Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Къщата на Робърт Кълън

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Go down  Съобщение [Страница 2 от 3]

26 Re: Къщата на Робърт Кълън on Сря Юли 28, 2010 9:48 pm

Лия слезе от сцената и отиде да седне.Тази нейна усмивка ме плашеше,личеше си че замисля нещо друго.Дан не се беше върнал, но се надявах да дойде.Вече всички се събрахме и очаквахме да започне караокето, но първо трябваше да сменим крушките.Джейк му трябваше помощ и новото момче - върколак очевидно се съгласи да помогне.Започнаха от кухнята.
-Я някой да пробва да светне!. - провикна се някой - беше Джейк.
-Аз идвам.
Станах и отидох светнах и.Да,да,да имаше ток, имаше ток поне в кухнята де.
-Ъм на Робърт май му става нещо. - каза новото момче.
-Благодаря ви!Длъжник съм ви за крушка.
Не след дълго навсякъде имаше ток.Оправихме стъклото и дойде РЕДА НА КУПОНА...

Вижте профила на потребителя

27 Re: Къщата на Робърт Кълън on Сря Юли 28, 2010 11:05 pm

По едно време както си стоеше, Лия я прихвана нещо и реши да пие. беше й писнало , искаше и тя да види нещо хубаво от този "купон". Така че взе една бира и седна отново на канапето, като започна да пие. След нея обаче последва още една..и още една..и още една..Докато накрая самата Лия не осъзна, че е пияна. Както казват хората, пияните хора не знаят какво връщат!
Та Лия се огледа, примигайки на парцали и видя, че на сцената бе Роб, изпълняваше някаква секси песен, но му липсваше визия..стил. Момичето стана и отиде при него, а той я погледна с ъгълчетата на очите си и погледът му беше " Какво иска ще, нали й се извиних?". Лия му смигна палаво и с едната си ръка хвана ризата му, като я дръпна толкова силно ,че се скъса. Роб беше тотално озадачен от ставащото и бе изгубил и ума и дума, дори не можеше да проъдлжи песента, макар музиката да звучеше. Но това не беше всичко..Момичето вдигна свободната си ръка в която все още държеше недоизпитата си бира и я изля върху гърдите на вампира, като започна да се смее точно като лудите.
- Товааа е другооо нещооо, вампирчоо!!! сееегааа веече..мясссссшсааааш на истиииинскии мъъъж!!! - каза му Лия с и леко примигайки го погледна оценително, а после се обърна към другите.
- Виждате ли..? Това се казва мъж! - каза им тя и им посочи Роб, по чийто гърди се стичаше бира.

Вижте профила на потребителя http://just0add0water.my-rpg.com/index.htm?sid=11a112c37b9df785f

28 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 1:16 am

След като оправиха тока и караокето започна.Лия седна и започна да пие бира.Странно аз я мислех за покровителка на морала,но както са казали хората тихите води са най- опасни.Тя много се приближаваше до тази пословица.По едно време дойде и моя ред да пея.Качих се на сцената и започнах една мн яка песен.След малко дойде и тя - Лия.Смигна ми,о боже мой очевидно беше прекалила с бирата.Тя се качи на сцената заедно с бирата си, но се стремях да не й обръщам внимание все пак пеех.Лия дойде до мен и с едната си ръка ме хвана за ризата и я скъса,скъса я.Загубих ума и дума,дори спрях да пея.Всички бяха вперили погледи в мен, докато аз не можех да повярвам, че вълчицата направи това е биваше си я беше готина.Но това не беше всичко със свободната си ръка изля неизпитата си бира върху гърдите ми.Това нямаше да й се размине и ми дойде една луда идея.Беше пияна надявах се да не ми се ядоса после.
-Товааа е другооо нещооо, вампирчоо!!! сееегааа веече..мясссссшсааааш на истиииинскии мъъъж!!! - ми каза и се обърна към другите докато ме сочеше и говореше неразбираемо,докато бирата си се стичаше по мен и стичаше.Всички стояха безмълвни но смеха напираше всеки момент да излезе,само Джейк се беше ухилил,усмивката му беше колкото лицето му.И тогава пуснах микрофона и взех вълчицата на ръце.Всеки един ни изгледа все едно бяхме влюбена двойка излизаща от сватбата си.Не чаках повече.
-Ама каквооооо ще мее прравишшш? - попита ме тя,пияно.
-Ще видиш!!! - самодоволно й отвърнах.
И тогава скочих заедно с нея в басейна.Всички дойдоха при басейна и започнаха да ни се хилят.Понеже водата беше студена и донякъде възвърна разума на Лия.Лоша идея много лоша идея.
-Ти тъп,миризлив,гаден,долен вампир веднага се разкарай от мен!!! - започна да вика.
-Добре, добре ама сама си си виновна ти ми скъса блузата и изля бира върху мен,как да не очакваш, че ще направя и аз нещо!Ама само недей да викаш моля те недей да викаш! - тя се подсмихна злорадо.
-Не някой да ми помогне моля ви.Някой да помогне!Джейкъб,Тайлър усмирете я.

Вижте профила на потребителя

29 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 1:49 am

Погледнах към Лия,която се беше напила.Тя отиде при Роб и направи нещо наистина неучаквано.Аз тръгнах към нея,очаквайки тя да спре,но тя изля цялата си бира,върху него.После той я грабна и двамата скочиха в басейна.
Сложих ръка пред устата зи,защото смеха ми направо напираше.Огледах се,след което тръгнах към тях.Кълън неумолимо молеше,някой да му помогне.
Нагазих в студените води на басейна.Джейкъб,явно така се казваше,ме последва,хванахме Лия,и тримата излязохме от басейна.Тя крещеше и се оприваше дасе отскубне,накрая я пуснахме.
-Добре,Лия,Роб... - започнах аз. - Трябва да се изсушите,настоявам да престанете с враждата. - Довърших и се усмихнах.А те двамата,върколак и вампир,се гледаха,кравнишки и заплашително. - Всъщност,каквото искате си правете,не ме интересува. - казах накрая и се отдалечих от Лия и Роб,а после седнах на дивана,където си ми беше мястото.

Вижте профила на потребителя

30 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 2:43 am

Аз бях на терасата почти през целия купон.Бях изтървала повечето от партито.Когато се върнах от терасата нямаше никого.ВСички се бяха събрали около басейна,когато отидох видях Лия и Роб вътре.Зачудих се какво се станало,когато..

Вижте профила на потребителя

31 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 3:14 am

Саманта излезе в задния двор при басейна, както и повечето гости, за да разбере резултата от спречкването на Лия и Робърт. Знаеше се, че щяха да се сбият, но нещата нe бяха толкова сложни, за да се намеси.
- О, хайде, стига.. това е купон, а не кеч терен нали? - обади се Изабела или както `и викаха другите, Бела.
Враждебността върху лицето на Робърт се измести от усмивка. Той кимна, сякаш на себе си, и каза:
- Права си. Е, Лия.. мир? - той разпери длан във въздуха, за да се ръкостискат.
- За сега - изсъска в отговор тя и се отправи към стълбичките, без да докосне Кълън.
- Бомбааа! - извика Джейкъб и скочи в басейна, като разпръска вода от басейна в доста голям периметър.
Беше измокрил няколко вампири и Сам беше една от тях. Тя погледна мократа си блуза, а после погледът ` и се спря върхо мокрите `и дънки. Изръмжа ядосано и погледна Джeйкъб, който си плискаше с ръце в басейна като две/три годишно бебе.
- Идиот! - извика Саманта, като привлече няколко погледа върхо себе си, но не `и пукаше.



Последната промяна е направена от Саманта Страйт на Чет Юли 29, 2010 4:50 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

32 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 3:22 am

Минавах покрай къщите, запътила се към една от тях. Чуваше се музика и много гласове - никога не бих отказала купон. Но когато влязох през отворената врата ме лъхна силно смесената миризма на върколаци и вампири. Чакай малко?! Вампири и върколаци купонясват заедно? Божке!
Пристъпих навътре и продължих към задния двор. Тогава се чу отчетливия тон на Саманта:
-Идиот!
-Уау, Сам! Чувствам се обидена - мислех, че този тон го пазиш само за мен! - поздравих я саркастино и й се усмихнах.
Тогава Лия мина покрай мен, изглеждайки бясна и влезе навтре в къщата. Роб изкачи стълбите на басейна и излезе.




You're not alone, No matter what they told you, you're not alone
I'll be right beside you forever more...
Вижте профила на потребителя

33 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 3:59 am

Вървях по празната алея и предпазливо се оглеждах наоколо. Имах чувството че някой ме следи. всъщност това чувство не ме напускаше, откакто разбрах, че съществуват вампири. дори да не си го признавах ме беше страх, не беше ли нормално да те е страх от нещо, което жадува за кръвта ти? нещо което и в момента можеше спокойно да се спотайва някъде там..в тъмното. сякаш нямах очи. Уличните светилни хвърляха бегли отблясъци по тротоара , те единствени ме водеха. Забързах крачка, притиснах дръжката на калъфа в който се намираше китара ми и продължих да вървя..все натам, накъдето ме водеха светилните. Гледах да не избирам тъмни и съмнителни пътища, а да вървя само до уличните светлини. В един момент те ме отведоха до една къща. Нямах си и бегла идея къде се намирам, затова се престраших да почукам на вратата и да попитам как мога да стигна до Ла Пуш. Ако знаех, че в момента е невъзможно да стигна до дам и съм особено далече от целта, вероятно щях да се свия в ъгъла на някоя уличка..Някой отвори вратата, сепнах се, а мислите ми отлетяха , като уплашени птички.
- Здравей! - погледнах към въпросният "някой" който ми отвори.
- На купона ли идваш? - попита ме той, а аз поклатих глава. боже, струваше ми се странен тип. Дали не беше от онези, от които трябваше да страхувам?
*Не, не, просто си въобразяваш, Моника! Да, въобразяваш си! той е просто човек, като теб!" - успокоителните мисли веднага изкънтяха в главата ми, но все пак не мислих какво говоря.
- Аз..Ами..Аз...Всъщност...Да. - накрая изкарах сричката която може би казваше "обречена си". Сама си окачах въжето на шията и някъде вътрешно в себе си го знаех. Никой ли не ме беше учил да не разговарям с непознати или ооще по-малко пък да се самопоканвам на купон, за чийто членове не знам абсолютно нищо.

Вижте профила на потребителя

34 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 4:31 am

Тра-ла-ла-ла-ла...Тананиках си аз, докато вървях по някаква улица. Трябваше вече да съм в Ла Пуш, за да посрещна сестра си, но ми казаха, че ще има купон..Е, не се съдржах!
пък и тя щеше да се забави, така ми каза по рано..
И ето бях тук, реших поне да намина за няколко минутки..
- Хей, още един върколак? - чу се възклицание и враатта пред мен се отвори, като се показа един кръвопиец.
- Хайде вилзай! - каза той все едно му е писнало да отворя вратата.
Подсмихнах се и влязох.
Огледах се за някой познат и ето че видях Джейкъб, а след вмалко ми се мерна и Лия, но после изчезна сякаш в нищото..

Вижте профила на потребителя

35 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 4:42 am

След басейна Лия очевидно изтрезня и се ядоса много.Дойдоха още гости Рашел, още едно момиче,човешко момиче,чието име не знаех и върколак.Къщата ми се очевидно се беше напълнила.Стана късно и реших да поръчам пица, защото все пак имаше и хора.Джейкъб беше изял всички пуканки.Намерих някакъв номер.
-Ало,искам да поръвам 10 пици! - казах аз и Джейк ме чу и размаха ръце.
-Ти луд ли си само аз ям 10 пици,поръчай повече! - ми каза той.
Зачудих се пресметнах на върколак по колко пици да взема и поръчах някъде към 40.
Нямаше и 15 минути и те пристигнаха.Този път Джейк отвори вратата, но естествено плати с моите пари.
-Пиците дойдоха!Някой иска ли пиене с тях.
Изведнъж всички отидоха при него с изключение на момичето и някой вампири.
-Аа вампирите далече от моята пица! - Джейкъб изсумтя.
При споменаватето на вампирите момичето се сепна.Усетих страха й.Тя трепереше.

Вижте профила на потребителя

36 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 4:58 am

Страхотно, вече имаше и голяяма клюпачка.
- Хайде на угощениетооо!! - извиках всички същества, които можеха да сложат цяла пица в устата си, а това бяхме, само аз, Лия и Кевин..О, там имаше още едно момиче. Странно защо стоеше в ъгъла, почти до вратата, сякаш издирва удобен момент за бягство. Изглеждаше ми неспокойна. Но в лицето ми беше и някак позната...
- Хей, кое е това момиче? - със сетивата си усетих, че беше и човек на всичкото отгоре. Сетих се за предишната си реплика. Сигурно беше уплашена.
- Не ме разпитвай докато ям! сигурно е някой гост...- отвърна Кевин и не откъсна поглед от пиците, които една по една поглъщаше целинички и си пийваше по глътка бира след това.

Вижте профила на потребителя

37 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 5:11 am

Стоях в единият ъгъл и гледах как върви партито.Лия и Роб се бяха звили в басейна,след това Роб поръча пица.Вълците я нападнаха като невидели храна,а и се бяха появили една нова вампирка Рашел и един човек - Моника.Моника се видя със брат си на име Кевин,а аз проължавах да тъпея на партито...

Вижте профила на потребителя

38 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 5:26 am

След като разправията между Робърт и Лия отихна, всички отново влязоха обратно в къщата. Домакинът на партито осигори храна, като поръча доста пици, но нали имаше върколаци? И, естествено, щом разносвача звънна на вратата, те бяха първи на масата. Не, че някой вампир щеше да хапне. Никой друг освен Лия, Джейкъб и още два върколака, чиито имена Сам не знаеше, не пипнаха вечерята.
- Кое е това момиче? - попита Джейкъб, дъвчейки поредното парче пица.
Сам проследи погледа му. В другия ъгъл на стаята на бежовия диван се беше настанило русокосо момиче. Единствено тя беше човек. сред присъстващите. Това не притесни Саманта, но се съмняваше за другите вампири.
Момичето неспокойно обхождаше стаята с очи. Сякаш беше готова всеки момент да изхвърчи от къщата стига да види и най-малкия знак за опасност. Вгледа се в лицата на всички по отделно, включително и в това на Сам, но, щом спря погледа си на един от хранещите се върколаци, устата ` и се оформи в малко "о" и ахна от изненада. Веждите и се сключиха, а големите `и сини очи се разшириха.
- К-кевин? - задави се тя.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

39 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 6:01 am

Имах чувството, че всеки момент нещо ще ме нападне..полудявах ли???
Не можех да контролирам очите си, които неуморно обхождаха присъстващите на купона, сякаш в търсене на някое определено лице. А такова нямаше. Или поне до момента в който не се спряха върху масата, където се хранеха четирима..не толкова човека, колкото..върколаци! Ирисите ми се разшириха, когато фокусирах и разпознах една от фигурите, която караше храната пред себе си да изчезва неимоверно бързо, като на фокус. Та това си беше Кевин, от плът и кръв!
- К-Кевин?! - сподавен звук се откъсна от отворената ми уста.
Какво търсеше Кевин на такъв купон? Хъх, глупав въпрос, където имаше храна го имаше и Кевин. тогава защо се изненадвах толкова? Може би заради факта, че наоколо вероятно гъмжеше от вампири. Бях чула някой да ги споменава, знаех че са сред гостите, а може би бяха и...Преглътнах. Може би бяха и самите гости.. В съзнанието ми беше само тази ужасяваща мисъл и накрая реших, че ще е най-добре, ако отида при брат си и го помоля да ме заведе вкъщи. Тук не се чувствах в безопасност, а и по всичко си личеше, че не бях. Изправих се от канапето и тръгнах към масата, от която след всяка секунда изчезваше по нещо...

Вижте профила на потребителя

40 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 6:26 am

Бях се съсредоточил над това да подобря рекорда си по най бързо ядене. и в момента инощ дурго не беше по важно за мен.
Поглъщах цели парчета пици без дори да ми мигне окото.
И без друго ниокй от тук присъстващите не би се изненадал, че се харним като невидели.
Нямаше от кого да се крием.
Докато се радвах на почерпката от собствеинка на къщата - някой си Робърт, кървопиец есествено, усетих как някой ме лашна по рамото.
Игнорирах външният дразнител, докато действието не се повтори и потрети.
Тогава се обърнах и когато я видях изпуснах поредното парце пица, което се акнех да погълна.
- Пицата ми! - рязко прекъснах все още незапочнатата мисъл на Моника и се наведох да я вдигна.
От земята или от масата, пицата си беше пица. Нямаше да се изхвърля я. Тъкмо се наканих да изям наново парчето пица, когато..
- ще ми оъбрнеш ли малко внимание? - чух нейният глас, а ръката и` беше пред устата ми.
Чудесно, сега ми ебше забранено и да ям. Какво още? Да спя в кучешка колибка?
погледнам с мним поглед сестра си и веждата ми се изостри нагоре.
- Да вървим в Ла Пуш. - каза момичето, все едно знаеше, че ще го направя на всяка цена.
Как можеше да си го помисли?
- При тази храна тук? Не мисля.. - отвърнах замислено и хванах ръката и`, като я настаних по нежелание на съседния стол.
Взех едно парче пица от малкото останали и го сложих върху една картонена чинийка пред нея.
- Имах късмет, след минутка нямаше да има пица. - отбелязах аз, а тя ми направи физиономия. мразех, когато ми правеше разни такива фасони. Не омже ли просто да потърпи още малко?
- Не съм гладна..- каза тя и замълча.
- Тогава..нещо да пиене? - този въпрос вече я свари неподготвена.
Видях как се озърта наоколо и кка преглъща едва едва.
- Е? - подканих я, а тя ме погледна и се предаде.
Поредната битка, която спечелих.
- Минерална вода. - отвърна мон и веднага и` донесох една.

Вижте профила на потребителя

41 я on Чет Юли 29, 2010 6:50 am

След може би десет/петнадесет минути, в средата на масата беше останало само едно парче пица. Лия се беше предала по-рано от момчета, които се бяха се излегнали на столовете си, до колкото се може. Върколакът, чието име още беше в неизвестност за Сам, стана и се оправи към диванчето.
Кевин и Джейкъб, седнали един срещу друг, гледаха последното парче пица. След толкова много храна едвали имаха повече място, но все пак са върколаци. Винаги ще намерят място за още храна.
В момента, в който Джейкъб се протегна към парчето, ръката и на Кевин се стрелна към остатъка от пицата. Май и двамата възнамеряваха да го изядат.
- Като по-малък, ще го изям аз! - заяви Кевин.
- Какво? По-малък си само с.. - замисли се Джейк. - С две години!
- Е, и? - Кевин отново се надигна за парчето.
- Хей, не е честно! - оплака се Джейкъб и също се надигна от стола.
- Момчетаа.. - русокоската завъртя очи.
- Да се разеберем като мъже! - каза Кевин и се стана от масата. Джейкъб го последва примера му и двамата застанаха един срещу друг.
За момент Саманта си помисли, че ще се бият. За едно парче пица? Май паленцата наистина бяха доста глупави.
- Камък, ножица, хартия.. - започнаха да пеят те, клатейки свити юмруци зад гърбовете си.
- Едно.. две.. три.. - извикаха и показаха ръцете си.
- О, гадост.. - оплака се Джейкъб щом видя, че Кевин го победи.
- Хихии - изплези се Кев и посегна отново към парчето.
- Чакай! Две от три? - предизвика го Джейк.
- Ъгх - изпъшка Кевин. - Добре.
След полочин час..
- По дяволите! - изръмжа Джейкъб. - Поздравления! Би ме педесет и един пъти от сто. - погледна тъпо.
- Yes, babyy .. - и Кевин излапа последното парче пица.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

42 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 4:04 pm

-Животни. - измънках аз след като видях как за отрицателно време пицата изчезна от масата.
Кевин дръгият върколак би рекорда за най-кратко ядене.Стоях и го гледах с отворена уста и се чудех къде го събира това нещо.Странно защо човешкото момиче отиде при него и седна,апък той после й носеше вода да нямаше нещо между тях.
-Хей, Кев, вие с момичето да нямате нещо?
-Тя ми е сестра и се казва Моника. - отвърна ми той.
Моника значи така се казваше тя.Поогледах я и видях, че има китара.
-Моника,може ли да свириш, а и не се страхувай тук няма да ти навредим.
-Ъм..мда мога да свиря на китара.
Чудесно китара + Белла = музика.Мда защо не сега оставяше да ги намеря и да ги накарам да пеят заедно по някакъв начин.Но първо трябваше да събера всички на едно място.
-Хей Сам стига си стояла сама ела при нас има изненада.Лилия ти също.
-Добре де добре ще дойдем. - положителен отговор.
Да започваме с другите.
-Хей всички момчета и момичета независимо какви да се съберат на едно място.
Чудо послушаха ме дойдоха пред сцената.
-Моника ще ни посвири на китара.
Тя се стресна като казах името й.
-А Белла ще пее с нея.Искате ли? - ги попит
-Да,да на сцената.
-Океу. - каза Бела.
-Да започвамееее тогава какво още чакаме.

Вижте профила на потребителя

43 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 4:19 pm

Не можех да повярвам,че Роб накара всички да се съберат на едно място.В първия момент си помислих*О,боже как се съгласих да пея*.
След 6-тата песен вече се бях изморила,а и Мони също.
Извиках:
Е,това беше.Трябва ми малко почивка и ако после съм в настроение може да попея.
Когато слязохме от сцената попитах Моника:
-Хей,добър екип сме нали?
-Да,права си.
След това намерих Дан,Ед и Роб и ги попитах:
-Е,как се справихме?

Вижте профила на потребителя

44 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Юли 29, 2010 5:51 pm

След невероятните песни, наистина си беше време двудневния купон да приключи, защото някои имаха нужда да поспят.
-Хей хора,вампи и вълчета купона свърши.Беше невероятен и надявам се да го повторим.
-Да,да супер беше. - това беше добро, чух радостни възклицания.
-Чаоо на всички.Купона беше мн як.
Тъкмо отивах да ги изпратя, когато:
-Айде да отидем на пикник. - възкликна Бела.
-Идеята ми харесва.
-И на мен.
-И мене бройте.
Е май всички се съгласиха.
-Значи ще има пикник в гората.Ами върколаците когато си починат от махмурлука и те може да дойдат. - предложих аз.
-Ама кога ще е? - попита Джейкъб.
-И храна ще има нали? - каза Кевин.
-Ами кога да е Бела?
-Малко по - късно Роб като очисти и си починем всички.Примерно към два.
Всички се съгласиха.Изпратих вампирите и вълците.
-Е да се заемам с чистенето.

Вижте профила на потребителя

45 Re: Къщата на Робърт Кълън on Нед Авг 01, 2010 4:40 am

След огромното чистене след двудневия купон реших да изляза малко на свеж въздух.Докато се разхождах дочух, че Рейвън се е прибрала дали и Бека беше с нея.Трябваше да проверя таман щях да се видя и с Рейв.Прибрах се у дома и взех портофейла си.Отидох до магазина и купих шоколадови бонбони,запътих се към Рейв...

Вижте профила на потребителя

46 Re: Къщата на Робърт Кълън on Вто Авг 03, 2010 3:39 am

Не исках да си припомням случката от поляната и погледа на Бека към мен след моята ужасна постъпка.Казах им, че съжалявам за всичко и си тръгнах от поляната.Дълго се лутах из улиците на Мистик Форкс и тогава забелязах групата от поляната да отива в сладкарницата, но точно в момента исках само да се прибера.Това и направих прибрах се в къщата си и се качих право в стаята си.

Вижте профила на потребителя

47 Re: Къщата на Робърт Кълън on Съб Авг 28, 2010 5:15 am

Поредната вечер, в която съм тук в тази къща.Толкова се бях самозабравил, че вече не звънях и на Ванеса.В главата ми имаше раздвоение.Шел и Бека...хмм..какво ли ми ставаше?Не можех да избия Рашел от главата си.Нейното лице постоянно изникваше пред образа на Ребека.И да като се замисля, вече считах Бека като много близка приятелка.Не я бях виждал от разходката ми в парка..Роб стегни се - крещях си наум.Наистина съм се размекнал...
Писна ми.Грабнах якето си излязох навън, надявайки се да срещна някой когото и да е било..

Вижте профила на потребителя

48 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Сеп 02, 2010 3:38 am

Докато се излежавах легнал на дивана, пуснал телевизора и взел една бира, на звънеца се позвъни.Ъгххх...кой ли щеше да е по това време?Надигнах се с очевидно бавна скорост, неприсъщо за мен и се запътих към вратата.Отворих вратата и зяпнах:
-Бекааа! - гледах я с отворена уста, типичен малоумник.
-Здравей Роб! - каза и се запъти да влиза. - Може ли?
-Ъ..да, предполагам. - мозъка ми отказваше да повярва, че тя е дошла тук.
Отдръпнах се за да й направя място да мине.Затвори си човката..виках си наум.Бека тук.Бека тук.Само това беше в главата ми.
-Променила си се. - промълвих.
-Предполагам.
Боже...колко съм и аз..естествено че се е променила та тя беше човек.Но наистина не беше само пораснала, беше с грим.Много рядко я бях виждал да слага нещо повече от спирала и гланц..сега беше с черен молив и сенки.
-Искаш ли нещо за пиене?
-Една кола засега.
Докато се върна тя се беше настанила на дивана и потупа мястото до себе си.
-Сигурна ли си? - попитах.
-Е, няма да ми изпиеш кръвта нали?! - и се засмя...

Вижте профила на потребителя

49 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Сеп 02, 2010 3:52 am

Опитвах се да се държа на ниво и да показвам че не ме е страх. Е, явно се получаваше. Почти водех непринуден разговор с вампир, който допреди няколко дни желаеше смъртта ми. Имах напредък.
- Е, няма да ми изпиеш кръвта, нали? - засмях се.
- Не,... предполагам. - усмихна се.
- Е, какво ново при теб? - попитах с любопитство.
- Ами... хммм нищо, ако трябва да съм честен... - честен ли беше? Засмях се леко.
- Може ли да споделиш шегата?
- Ами ... не - пак се засмях.
Ух чувствах се странно. Тук. Защо дойдох. Моше би защото нямах другаде къде да отиде. Настроението ми беше вкиснато ...
А ме гледаше. Чак ми стана неудобно. Не отделяше поглед от мен.
- Ъъъ, ако е за грима ... - започнах - мога да обясня - засмях се - Амм нещо го избих на купони и алкохол и..
- Алкохол? - смръщи се. О, нее. Сега и той щеше да започне да ми приказва как не било полезно и ...Уф ама. Трябваше да се науча да си затварям устата

Вижте профила на потребителя

50 Re: Къщата на Робърт Кълън on Чет Сеп 02, 2010 4:04 am

- Ъъъ, ако е за грима ... - започна да ми обяснява.. - мога да обясня - засмя се - Амм нещо го избих на купони и алкохол и..
-Алкохол?.. - смръщих се. - Бека не е полезно да се напиваш от сега.
-Ееее...то беше един два пъти най много три.
-Три? - започнах да мигам на парцали.
-Е.. добре де бяха четири...Май е по добре да си затварям устата.
Стоях срещу нея и не откъсвах поглед.Старите чуства започнаха да се възвръщат..отново започвах да я харесвам..
-Ти тука ли си? - попита тя и започна да размахва тетрално ръце пред лицето ми.
Неочаквано започнах да се приближивама до нея.Някакъв инстинкт ме караше да го правя.Разумът ми казваше Не, но сърцето не искаше и да слуша.Искаше да опита от нейните устни.
-Хей..Роб какво правиш? - попита объркана.
И тогава впих устни в нейните...


Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите