Не, това не можеше да й се случва. Не можеше са се случва с Лия. Не беше реалност.
И все пак в момента следеше с озадачен поглед приближаващия се към нея Джейкъб и й се искаше просто да изкрещи, за да е събуди от кошмара. Като помисли малко й се стори чудесна идея. Но докато се осъзнае, лицето му вече бе на сантиметри от нейното. Гледаше я странно, но все още не я бе целунал.
- Ако го направиш си мъртъв. - вцепенено прошепна Лия, но в следващият момента, след минута тя самата се надигна леко на пръсти и допря устни с неговите, съвсем ама съвсем леко ги докосна. Всъщност почти нямаше докосване. След това се върна в първоначалната си стойка. Щеше да отмъсти за това на кръвопийците, заклеваше се наум. Лия прокара ръка през устата си, след което погледна към "публиката".
- Знаете ли какво? Хрумна ми една далеч по - върховна идея! - каза момичето и бегло се усмихна.
И докато някой осъзнае какво става..Тя вече се бе снабдила с микрофон в ръката си, който бе свързан към тонколоните на уредбата, която бе надута до дупка. И така...Лия придвижи микрофона към лицето си, а всички очакваха, че вероятно идеята й е да си устроят нещо като караоке.. Да, това щеше да е, но първо, трябваше да си отмъсти, на всички тези самодоволно усмихващи се купчина пиявици...И само след миг един ужасяващ писък прониза въздуха, като накара дори прозорците да завибрират, а от силата на звука единият буквално се натроши на хиляди парченца. Крушките на тавана започнаха да се пръскат, също буквално и скоро бяха дори на тъмно, не че някой от тук присъстващите щеше да забележи, нали можеха да виждат спокойно и в тъмното..Подът и стените също се разтресоха от силните децибели. Да, що се отнасяше да пищене, Лия обираше точките. Можеше да накара всекиго да оглушее или най - малкото да изпита ужас от писъка й. Когато момичето спря с представлението си видя, че всички гости си бяха запушили ушите, а някои, като Джейк дори се бяха свили в ъгъла на стаята.
- Сега се извини и ще спра! - каза Лия, въпрос отправен към Робърт, който бе останал меко казано озадачен.
Момичето наистина бе склонно на примирие, ако той се извини веднага, надяваше се да може да чете по устни. Иначе щеше да е жалко да му провали купона. За всеки случай ,ако не бе разбрал посланието, Лия все още стискаше микрофона в ръка и го държеше плътно до себе си.