Къщата ми:
Хола:
Коридора:
Трапезарията:
Стаята ми:
Гостната:
Банята ми:
Другата баня:
Кухнята:
Хола:
Коридора:
Трапезарията:
Стаята ми:
Гостната:
Банята ми:
Другата баня:
Кухнята:
Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Къщата на Ребека Конър
4 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Къщата на Ребека Конър Вто Авг 10, 2010 10:00 pm
Бека Конър
Втората ми сутрин след купон. Втората ми сутрин след щур купон с вампири. Втората сутрин в която имам чувството че главата ми тежи цял тон и сякаш менгеме смазва черепа ми.
Събудих се на пода в кухнята. Идея си нямах как съм се прибрала. Последно бях в къщата на Рашел, а после ...
В главата ми беше мега, хипер каша. Алкохолът бе действал като миксер.
Едвам се вдигнах на крака. В следващият момент установих защо ми е толкова трудно. Освен махмурлука (който едва ли щеше да изчезне скоро) на краката ми бяха надянати обувки с висок ток, (а аз такива никога не носех) като тока бе поне 8 - 9 сантиметра, ако не и повече.
Подпрях се на стената и се заех да събувам обувките, опасни за живота. И така.. леко накуцвайки(понеже цялото тяло ме болеше, отчасти дължащо се на факта че цяла нощ не съм спряла с танците, отчасти на факта че през малкото време което съм спала, съм го прекарала на пода) и залитайки стигнах до огледалото. Изпищях. Това в огледалото не бях аз. Беше чудовище от първа класа.
Момичето което се взираше стреснато в мен от огледалната повърхност имаше огромни синьо-лилави кръгове под очите. Клепачи те й, въобще зоната около очите й беше покрита със плътен слой черен грим. Зениците й, които попринцип бяха тъмно кафяви, като кестен, сега изглеждаха като катранени. Косата й не беше точно рошава. Но определено буйна. Бухнала и дива. Направена нарочно, да изглежда така.
Устните й бяха леко подпухнали и напукани, със бледи следи от светло,бежаво червило. На врата й имаше миниатюрен белег от одраскване. Всъщност бяха два миниатюрни белега.
Дрехите й бяха мокри и прозираха. Белият й потник бе изцапан от някаква черна смаска. Късите й гащета бяха натежали от влагата и смъкнали се под тазовите й кости.
Ноктите на ръцете ми бяха боядисани в черно, както и тези на краката, които в момента бяха боси.
Взирах се в този образ и не можах да открия нищо общо между нея и мен. Но всъщност в това се бях превърнала.
Не можех да се сетя как съм стигнала до тук. До това положение. Последно време почти не виждах Рейв. Нито Джейк. Нито Роб. Нямаше кой да ме вразумява.
Движех се с Рашел и Грета, но едва ли те бяха виновни за състоянието ми. Аз бях виновната. Сама за себе си. И сега, за пореден път се убедих че до където аз се докарам, никой няма да може да ме завлече.
Бях вглабена в мислите си и не съм чула звънеца, докато неочакваният гост не затропа нетърпеливо по вратата. А аз не помръднах. Нито с устните си, нито с тялото си. Само продължавах да гледам огледалото.
- Влизам - чу се познат глас.
Събудих се на пода в кухнята. Идея си нямах как съм се прибрала. Последно бях в къщата на Рашел, а после ...
В главата ми беше мега, хипер каша. Алкохолът бе действал като миксер.
Едвам се вдигнах на крака. В следващият момент установих защо ми е толкова трудно. Освен махмурлука (който едва ли щеше да изчезне скоро) на краката ми бяха надянати обувки с висок ток, (а аз такива никога не носех) като тока бе поне 8 - 9 сантиметра, ако не и повече.
Подпрях се на стената и се заех да събувам обувките, опасни за живота. И така.. леко накуцвайки(понеже цялото тяло ме болеше, отчасти дължащо се на факта че цяла нощ не съм спряла с танците, отчасти на факта че през малкото време което съм спала, съм го прекарала на пода) и залитайки стигнах до огледалото. Изпищях. Това в огледалото не бях аз. Беше чудовище от първа класа.
Момичето което се взираше стреснато в мен от огледалната повърхност имаше огромни синьо-лилави кръгове под очите. Клепачи те й, въобще зоната около очите й беше покрита със плътен слой черен грим. Зениците й, които попринцип бяха тъмно кафяви, като кестен, сега изглеждаха като катранени. Косата й не беше точно рошава. Но определено буйна. Бухнала и дива. Направена нарочно, да изглежда така.
Устните й бяха леко подпухнали и напукани, със бледи следи от светло,бежаво червило. На врата й имаше миниатюрен белег от одраскване. Всъщност бяха два миниатюрни белега.
Дрехите й бяха мокри и прозираха. Белият й потник бе изцапан от някаква черна смаска. Късите й гащета бяха натежали от влагата и смъкнали се под тазовите й кости.
Ноктите на ръцете ми бяха боядисани в черно, както и тези на краката, които в момента бяха боси.
Взирах се в този образ и не можах да открия нищо общо между нея и мен. Но всъщност в това се бях превърнала.
Не можех да се сетя как съм стигнала до тук. До това положение. Последно време почти не виждах Рейв. Нито Джейк. Нито Роб. Нямаше кой да ме вразумява.
Движех се с Рашел и Грета, но едва ли те бяха виновни за състоянието ми. Аз бях виновната. Сама за себе си. И сега, за пореден път се убедих че до където аз се докарам, никой няма да може да ме завлече.
Бях вглабена в мислите си и не съм чула звънеца, докато неочакваният гост не затропа нетърпеливо по вратата. А аз не помръднах. Нито с устните си, нито с тялото си. Само продължавах да гледам огледалото.
- Влизам - чу се познат глас.
3 Re: Къщата на Ребека Конър Вто Авг 10, 2010 10:14 pm
Рашел Волтури
Admin
Влизам! - извиках аз. Пристъпих в къщата и се огледах. Надуших миризмата на Бека и се насочих натам. Тя стоеше пред едно огледало и гледаше отражението си, сякаш беше видяла призрак.
-Е, изглеждаш зашеметително! -прекъснах я аз и тя се обърна бавно към мен. Въздъхна шумно, но не каза нищо.
-Хмм..тъй като няма изгледи да си възвърнеш способностите за говорене, ще отида и ще направя кафе. Запътих се към кухнята, а Бека ме последва тихо. Заех се с кафето, а момичето седна на масата и хвана главата си с ръце.
-Какво правиш тук? - попита приглушено.
-Всъщност дойдох да си взема обувките. И да проверя дали си жива въобще. -Тя изхъмка нещо и зарови глава в ръцете си.
-Какво стана снощи? -попита ме
-Ами...ще ти спестя простотиите, които направи и ще прескоча към частта, в която те закарах до тук и ти беше мъртво пияна.
-Колко зле беше?
-Попита ме дали елфите на дядо Коледа ме възбуждат
-О, майко.
-Е, изглеждаш зашеметително! -прекъснах я аз и тя се обърна бавно към мен. Въздъхна шумно, но не каза нищо.
-Хмм..тъй като няма изгледи да си възвърнеш способностите за говорене, ще отида и ще направя кафе. Запътих се към кухнята, а Бека ме последва тихо. Заех се с кафето, а момичето седна на масата и хвана главата си с ръце.
-Какво правиш тук? - попита приглушено.
-Всъщност дойдох да си взема обувките. И да проверя дали си жива въобще. -Тя изхъмка нещо и зарови глава в ръцете си.
-Какво стана снощи? -попита ме
-Ами...ще ти спестя простотиите, които направи и ще прескоча към частта, в която те закарах до тук и ти беше мъртво пияна.
-Колко зле беше?
-Попита ме дали елфите на дядо Коледа ме възбуждат
-О, майко.
4 Re: Къщата на Ребека Конър Вто Авг 10, 2010 10:40 pm
Изабела Рийд
Днес трябваше да отида за гривните.Тръгнах към магазина на Бека,но той беше затворен.Учудих се,че магазина не е отворен,а той никога не беше затворен.Реших да отида в къщата на Бела,за да проверя дали не е станало нещо.отидох до вкъщи,за да предупредя момчетата.След това взех ключовете за колата на Да и влязох в нея.След минута вече бях тръгнала.След около 10 минути бях пред къщата.Странно,вратата беше отворена.
-Бека,там ли си? -извиках аз
-Да тук съм,влизай.
Аз плахо влязох и първо видях,че и Рашел е там.След това затърсих Бека из стаята и когато я видях казах:
-Уоу,какво е станало с теб?
-Нека аз обесня-обади се Рашел-Така алкохол,много алкохол+Бека=Пиянааа Бека
-Схванах.-отвърнах аз-Аз дойдох за гривните.Те готови ли са?
Бека,която се гледаше все още в огледалото се обърна.
-Бека,там ли си? -извиках аз
-Да тук съм,влизай.
Аз плахо влязох и първо видях,че и Рашел е там.След това затърсих Бека из стаята и когато я видях казах:
-Уоу,какво е станало с теб?
-Нека аз обесня-обади се Рашел-Така алкохол,много алкохол+Бека=Пиянааа Бека
-Схванах.-отвърнах аз-Аз дойдох за гривните.Те готови ли са?
Бека,която се гледаше все още в огледалото се обърна.
5 Re: Къщата на Ребека Конър Вто Авг 10, 2010 11:35 pm
Бека Конър
- Медальоните ли? - изгледах я все едно ми приказваше на патагонски. В следващият момент обаче... - Мам*а мууууу . Бела, много извинявай, много много, просто съвсем изключих. Аз... - скочих на крака, като се олюлях леко, но не успях да падна.
- Бека, Бека ... успокой топката. - Няма проблем. Може да почакам.
- Не аз... - поех лицето си в шепи - ударих дъното.
- Глупости! - възмути се Рашел - купонясвала си малко... и какво от това?
- Шел, а не съм такъв човек, никога не съм била ... просто - тръгнах към банята, за да се въведа в ред. Нямах си и на идея откъде да започна, затова се пъхнах под душа както си бях с дрехите. В съседната стая се чу хлопване на врата и нови, приглущшени гласове.
- Бека, Бека ... успокой топката. - Няма проблем. Може да почакам.
- Не аз... - поех лицето си в шепи - ударих дъното.
- Глупости! - възмути се Рашел - купонясвала си малко... и какво от това?
- Шел, а не съм такъв човек, никога не съм била ... просто - тръгнах към банята, за да се въведа в ред. Нямах си и на идея откъде да започна, затова се пъхнах под душа както си бях с дрехите. В съседната стая се чу хлопване на врата и нови, приглущшени гласове.
6 Re: Къщата на Ребека Конър Сря Авг 11, 2010 12:37 am
Рашел Волтури
Admin
Чаках Бека да излезе от банята, просната на леглото й. Оглеждах стаята й и мачках оранжевите й чаршафи. След двайсет минути тя най-накрая благоволи да излезе, но изглеждаше ужасяващо. Всичкият черен грим се бе стекъл по-бузите й и около чоите и, така че приличаше на нещастна, депресирана панда, допълнена от бялата й хавлия на черни точки. Тя седна на леглото и се намръщи.
-Защо си още тук?
-Нямам представа, но мисля че имаш нужда от поправка. - Станах и започнах да ровя из тоалетката й, за да намеря тоалетно мляко и да исчистя гримо от лицето й.След малко намерих необходимите неща и седнах до нея. Обърнах лицето й към моето, напоих тампончето с мляко и започнах бавно да изтривам остатъците от черни грим и спирала по лицето й.
-Защо остана? Защо въобще си ме докарала снощи?
-Е, благодаря щеше да свърши работа, но..-казах саркастично, взимайки друго томпонче.
-Извинявай така и не ти благодарих..просто ми е любопитно...защо въобще се занимаваш с мен. Аз съм храната ти..би трябвало да ми изпиеш кръвта в гората и да захвърлиш трупа ми. -потръпна тя.
-Нямам си и на предства, дявол го взел. - беше отговора ми.
-Защо си още тук?
-Нямам представа, но мисля че имаш нужда от поправка. - Станах и започнах да ровя из тоалетката й, за да намеря тоалетно мляко и да исчистя гримо от лицето й.След малко намерих необходимите неща и седнах до нея. Обърнах лицето й към моето, напоих тампончето с мляко и започнах бавно да изтривам остатъците от черни грим и спирала по лицето й.
-Защо остана? Защо въобще си ме докарала снощи?
-Е, благодаря щеше да свърши работа, но..-казах саркастично, взимайки друго томпонче.
-Извинявай така и не ти благодарих..просто ми е любопитно...защо въобще се занимаваш с мен. Аз съм храната ти..би трябвало да ми изпиеш кръвта в гората и да захвърлиш трупа ми. -потръпна тя.
-Нямам си и на предства, дявол го взел. - беше отговора ми.
7 Re: Къщата на Ребека Конър Сря Авг 11, 2010 7:02 am
Ашли МакТейлър
Реших да изляза малко от нас. Беше ми писнало постояяно да си седя и дома.Тук, в този град аз бях нова и никой не ме познаваше, както аз не познавах никой.Затова си взех чантата и излязох.Когато прекрачих прага видях една огромна къща с огромен двор.Странното беше, че тя беше до нас, а аз не съм я виждала.Помислих си "Хайде,Аш отиди и се запознай със съседите.. все пак трябва да завържеш някакво приятелство, неможе винаги да бъдеш сама, трябва да си намериш другари".И ето след няколко минути се озовах пред огромната врата на къщата.Почуках плахо на врата и веднага се показа едно момиче горе-долу на моята възраст.
- Здравей. - започнах разговора първо аз.
- Ъъъ.. здрасти... мога ли да ти помогна с нещо ? - явно и тя незнаеше, че има нови съседи.
- Аз живея от другата страна на улицата, не ме познаваш сигурно, защото скоро се нанесох тук.
- Ааа да... сега се сетих, ти си новото момиче.Междудругото аз съм Ребека, но ме наричай Бека.
- А аз съм Ашли, но ако искаш ме наричай Аш - разсмях се.Погледнах Бека... тя също се смееше заедно с мен.Беше мило момиче.
- Здравей. - започнах разговора първо аз.
- Ъъъ.. здрасти... мога ли да ти помогна с нещо ? - явно и тя незнаеше, че има нови съседи.
- Аз живея от другата страна на улицата, не ме познаваш сигурно, защото скоро се нанесох тук.
- Ааа да... сега се сетих, ти си новото момиче.Междудругото аз съм Ребека, но ме наричай Бека.
- А аз съм Ашли, но ако искаш ме наричай Аш - разсмях се.Погледнах Бека... тя също се смееше заедно с мен.Беше мило момиче.
8 Re: Къщата на Ребека Конър Чет Авг 12, 2010 7:58 pm
Рашел Волтури
Admin
-Дрехиииии! -извиках аз и за секунда се озовах пред гардероба й. Изчкай я да се дотътри с костенурската си скорост и го отворих. Започнах да вадя дрехите и да ги мятам нагоре-надолу.Бека седна на леглото си в отчаяние и ме гледаше как опустошавам гардероба й. Накрая се спях на едни дрешки и ги метнах към нея.
-Обличай! - заповядах аз.
П.П. Дрехите:
http://whatsnewcelebrities.com/wp-content/plugins/wp-o-matic/cache/92382_Sonny-Munroe-Clothing-Line.jpg
http://2.bp.blogspot.com/_D5cS7Cm9DYY/Sm-Y_HxMmYI/AAAAAAAAB_o/edgM7L8j4qg/s400/11tu8nk.png
http://www.canailleblog.com/photos/blogs/sonny-with-a-chance-avec-demi-lovato-78918.jpg
http://www.shoppingblog.com/pics/demi_lovato_sonny_d_signed_fashion_0710.jpg
-Обличай! - заповядах аз.
П.П. Дрехите:
http://whatsnewcelebrities.com/wp-content/plugins/wp-o-matic/cache/92382_Sonny-Munroe-Clothing-Line.jpg
http://2.bp.blogspot.com/_D5cS7Cm9DYY/Sm-Y_HxMmYI/AAAAAAAAB_o/edgM7L8j4qg/s400/11tu8nk.png
http://www.canailleblog.com/photos/blogs/sonny-with-a-chance-avec-demi-lovato-78918.jpg
http://www.shoppingblog.com/pics/demi_lovato_sonny_d_signed_fashion_0710.jpg
9 Re: Къщата на Ребека Конър Чет Авг 12, 2010 8:15 pm
Бека Конър
Рашел започнах да мята дрехи наляво-надясно. Отегчено се проснах на леглото като се оставих тя да избере дрехите. На мен това не ми беше стихия.
- Обличай - заповяда и хвърли няколко чифта панталони, тениски и други облекла.
Взех ги и след половин час преобличане бях готова.
- Хайде! - пропя.
- Какво хайде?
- Отиваме при Рик!
- Обличай - заповяда и хвърли няколко чифта панталони, тениски и други облекла.
Взех ги и след половин час преобличане бях готова.
- Хайде! - пропя.
- Какво хайде?
- Отиваме при Рик!
10 Re: Къщата на Ребека Конър Чет Авг 12, 2010 8:37 pm
Рашел Волтури
Admin
-Ама..Рашелллл...приличам на чучело!
-На това му се вика 'да изглеждаш добре'!
-Не може ли поне сама да се облека сама?
-Хубавоо! - казах и се тръшнах на леглото.
След няколко минути тя излезе преоблечена така:
-Ти сериозно ли? -попитах. ма толкова еобикновенно..
-Е, да! Но аз така обичам.
-Грр..хубаво. Сега да се обадим на Рик. Извадих телефона си и го подадох на Бека. Тя извади визитната картичка и легна до мен на леглото. Набра номера и доближи телефона до ухото си. Изчака две позвънявание, докато Рик ръбин вдигна телефона.
-Рик Ръбин, добър ден. - Бека замълча.
-Ало? -попита той отново. Сръгах я с лакът и тя се опмни.
-Хмм..господин Ръбин, здравейте. Аз съм..хмм..Бека Конър..ъъ..от концертната зала днес. - каза тя и се изхили тъпо.
-А, да! Здравейте! За пробния запис, нали?
-Амм..хмм. да.
-Ами имам свободен час след около двайсетина минути. Защо не дойдете?
-Амхх...да перфектно. Ще се видим там!
- Дочуване - каза той и затвори.
Бека ми подаде телефона в пълно мълчание. Май беше изпаднала в шок.
-Бека! - казах аз и раздрусах. - Хайдеее! Бързоо! Чака ни човека.
Дръпнах я от леглото и я завлачих по стълбите.
-Ще вземем моята кола!
След по-малко от минута, натиснах педала за газта и поршето излетя посока звукозаписното студио.
-На това му се вика 'да изглеждаш добре'!
-Не може ли поне сама да се облека сама?
-Хубавоо! - казах и се тръшнах на леглото.
След няколко минути тя излезе преоблечена така:
-Ти сериозно ли? -попитах. ма толкова еобикновенно..
-Е, да! Но аз така обичам.
-Грр..хубаво. Сега да се обадим на Рик. Извадих телефона си и го подадох на Бека. Тя извади визитната картичка и легна до мен на леглото. Набра номера и доближи телефона до ухото си. Изчака две позвънявание, докато Рик ръбин вдигна телефона.
-Рик Ръбин, добър ден. - Бека замълча.
-Ало? -попита той отново. Сръгах я с лакът и тя се опмни.
-Хмм..господин Ръбин, здравейте. Аз съм..хмм..Бека Конър..ъъ..от концертната зала днес. - каза тя и се изхили тъпо.
-А, да! Здравейте! За пробния запис, нали?
-Амм..хмм. да.
-Ами имам свободен час след около двайсетина минути. Защо не дойдете?
-Амхх...да перфектно. Ще се видим там!
- Дочуване - каза той и затвори.
Бека ми подаде телефона в пълно мълчание. Май беше изпаднала в шок.
-Бека! - казах аз и раздрусах. - Хайдеее! Бързоо! Чака ни човека.
Дръпнах я от леглото и я завлачих по стълбите.
-Ще вземем моята кола!
След по-малко от минута, натиснах педала за газта и поршето излетя посока звукозаписното студио.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|