След като се разкарахме от кърщата на Лия,аз и Моника тръгнахме към града.Всъщност,аз незнаех много места,само знаех,остновните неща в града и нещата от където мога да си купя най - важното.Когато пристигнах тук,минах през това местенце,и без да искам видях магазина за китари,не вярвах,че някой ден ще успея да го използвам,но ето,че този ден дойде.Усмихнах се,след което продължихме да вървим по улиците,незнайно защо,в този ден,беше пълно с хора,които се лутаеха,като мухи без глави.Накрая стигнахме целта си.Влязохме вътре.Някаква странна балада свиреше от тонколоните.Когато се сетих,за тонколони,Лия,и микрофон,потръпнах,всякаш все още чувах пронизителния писък.Оставих Моника да се разходи из китарите и да си избере.Погледнах към нея,и видях,че разглежда една китара.Явно тази си беше харесала.Свалих я,след което отидохме до касата.Оставих там китарата,а през това време отидох и си взех един iPod.Върнах се на касата.
-Добър ден,искам да купя тази китара,този iPod и ако може един калъф за китарата! - казах и се усмихнах.След малко вече бяхме купили всичко нужно.
Излязохме на улицата.
-Искаш ли да отидем до някое кафене да пийнем по нещо? - попитах я и зачаках отговор.