Тук е дворът, където се събираха повечето ученици по време на обедната почивка или в малките междучасия.
Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Задният двор
2 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 6:20 pm
Саманта Страйт
Admin
Понякога се чудех защо ми трябваше да се преструвам, че ходя на училище. Знам, това се включваше във фасадата на нормалния живот, а и трябваше да изглеждам като един съвсем обикновен тинейджър, който няма и понятие за мистичните същества, навлезли в света му. Да, но училището можеше да е ужасно оттегчително. Нищо интересно не се случваше.
По време на обедната почивка излязох на двора. Нуждаех се чист въздух. Не че не можех да се контролирам след няколко часа в една стая с хора, повярвайте ми след толкова години опит, можех да се въздържам.. Имах чуството, че се задушавам там вътре, за това вдишах дълбоко, позволявайки кислородът да изпълни дробовете ми.
И тогава усетох позната миризма.. Не беше нужно да се обръщам, за да потвърдя обонянието си.
По време на обедната почивка излязох на двора. Нуждаех се чист въздух. Не че не можех да се контролирам след няколко часа в една стая с хора, повярвайте ми след толкова години опит, можех да се въздържам.. Имах чуството, че се задушавам там вътре, за това вдишах дълбоко, позволявайки кислородът да изпълни дробовете ми.
И тогава усетох позната миризма.. Не беше нужно да се обръщам, за да потвърдя обонянието си.
3 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 6:34 pm
Бека Конър
Бла! Физика! Физика! Какви ли неща вече измисляха за да ни тормозят! Физика! Отврат!
Какво те да не бби да искаха да убият невинното поколение! И да, учителите бяха много по-опасни от мистичните същества които бях срещала досега. Вярвайте ми, знам какво говоря. И нямаше да се учудя ако някоя от церберките се окажеше потомка на демон или дърта вещица.
Оле! Обедна почивка. Времето в което можехме да живеем. Вярно, попринцип бях примерна ученичка, но това вече не се търпеше и сериозно щях да обмисля варианта да избягам от час. Иначе рискувах да изложа животеца си на опастност!
И нито вампирите, нито върколаците, нито който и да било би ме спасил!
Затичах се в задният двор, по посока на изхода. трябваше да изляза от този пъкъл! Но точно там седеше образ... Или зрението ми изневеряваше или срещу мен наистина стоеше Саманта.. Ако така се казваше. не бях общувала много с нея, така че нямаше дачин да съм сигурна...
Какво те да не бби да искаха да убият невинното поколение! И да, учителите бяха много по-опасни от мистичните същества които бях срещала досега. Вярвайте ми, знам какво говоря. И нямаше да се учудя ако някоя от церберките се окажеше потомка на демон или дърта вещица.
Оле! Обедна почивка. Времето в което можехме да живеем. Вярно, попринцип бях примерна ученичка, но това вече не се търпеше и сериозно щях да обмисля варианта да избягам от час. Иначе рискувах да изложа животеца си на опастност!
И нито вампирите, нито върколаците, нито който и да било би ме спасил!
Затичах се в задният двор, по посока на изхода. трябваше да изляза от този пъкъл! Но точно там седеше образ... Или зрението ми изневеряваше или срещу мен наистина стоеше Саманта.. Ако така се казваше. не бях общувала много с нея, така че нямаше дачин да съм сигурна...
4 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 6:59 pm
Саманта Страйт
Admin
Бека Конър. Момичето, което се движеше с.. онези псета.
Подсмихнах се сурово.
Те се беше спряла - очевидно забравила защо е изляза на двора - и ме оглеждаше предпазливо. Можех да надуша страха при хората, но при нея беше по-скоро любопитство.
- Какво да не би да се учудваш, че ходя на училище, след като съм вампир? - попитах съркастично с ледена нотка в гласа без да се обръщам да я погледна. Знаех, че беше още там.
Подсмихнах се сурово.
Те се беше спряла - очевидно забравила защо е изляза на двора - и ме оглеждаше предпазливо. Можех да надуша страха при хората, но при нея беше по-скоро любопитство.
- Какво да не би да се учудваш, че ходя на училище, след като съм вампир? - попитах съркастично с ледена нотка в гласа без да се обръщам да я погледна. Знаех, че беше още там.
5 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 7:08 pm
Бека Конър
- Ъъъъ не, не се учудвам ... аз - запелтечих. Да, точно сега ми тярбваха проблеми с вампир. А до колкото знаех Саманта не ме харесваше особено. Попринцип вампирите не ме харесаха. С някои изключения.
И вероятно причината бе че те се мразеха с върколаците. Което всъщност не разбирах. За мен така наречените "палета" бяха много приятни характери.. Е, като изключим Лия. Тя е костелив орех..
И вероятно причината бе че те се мразеха с върколаците. Което всъщност не разбирах. За мен така наречените "палета" бяха много приятни характери.. Е, като изключим Лия. Тя е костелив орех..
6 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 7:14 pm
Саманта Страйт
Admin
- Хмм - промърморих твърде тихо, за да ме чуе.
Предполагам, че се чудеше дали да се отдалечи или да се приближи.
Обърнах се към нея, което малко я изненада и отстъпи крачка назад несигурно.
- Няма да те изяд - казах спокойно.
Тя се вгледа в златистите ми очи, като хипнотезирана.
Предполагам, че се чудеше дали да се отдалечи или да се приближи.
Обърнах се към нея, което малко я изненада и отстъпи крачка назад несигурно.
- Няма да те изяд - казах спокойно.
Тя се вгледа в златистите ми очи, като хипнотезирана.
7 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 7:22 pm
Бека Конър
- Заааащо очите ти са такива? - попитах като петгодишна. Знам, бе адски нахално, но какво да се прави. вече бях свикнала да задавам въпроси постоянно, имайки впредвид многото не-хора в живота ми, настъпили последно време.
- Какви? - отвърна тя остро без да ги отделя от мен.
- Такива... златни.. не трябваше ли да са червени или ... - заръкомахах, без да се усещам. Да, беше странно. Вампирите които бях виждала бяха с червени очи...
- Какви? - отвърна тя остро без да ги отделя от мен.
- Такива... златни.. не трябваше ли да са червени или ... - заръкомахах, без да се усещам. Да, беше странно. Вампирите които бях виждала бяха с червени очи...
8 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 7:37 pm
Саманта Страйт
Admin
- Вълчетата, с които се движиш, не са ли ти каза ли? - подсмихнах се.
Тя поклати отрицателно глава.
- Знаеш с какво се хранят вампирите нали? - попитах.
- С кръв.
- Да, с човешка кръв - свих устни в нацупена гримаса. - Това е една от причините да не се разбирате с.. палетата.
- Това какво общо има?
- Аз се храня само с животинска кръв, която разреда цвета на очите ми. Червеното потъмнява, цветът преминава в кехлубарено и накрая се получава златист. В зависимост колко съм.. гладна, се променят. Могат да станат тъмно черни като бездна или да са в най-мекия нюанс на златистото.
Тя поклати отрицателно глава.
- Знаеш с какво се хранят вампирите нали? - попитах.
- С кръв.
- Да, с човешка кръв - свих устни в нацупена гримаса. - Това е една от причините да не се разбирате с.. палетата.
- Това какво общо има?
- Аз се храня само с животинска кръв, която разреда цвета на очите ми. Червеното потъмнява, цветът преминава в кехлубарено и накрая се получава златист. В зависимост колко съм.. гладна, се променят. Могат да станат тъмно черни като бездна или да са в най-мекия нюанс на златистото.
9 Re: Задният двор Вто Дек 28, 2010 10:28 pm
Бека Конър
- Ъ уау. - почесах главата си - Тогава, предполагам, няма да ме нападнеш или нещо такова...
- Да ти изпия кръвта - не. Да те цапардосам ако ми изпилияваш нервите, както сега - може би да.
Застанах стреснато срещу нея.
- Не мога да разбера защо толкова ме мразите повечето вампири... - казах по скоро на себе си.
- Да ти изпия кръвта - не. Да те цапардосам ако ми изпилияваш нервите, както сега - може би да.
Застанах стреснато срещу нея.
- Не мога да разбера защо толкова ме мразите повечето вампири... - казах по скоро на себе си.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|