-Погледни очите ми Рейч..Ти си ми най - добрата приятелка и не бих те излъгала..Моля те повярвай ми.. - погледнах я с умоляващ поглед.
Тя се загледа в очите ми.
-Знам, че вампирите, които пият човешка кръв са с червени очи, а другите които не пият такава са със златисти... - прошепна.
-Именно.. - надявах се да ми повярва.
-Твоите са златисти. - промълви.
Все още спазваше дистанцията между двете ни и не смееше да мръдне.Реших аз да направя първата крачка и пристъпих към Рейч.
-Не се страхувай!Няма да те нараня!Никога не съм наранявала хора! - казах го на един дъх.
Ха..да не се страхува..изсмях се на собтсвената си шега...Естествено, че никога нямаше да е същата след като разбра каква съм.Приятелството ни беше обречено..но ето че:
-Вярвам ти!Никога не си ме лъгала и знам, че не би го направила.
Рейчъл се върна и седна на дивана.
-Има ли още нещо, което трябва да знам. - попита и се усмихна.
Ето това беше моята приятелка.
-Всъщност не си на най - безопасното място за почивка..Тук има повече от колкото би предположила свръхестествени неща..Като започнем от кръвожадни вампири, върколаци, самодиви и още неща..Мистик Форкс не е нормален град.
-Ако съдя по това, което ми каза.. - изписка.
-Може да останеш да живееш тук при мен...Ще е добра идея.
-Хммм...като се замисля наистина ще остана...