Езерото

Саманта беше като в капан, хваната от слънцето. Стоеше между четерите стени на стаята си, молейки се нощта да дойде по-бързо. Няколко часа след изгрева, имаше чуството, че стените се стесняват. Знаеш, че е невъзможно. Щеше да забележи всеки милиметър, ако искаха да я притиснат. Въздъхна. Не можеше повече да стои затворена.
В горещината навън и ясното слънце, можеше да се скрие само на едно място. Езерото. Беше на два/три часа от Форкс и се надяваше да няма хора. Не, че това `и пречеше, но нямаше да може да обясни защо изглежда като ходеща диско топка.
В мига, в който краката и докоснаха земята на езерото, тя улови миризмата на вампир. Отново не беше само един и отново Сам не можеше да се порадва на спокойствието. Оголи зъби, щом разпозна единия от тях. Вампирката с "кралската кръв". Рашел Волтури.
- Пак ли ти? - оплака се тя, достатъчно силно, за да я чуе. Явно я беше видяла, че идва.
- Кой? - попита младият вампир до нея.
- Вегетарианката - изпъшка Рашел с оттегчителен тон, като кимна към Саманта.
В този момент се Сам се показа из храстите. Лъчите на слънцето я обляха и тя засия.
- Вегетарианка? - отново попита "момчето". Щом погледна Сам в очите, неговите се разшириха и от устата му се откъсна тихо ахване. Май не знаеше за диетата `и. Е, нали беше на няколко месеца.
Саманта се усмихна фалшиво.

Сам оголи зъби и се приведе, готова за борба. Само част от секундата и отне да разбере, че няма смисъл да се бие с Рашел. Седна на земята, кръстосвайки крака и се усмихна лукаво. Погледа `и беше насочен към вампирката, но всъщност се концентрирваше върху прачето скала отзад. "Момчето" стоеше напрегнато и наблюдаваше сцената пред него.
- Явно ще предвидиш какво ще си се случи, ако се заяждаш с мен, миличка? - усмихна се отново Сам. Този път самодоволно.
Рашел се изсмя, а камъкът зад нея започна бавно да се издига във въждуха.

Саманта беше свикнала с вампири, които се смятат за нещо повече от вампирите-вегетарианци. Не обърна внимание на "шегата" за катеричката. Скалата все още си беше на няколко сантиметра от земята и си висеше, чакайки заповед. Хипотетично казано.
- Не се закачай с мен, Грета! - предупреди я Сам.
- Ауу.. уплаши ме! - подигра се Грета.
Чернокосото момче се подсмихна на сърказма `и.
- Да не би да смяташ, че не мога да те убия? Тук и сега? Дори и приятелката ти да те защити? - на свой ред Сам се изсмя подигравателно. - Питай "кралицата", че не греша - Саманта кимна към Рашел, казвайки думата "кралица". - Все пак вижда бъдещето - заключи тя.
И двете ме погледнаха злобно. Грета оголи зъби и изръмжа.

Грета се обърна към Саманта.
- Сериозно, защо се храниш с кръвта на животните? - попита. Рашел също наостри уши, за да чуе отговора.
- Ама вие никога ли не сте срещали такива като мен?
- Аз не съм - отвърна Рашел.
- Всъщност, през първите си години живях при семейство вегетарянци.
Очите на Сам се разшириха от изненада, а Грета се разсмя.
- Ти? Шегуваш ли се?
- Не. Прибраха ме, но аз избягах. Не можех да живея с малката им диета.
- Да, знам, но с времето се свиква.
- Е? Не отговори на въпроса - обади се Рашел настоятелно. Сам можеше да усети любопиството `и. Сигорно в този момент `и се искаше да види миналото, а не бъдещето.
- Харесвам златистия цвят - каза Самата и се подсмихна.

Саманта се замисли за момент. Обикновенно не говореше за тази част от живота си с който и да е било вампир.
- Просто не искам да убивам хората. Не искам да съм чудовище - отвърна Сам. - Като вас - заяде се тя.
Грета избухна в смях. Сам се ядоса и изръмжа.
- Нещо смешно ли виждаш?
- Скъпа, няма как промениш същността си. Ти си това, което си. Радвай се - каза Грета.
- И реши, че можеш да започнеш с начина си на хранене? - попита Рашел.
- Нима не сте се хранили с месо в човешките си години? - на свой ред Сам се усмихна.

В този момент очите на Рашел се втренчиха в нищото, разширени. Сякаш се беше откъснала от света, сякаш не беше тук. Беше получила видение.
Миг по-късно Саманта измръмжа, усетила неприятната миризма. Не `и беше нужно да прочете мислите на Рашел, за да разбебре какво е видяла. На близо имаше върколак. Оголи зъби в очакване и обходи дърветат с очи.

- Какво правиш тук, куче? - извика Саманта, сгърчила нос от миризмата на момчето.
- Нима кръвопийците вече се разпореждат с територията на града? - попита той и се подмисхна фалшиво.
- По-добре внимавай, мелез! - предупреди го Сам.
Той присви очи.
- Не си мислете, че като сте заедно, ме плашите.
- Не сме - бързо отсече Сам. Може би грубо, но не я интересуваше дали ще се обидят другите. Не бяха заедно. - Но, ако желаеш да се пробваш, мога и сама да приключа с теб - оголи зъби.
В този миг във въздуха се разнесе миризмата на нов непознат вампир. Върколачето настръхна. И на него не му беше приятна миризмата на враговете си.

Върколакът се изправи отново на крака, все едно нищо му нямаше. Изръмжа, а Саманта избухна в смях. Видя как Рашел се подсмихна, а вълка изгледа свирепо Сам.
- Иска да се бие с теб - обади се новата вампирка, гледайки към Сам.
- Страхотно - Сам се изправи, но реши да смени тактиката. Все още нямаше да влиза в пряк двубой. Излезе в свободното място между вампирките и върколака и седна, кръстосвайки крака. Рашел се разсмя. Май беше видяла какво щеше да стане.
- Чуди се какво правиш - обади се отново вампирката.
- Хайде де, нападай ме - Сам се обърна към върколака. - Ако ти стиска, разбира се - добави.
Върколака се хвърли срещу нея, но се строполи на земята, сякаш се беше ударил в невидима стена. Изправи се и отново атакува Сам, безуспешно. Този път си стоеше във въздуха, на около един метър разстояние от земята и се опитваше да се освободи. Сам се разсмя, както и останалите.