Въобще не ми беше до купон нозволих на Ванеса да ме завлече към къщата, от която се чуваше силна музика. С мъка погледнах към улицата, където се намираше моята къща. Можех да се сгуша и да си чета книга или да отида на лов, всичко, но е и това. Поне се надявах да няма върколаци. Позвънихме на вратата и веднага ни отвори русо момче, изглеждащо на около 17 години. От миризмата му разбрах, че е вампир, а по другият мирис че има и друг от нашия вид в къщата. Момчето ни поздрваи и ни покани вътре. Попита ни дали искаме някъкъв алкохол, но отказах и си взех тоник.
След като влязохме в кухнята, подпряно на кухненския плот седеше другият вампир чийто мирис бях усетила. Беше...зашеметяващ. С кафеникаво-руса коса, облечен небрежно..Страшно много ми хареса.Той се запъти към мени съм сигурна, че ако имах сърце щеше да ми е изхвръкнало от гърдите. Какво ми ставаше? Никога не съм си падала по някой така. При това непознат. При Волтури просто сменях партньори, но нищо повече.
Вампирът спря пред мен, но се обърна към Ванеса. По дяволите!
-Здрасти, Неса! - поздрави я той
-Здрастиии! -каза тя и го прегърна.
-А ти си? - попита ме той и ми подаде ръка. Поех я и му отговорих:
-Рашел..Волтури.
