Пристъпвах тихо зад жената, която от почти половин час ми обясняваше кое за какво е, как се използва, какво да ипам, какво да не пипам, защо не трябва да го пипам...След десетата минута просто ми писна и се опитвах да не я слушам. Очевидно нямаше достатъчно мозък в главата си, за да се досети, че щом работя тук, очевидно съм учила медицина. Слабо си примомнях човешките ми години и първите ми уроци по медицина, но след превръщанто ми реших просто да го науча. Въобще не съм и имала планове да използвам знанията си. Но след като отворих магазина за музикални инструменти реших, че ще е добър бонус към парите, които взимах от там. Естествено имах достатъчно пари в брой в къщи и в няколко банки в Италия, Франция и Швейцария, но тях използвах когато си купувах кола или нещо подобно.
След още няколко минути дрънкане, жената се обърна към мен:
-Ее..това е! Заповаш от утре в осем часа.
Принудих се да сложа приятелска маска на лицето си и се усмихнах. Благодарих й и се обърнах. Напуснах болницата и се запътих към центъра на Форкс.