Повярвай ми не искаш!*обади се тя*
-И защо какво можеш да ми направиш,а ? *И тогава я подуших по добре тя също бе вампир само че не сме я усетили заради другата,тъкмо щях да кажа на Рашел когато тя й се нахвърли,но изведнъж видя че и "момичето " има зъбки като нашите*
-И четирите ли сме вампири? *обадих се аз отчаяно*
-Май да!*обади се момичето от храстите*
-суперр!*отново седнах на камъка* Това ще го запомня,голяма забава!*казах съркастично и започнах да ги оглеждам*
13 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:20 am
Рашел Волтури
Admin
Еха..четири вампирки събрали се ей така..чудех се защо не съм го предсказала..
-Еее? Попитах въпросително.
Те само седяха и зяпаха.
-Добре, защо не дойдете вкъщи, очевидно няма да хапна повече днес, затова не ми се седи и тая гора. Тогава забелязах очите на вампирката от храстите и останах там..бяха златисти.
-Вегитарианка?-попитах я.
-Да, проблем? - отговори ми тя и показа зъбите си. Нали съм си темпераментна веднага застанах срещу нея и изсъсках. Тогава Грета застана между нас:
-хеей! хайде да не се биете за глупости.
-Хубаво..май не показвам добро възпитание..-Обърнах се към вегитарианката и й се преставих:
-Рашел Волтури-намекнах на фамилията. Тя не трепна и ми отговори студено
-Саманта Страйт.
-Еее? Попитах въпросително.
Те само седяха и зяпаха.
-Добре, защо не дойдете вкъщи, очевидно няма да хапна повече днес, затова не ми се седи и тая гора. Тогава забелязах очите на вампирката от храстите и останах там..бяха златисти.
-Вегитарианка?-попитах я.
-Да, проблем? - отговори ми тя и показа зъбите си. Нали съм си темпераментна веднага застанах срещу нея и изсъсках. Тогава Грета застана между нас:
-хеей! хайде да не се биете за глупости.
-Хубаво..май не показвам добро възпитание..-Обърнах се към вегитарианката и й се преставих:
-Рашел Волтури-намекнах на фамилията. Тя не трепна и ми отговори студено
-Саманта Страйт.
14 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:33 am
Саманта Страйт
Admin
Поредните вампири. Всички бяха с червени очи, но Саманта беше свикнала с това, да е различна, и не се смути.
- На лов ли си тръгнала? - вампирката, която ми се узъби, се обърна към росокоската.
- Да. Предполагам и вие?
- Да - съгласи се другата русокоска.
Саманта не искаше да си губи времето с глупости, макар да имаше цялото време на света. Тръсна глава подигравателно и мина между блондинката и Рашел Волтури. Явно се мислеше за нещо повече, щом носи фамилията им.
- Хей - просъска Рашел. Сам не `и обърна внимание и се концентрира отново към животното.
Рашел измръжа. Саманта се обърна към нея със студен поглед и изсъска на свой ред.
- Бихте ли се разкара ли от гората? Като гледам няма хора, а само ще изплашите вечерята ми - Сам оголи зъби.
- На лов ли си тръгнала? - вампирката, която ми се узъби, се обърна към росокоската.
- Да. Предполагам и вие?
- Да - съгласи се другата русокоска.
Саманта не искаше да си губи времето с глупости, макар да имаше цялото време на света. Тръсна глава подигравателно и мина между блондинката и Рашел Волтури. Явно се мислеше за нещо повече, щом носи фамилията им.
- Хей - просъска Рашел. Сам не `и обърна внимание и се концентрира отново към животното.
Рашел измръжа. Саманта се обърна към нея със студен поглед и изсъска на свой ред.
- Бихте ли се разкара ли от гората? Като гледам няма хора, а само ще изплашите вечерята ми - Сам оголи зъби.
15 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:41 am
Майли Стюарт
- Какво значение има , по бърза си от всички животни в гората. - казах аз и се усмихнах фалшиво.
Нямах представа защо все още стоя тук , но сякаш исках да остана. Сякаш краката ми бяха забити с пирони в земята и неможех да мръдна.
- Междодругото казвам се Майли Стюарт , ако някой го интерсува. - казах аз студено. Другите вампирки ме изгледаха леко странно , но на мен това не ми правеше никакво впечетление. Приближих се към другите "момичета" сякаш бяхме първи приятелки.
Нямах представа защо все още стоя тук , но сякаш исках да остана. Сякаш краката ми бяха забити с пирони в земята и неможех да мръдна.
- Междодругото казвам се Майли Стюарт , ако някой го интерсува. - казах аз студено. Другите вампирки ме изгледаха леко странно , но на мен това не ми правеше никакво впечетление. Приближих се към другите "момичета" сякаш бяхме първи приятелки.
16 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:48 am
Грета Хъмпфри
Admin
Това "момиче" ми хареса,държа се толкова свободно,че чак ми напомни за мен самата.
-Е,здравей Майли!Аз съм Грета Хъмпфри!*усмихнах й се*
-Здравей Майлии!*каза леко съркастично Рашел*
-Ам,странно нали?Как се събрахме тук? *имам чувството че Майли се опитваше да разчупи леда*
-Да, странно!*каза студено Саманта* Мислех че чудовища не се навъртат тук,особено такива дето смятат че имат кралска кръв!*Рашел я изгледа и изръмжа* да за теб говоря госпожице Волтури!*усмихна се подигравателно*
-Ще те науча аз теб!*Рашел се хвърли върху Саманта,а тя от своя страна явно използва силата си за да ни стресне и показа че може да използва ума си,като повдига и мести предмети*
-Добре,достатъчно!*аз застанах пред Рашел,а Майли леко пристъпи към Саманта,в случай че реши да нападне в гръб*
-Никой няма да се бие!И четирите сме вампири и сме тук,искаме или не.Да не си мислите че на мен ми е много приятно!Саманта,сигурна съм ще си хванеш друго елен!*казах леко саркастично* Рашел,Волтури наистина са велик клан, и аз съм била там,но вече нито една от не е и не си струва да се бориш за нищо.Майли,приятно ми беше !*ухилих се аз и изведнъж всички ме гледаха странно*
-Добре бее дори когато се опитам да съм добра не става!*отново седнах на камъка,а те ми се засмяха,което беше начало*
-Е,здравей Майли!Аз съм Грета Хъмпфри!*усмихнах й се*
-Здравей Майлии!*каза леко съркастично Рашел*
-Ам,странно нали?Как се събрахме тук? *имам чувството че Майли се опитваше да разчупи леда*
-Да, странно!*каза студено Саманта* Мислех че чудовища не се навъртат тук,особено такива дето смятат че имат кралска кръв!*Рашел я изгледа и изръмжа* да за теб говоря госпожице Волтури!*усмихна се подигравателно*
-Ще те науча аз теб!*Рашел се хвърли върху Саманта,а тя от своя страна явно използва силата си за да ни стресне и показа че може да използва ума си,като повдига и мести предмети*
-Добре,достатъчно!*аз застанах пред Рашел,а Майли леко пристъпи към Саманта,в случай че реши да нападне в гръб*
-Никой няма да се бие!И четирите сме вампири и сме тук,искаме или не.Да не си мислите че на мен ми е много приятно!Саманта,сигурна съм ще си хванеш друго елен!*казах леко саркастично* Рашел,Волтури наистина са велик клан, и аз съм била там,но вече нито една от не е и не си струва да се бориш за нищо.Майли,приятно ми беше !*ухилих се аз и изведнъж всички ме гледаха странно*
-Добре бее дори когато се опитам да съм добра не става!*отново седнах на камъка,а те ми се засмяха,което беше начало*
17 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 3:58 am
Рашел Волтури
Admin
Добре, това, което правех определено беше глупаво,но вегитарианката ме дразнеше. Затова просто реших да се опитвам да я изолирам..
-Таа..Майли - къде живееш?
-В южните квартали.
-И ти ли? - учудено попита Грета.
-Супер! Можем да си ходим на гости. -приятелски й се усмихнах. Май ми ставаше приятна.
Тогава Саманта не пропусна да се намеси:
-Ооо не! -преторено каза тя. - Нейно величество не ми обръща вниманиее. Какво ще правя?!?
Не издържах и се хвърлих срещу нея. Тя успя да се хвърли настрани и се опита да ме нападне, но разбрах наносекунда преди това и се отместих в ляво. Тя се опита да ме отхвърли назад към дърветата със силата си и замалко успя, но успях да отскоча навреме. Настаних се един клон и й подвикнах.:
-Нещо май не се справяш?
За секунда се оказа до мен, готова да ми изтръгне главата, но бързо се стрелнах надолу и се озовах до Майли. Тя изръмжа, опитвайки се да ни укроти.
-Таа..Майли - къде живееш?
-В южните квартали.
-И ти ли? - учудено попита Грета.
-Супер! Можем да си ходим на гости. -приятелски й се усмихнах. Май ми ставаше приятна.
Тогава Саманта не пропусна да се намеси:
-Ооо не! -преторено каза тя. - Нейно величество не ми обръща вниманиее. Какво ще правя?!?
Не издържах и се хвърлих срещу нея. Тя успя да се хвърли настрани и се опита да ме нападне, но разбрах наносекунда преди това и се отместих в ляво. Тя се опита да ме отхвърли назад към дърветата със силата си и замалко успя, но успях да отскоча навреме. Настаних се един клон и й подвикнах.:
-Нещо май не се справяш?
За секунда се оказа до мен, готова да ми изтръгне главата, но бързо се стрелнах надолу и се озовах до Майли. Тя изръмжа, опитвайки се да ни укроти.
18 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:05 pm
Саманта Страйт
Admin
Саманта разбра каква беше дарбата на Рашел Волтури. Виждаше бъдещото и предсказваше всеки нейн ход. Въпреки това, Сам не се впечатли и обърна гръб на трите вампирки. Отдалечи се навътре в гората и отново за поред път се концентрира върху храната си, без прекъсвания от страна на глупавите вампирки.
Щом си набеляза друга мишена хукна след миризмата. Част от секундата по-късно беше впила зъби в гърлото на лоса, точно над онази точка, където бе концентрирана топлината. Щом изцеди всичката кръв от тялото, пусна ръце от него, а то тупна приглушено на земята. Затвори очи. Все още беше гладна. Макар да имаше свърхестествени предимства, че да не и се налага да отделя толкова внимание на лова си, както изтъкна Майли Стюарт преди малко, Сам предпочиташе да преследва плячката си дори и за секунди.
Уби още няколко елена, за да потули жаждата си, и се отправи към Форкс.
Щом си набеляза друга мишена хукна след миризмата. Част от секундата по-късно беше впила зъби в гърлото на лоса, точно над онази точка, където бе концентрирана топлината. Щом изцеди всичката кръв от тялото, пусна ръце от него, а то тупна приглушено на земята. Затвори очи. Все още беше гладна. Макар да имаше свърхестествени предимства, че да не и се налага да отделя толкова внимание на лова си, както изтъкна Майли Стюарт преди малко, Сам предпочиташе да преследва плячката си дори и за секунди.
Уби още няколко елена, за да потули жаждата си, и се отправи към Форкс.
19 Re: Гората Съб Юли 17, 2010 2:49 pm
Рашел Волтури
Admin
След като вгитарианката хукна преследва разни лосове, предложих на Грета и Майли да тръгваме към Форкс. Трите се затичахме и очертанията ни се размазаха. В гората останаха само двамата мъртви туристи.
20 Re: Гората Чет Юли 22, 2010 1:35 am
Рашел Волтури
Admin
Отново тичах през гората, следвайки миризмата на някъкъв човек. Винаги ми е било лесно да ловувам..Просто се оставях на инстиктите си. Следвах плячката, дебнех я и накрая нападах.
В този момент миризмата на човека отново запълни съзнанието ми и след секунда се намирах на един клон точно над човека. Беше дървар - силен, чувах как кръвта му кипи във вените, прецених ъгъла и скочих.
След като се нахраних, реших да се поразходя из гората, когато усетих странна миризма. Не беше точно на човек, не беше и на животно..по-скоро беше нещо смесено. От любопитство реших да проследя мириса и се затичах сред дърветата.
В този момент миризмата на човека отново запълни съзнанието ми и след секунда се намирах на един клон точно над човека. Беше дървар - силен, чувах как кръвта му кипи във вените, прецених ъгъла и скочих.
След като се нахраних, реших да се поразходя из гората, когато усетих странна миризма. Не беше точно на човек, не беше и на животно..по-скоро беше нещо смесено. От любопитство реших да проследя мириса и се затичах сред дърветата.
21 Re: Гората Чет Юли 22, 2010 2:07 am
Никол Евънс
След първия си работен ден, Никол имаше предостатъчно задачи, но това бе единственото време, в което можеше да се преобрази. Макар да се страхуваше, че отново може да изгуби контрол, Евънс обожаваше да тича, развивайки невъобразима скорост. Горите, обграждащи Форкс бяха перфектното място за това. Никол спря до едно дърво, като заби ноктите си в почвата. Всичко бе толкова различно сега: всеки допир, всеки звук...
Ники застина на място, вслушвайки се внимателно. Наблизо имаше нещо, което се приближаваше, пристъпвайки съвършенно тихо. Силният вятър, който задминаваше дърветата носеше един нов, непознат за нея аромат. Дали тези гори не бяха подслон и за други?
Никол стрелна бърз поглед зад себе си, но не можеше да долови нищо ново. След кратко колебание, се обърна решително срещу вятъра, който носеше странният мирис.
Ники застина на място, вслушвайки се внимателно. Наблизо имаше нещо, което се приближаваше, пристъпвайки съвършенно тихо. Силният вятър, който задминаваше дърветата носеше един нов, непознат за нея аромат. Дали тези гори не бяха подслон и за други?
Никол стрелна бърз поглед зад себе си, но не можеше да долови нищо ново. След кратко колебание, се обърна решително срещу вятъра, който носеше странният мирис.
22 Re: Гората Чет Юли 22, 2010 2:30 am
Рашел Волтури
Admin
След няколко секунди стигнах източника на миризмата. На няколко метра от мен стоеше красив и изящен леопард. Леопард? Но как едно животно би имало такъв мирис?
23 Re: Гората Чет Юли 22, 2010 2:41 am
Грета Хъмпфри
Admin
Денят ми определено бе дълъг. Къде ли не се разкарвах,затова реших да отида на място,където мога да си почина и да потичам-някъде където никой човек не бе способен да ме види. Естесвено такова място за всички създания (които явно се оказват много) от Мистик Форкс бе гората.С лека крачка стигнах близо до гората,след това влязох малко навътре,и щом вече бях сигурна че няма кой да ме види,побягнах колкото можех по-бързо.Обичах да бягам,чувството което изпитвах докато бягах ме кара да се чувствам още по-мощна от колкото съм!(ако е възможно)Усещах как косата ми се вееше,а вятара леко галеше лицето ми. Изведнъж,обаче една човешка миризма,премина през обонянието ми.Беше толкова силна,за първи път от много време изпитвах такъв глад.Не знаех каква е причината,попринцип се владеех.И тогава се сетих-днес взех само една бланка.Насочих се към човека и тогава го зърнах.Бе само дете.На около 6-7 годинки.Малко момиченце.Русокоска-също като мен.С големи букли и големи сини очи.Спрях пред нея и тя ме огледа с поглед.
-Моля ви,помогнете ми!Изгубих се! *едва сдържаше сълзите си*
-Аз.. ъм..!*глада беше прекалено силен,и въпреки всичко,малката част съвест,която имах- не ми позволяваше да я нараня* Върви в тази посока!*посочих й*
-Ще дойдете ли с мен?
-Съжалявам .. аз .. не мога.. ти тръгвай.. бягай колкото можеш!
-Защо?
-Просто го направи!*и тя тръгна още по-уплашена.Но аз направих грешка.Принудих я да бяга и така стана като игра за мен.Изведнъж наистина бях като животно,преследвах я около половин минута и следващото което помнех бе как бях клекнала до нея,с малката и ръчичка в моите две.Съжалявах,но вече бе късно.Покрих следите си и тогава усетих една позната миризма.Рашел бе някъде тук.Отдавна не я бях виждала,затова реших да я видя.Изведнъж стигнах мястото където бе тя, а там на абсолютно същото място имаше един голям леопард.. какво търси леопарда в гората във Форкс?
-Моля ви,помогнете ми!Изгубих се! *едва сдържаше сълзите си*
-Аз.. ъм..!*глада беше прекалено силен,и въпреки всичко,малката част съвест,която имах- не ми позволяваше да я нараня* Върви в тази посока!*посочих й*
-Ще дойдете ли с мен?
-Съжалявам .. аз .. не мога.. ти тръгвай.. бягай колкото можеш!
-Защо?
-Просто го направи!*и тя тръгна още по-уплашена.Но аз направих грешка.Принудих я да бяга и така стана като игра за мен.Изведнъж наистина бях като животно,преследвах я около половин минута и следващото което помнех бе как бях клекнала до нея,с малката и ръчичка в моите две.Съжалявах,но вече бе късно.Покрих следите си и тогава усетих една позната миризма.Рашел бе някъде тук.Отдавна не я бях виждала,затова реших да я видя.Изведнъж стигнах мястото където бе тя, а там на абсолютно същото място имаше един голям леопард.. какво търси леопарда в гората във Форкс?
24 Re: Гората Чет Юли 22, 2010 3:41 am
Никол Евънс
След миг пред Никол се появи съществото, което излъчваше този аромат. На пръв поглед изглеждаше като обикновено момиче, но и двете добре разбираха, че са различни. Никол не можеше, а и незнаеше как да реагира. Би било глупаво да нападне някого, за когато не знае нищо. Бе прекалено горда и да избяга. Затова Евънс се изправи от нападателната позиция, която беше заела и се втренчи в червените очи, които я изучаваха.
В този момент отнякъде се появи второ момиче. Бледата й кожа и червените очи подсказваше, че бяха от една раса или вид, Никол не знаеше как точно да го нарече. За едно бе сигурна - трябваше да намери начин да говори с тях...
Ники направи една бавна крачка назад, без да откъсва поглед от каменните им изражения. Взря се в тях и кимна настрани с глава, в знак да я последват. Обърна се и затича между дърветата към пещерата, в която бе оставила дрехите си. Реши, че щом не са я нападнали досега, няма да го сторят. След минута излезе от пещерата в човешкия си вид.
В този момент отнякъде се появи второ момиче. Бледата й кожа и червените очи подсказваше, че бяха от една раса или вид, Никол не знаеше как точно да го нарече. За едно бе сигурна - трябваше да намери начин да говори с тях...
Ники направи една бавна крачка назад, без да откъсва поглед от каменните им изражения. Взря се в тях и кимна настрани с глава, в знак да я последват. Обърна се и затича между дърветата към пещерата, в която бе оставила дрехите си. Реши, че щом не са я нападнали досега, няма да го сторят. След минута излезе от пещерата в човешкия си вид.
25 Re: Гората Чет Юли 22, 2010 3:15 pm
Рашел Волтури
Admin
Двете с Грета се спогледахме, но после се обърнахме и последвахме леопарда до някаква пещера. След малко от пещерата излезе русо момиче и ни поздрави
-Къде отиде леопарда? -попитах очудено.
-Хъм..-започна неуверено тя - аз съм леопарда. А какво сте вие? Тичате толкова бързо и..очите ви.
-Как така ти си леопарда? Превръщаш се във животно ли?
-Да...аз съм зооморф. Мога да се превърщам в дадено животно. Но не ми отговорихте какво сте вие?
-Ние сме вампири. - отговори й Грета.
-Къде отиде леопарда? -попитах очудено.
-Хъм..-започна неуверено тя - аз съм леопарда. А какво сте вие? Тичате толкова бързо и..очите ви.
-Как така ти си леопарда? Превръщаш се във животно ли?
-Да...аз съм зооморф. Мога да се превърщам в дадено животно. Но не ми отговорихте какво сте вие?
-Ние сме вампири. - отговори й Грета.
Съобщение [Страница 1 от 2]
Иди на страница : 1, 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|