Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Хижи
+5
Ванеса Грифин
Саманта Страйт
Лия МакРайн
Едуард Финикс
Рашел Волтури
9 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 6:22 am
Едуард Финикс
На Клау не `и се стоеше вкъщи, както винаги и искаше Ед да я изведе някъде. Вампирът бе обмислил къде да я заведе и след малко двамата се приготвиха за хижа в планината. Ед си бе сложил лещи с които очите му изглеждаха светло сини, за да не буди излишно подозрение сред хората..След малко двамата тръгнаха към хижите... Навън имаше доста лоша буря, така че трябваше да влязат вътре. Разбира се Клау не искаше да стои в затворено помещение, бе леко изнервена, но Ед я успокои използвайки малко и дарбата си. Трябваше да влязат. Вътре бяха и някои познати лица от сладкарницата.. Саманта беше една от присъстващите, която незабавно прикова погледа на Клау и тя спря да се цупи. Развеселена, отиде при сам, а Ед само се подсмихна и реши да ги остави двете. През това време вампирът седна на едно канапе и се заигра с медальона окачен на врата му.
3 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 6:51 am
Лия МакРайн
Лия и Кевин бяха влезнали в хижата, заради огромната буря навън. Тя малко или много бе разтревожена за Джейк..и Бека, но естествено не го показваше. стоеше леко намръщена както винаги, но изглеждаше замислена.
- Хей, не заспивай тук..поне не и преди Джейк и Бека да са се върнали..! - сръчка я изведнъж Кевин и я погледна осъдително, все едно си бе помислил, че ще заспива. Лия изсумтя и го стрелна с поглед.
- Остави ме намира, как си помисли, че ще заспя точно в този момент..? - промърмори Лия и скръсти ръце, като се обърна на другата страна.
"Как ли са Бека и Джейк.." - си мислеше Лия загледана през големия прозорец, наблюдавайки как навън бурята се завихря още повече и затрупва всичко след себе си.
- Добре са. - внезапно някой прекъсна мъртвешката тишина, която като мъгла бе надвиснала в помещението. Сякаш в отговор на мислите на Лия, Рейв стоеше мокра до кости, покрита със сняг, като Снежанка, до нея и стоеше като скована.
- Не ми казвай, че ти е студено..- ухили се саркастично Кевин, но Рейвън не му обърна внимание.
Лия не знаеше какво да каже, просто стоеше и наблюдаваше фигурата срещу нея, в чийто крака се бе образувала локва от разтопен сняг, а от ръцете й все още капеха капки на пода..
Лия несъзнателно потупа свободното място за себе си, а Рейв за секунди се осова до нея.
- Хей, не заспивай тук..поне не и преди Джейк и Бека да са се върнали..! - сръчка я изведнъж Кевин и я погледна осъдително, все едно си бе помислил, че ще заспива. Лия изсумтя и го стрелна с поглед.
- Остави ме намира, как си помисли, че ще заспя точно в този момент..? - промърмори Лия и скръсти ръце, като се обърна на другата страна.
"Как ли са Бека и Джейк.." - си мислеше Лия загледана през големия прозорец, наблюдавайки как навън бурята се завихря още повече и затрупва всичко след себе си.
- Добре са. - внезапно някой прекъсна мъртвешката тишина, която като мъгла бе надвиснала в помещението. Сякаш в отговор на мислите на Лия, Рейв стоеше мокра до кости, покрита със сняг, като Снежанка, до нея и стоеше като скована.
- Не ми казвай, че ти е студено..- ухили се саркастично Кевин, но Рейвън не му обърна внимание.
Лия не знаеше какво да каже, просто стоеше и наблюдаваше фигурата срещу нея, в чийто крака се бе образувала локва от разтопен сняг, а от ръцете й все още капеха капки на пода..
Лия несъзнателно потупа свободното място за себе си, а Рейв за секунди се осова до нея.
4 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 2:43 pm
Саманта Страйт
Admin
В един момент Саманта, изпъкнала на бяло-снежния фон с катранено черната си коса, се смееше на Рашел и нейните притенции към екипировката, а в друг – беше просната върху снега и то с върколак ВЪРХУ СЕБЕ СИ. Сбръчка нос от миризмата на мокро куче. Бяха прекалено близо.
С периферното си зрение Саманта видя и че Рашел е в подобно положение.
Преди да успее да реагира, и да махне палето от себе си, усети миризмата на Ванеса, долкото беше чула в сладкарницата, и Рейвън.
- Разкарай се! - изръмжа Сам гневно и избута върколака на метър от нея. Изправи се и видя как двете вампирки са вече тук, наблюдавайки сцената все едно беше представление.
- .. псе такова! – ядоса се Рашел и изрита Кевин по слабото място. Той измърмори нещо неразбираемо и се сви от болка. Добре, че беше върколак с тази опция за здравето.
Рашел мигновенно последва примера на Сам и се изправи, отдалечаквайки се от върколачето на земята.
Ванеса сподави смеха си с кашлица и погледна невинно.
Саманта огледа насъбралите се „хора”.
- Вие да не ни следите? – сепна се тя.
- Точно така! Та то целият свят се върти само и единствено около теб и госпожица Волтури! - отвърна съркастично Лия. Сам завъртя очи.
- Аз ще обиколя малко.. нататък – прекъсна ги Рейвън, приковавайки вниманието на присъстващите. Напрежението и притетеснението лесно можеше да се усети в гласа `и, а щом Сам погледна затистите `и очи, се убеди, че има нещо.
- Защо? – попита Ванеса, също видяла, че нещо не е наред.
- Ще потърся Бека – отговори Рейвън.
- Идвам с теб! – обяви приятелката `и.
- Добре.. Джейк също ще ми е нужен.
При споменаването на името му, той наостри уши и се обърна към четеца на мисли.
- Аз ли? Че защо? – изнена да се той.
Върколак да помага на вампир? Какво, за бога..? Не стига това, че.. двата вида във Форкс живееха странно в мирни даже и приятелски отношения, а и сега това. За какво, по дяволите, `и беше нужна помощта на Джейкъб?!
- За да има кой да стопли Бека, когато я намери, идиот такъв! – обясни Рейвън, в отгово на мислите на Сам.
Той кимна в съгласие и тримата започнаха да се отдалечават.
Рашел беше вперила ядосан поглед в Лия. Не откъсна невярващо очи от червената копринена тенискa `и и три/четвъртите `и панталони поне минута. После изгледа и Кевин, която вече се беше изправи, и късите му гащи.
- Какво? - озъби се Лия.
Рашел я игнорира и се обърна към Сам, все още ядосана. Присви очи и се нацупи.
- Правдоподобно, а?
Сам се разсмя.
- Мама Меца! - изплези `и се и отново избухна в смях.
Рашел се наведе и взе малка топка със сняг. След секунда, и снега от топката беше по шапката на Сам.
- Не ме карай и аз да започна! – заплаши Сам и изчисти снега по себе си.
- Просто си дръж устата затворена! - скръсти ръце Рашел.
- Еее.. защо спряхте? - разочарова се Кевин. – Тъкмо си мислех, че ще се сбиете. Щеше да е интерестнооо..
Двете се спогледаха и взеха по една топка сняг. Кевин се ухили, но усмивката му изчезна толкова бързо, колко и се появи, когато разбра какво същност бяха намислили. Вампирките започнаха да целят върколака, а той безмислено се позеше с ръце. След секунди и той започна да хвърля по тях.
- Деца - изсумтя на себе си Лия и им обърна гръб, загледана в пейзажа.
„Играта” приключи, щом Кевин неволно уцели Лия по врата. Сам и Рашел избухнаха в смях, докато Лия се извъртя, за да види виновника, стиснала ръцете си в юмруци.
- Я, май – ще има буря! - каза Кевин, колкото да разсее Лия.
Времето наистина беше започнало да се влушава. Беше започнало да вали, като с всеки миг, снежинките ставаха все по-големи, а вятърът се бе усилил.
- Да вървим в някоя от хижите, какво ще кажете? - попита Рашел, изгаряйки от нетърпение да свали якетата от гръба си.
Сам кимна и четеримата се отправиха към най-близката хижа.
Изминаха целия път мълчаливо. Не че имаше какво толкова да си кажат.
Когато най-сетне пристигнаха в малката, но достатъчно голяма, хижа, бурята беше започнала. Беше необитаема. Рашел успя да влезе без да разбие вратата на трески, а другите я последваха.
Лия се настани в единия край на дивана, намръщена. Май не `и беше приятна компанията на вампирките, но щеше да ги изтърпи колкото беше нужно. Кевин се стрелна в кухнята и започна да тършува в хладилника за храна. Рашел свали екипировката си и като Лия остана по три/четвърти тесни тъмно сини дънки и тениска с къси ръкави. След като Сам също съблече якетата и събу ботушите, кръстоса крака на земята, облягайки се на стената, и придоби оттегчена физиономия.
Времето течеше толкова бавно. Заради бурята, телевизорът не работеше, и Кевин беше принуден да си измисли друго занимание. Рашел се виждаше в коридора пред огледалото да си оправя косата отпораженията от разходката навън. Лия, както и Сам, не беше помръднала от мястото си. Беше се замислила, но Кевин я откъсна от мислите си.
- Хей, не заспивай тук. Поне не и преди Джейкъб, Бека и останалите да се върнат – сръчка я той.
- Оставиме на мира! Как си помисли, че ще заспя в такъв момен? – изсумтя тя и се обърна на другата страна.
Кевин въздъхна и се излегна в другия край на дивана.
Нямаше часовник и не можеше да се определи колко време стояха отново в тишина. В стаята се чуваше само биенето на двете сърца и дишането на върколачетата.
Вратата внезапно се отвори и влязоха малкото вампирче Клаудия с все още анонимния си придрожител от сладкарницата. Щом видя Сам, Клау се усмихна и изтича при нея. Саманта я прегърна и двете се разсмяха.
- Здравей, Клау!
„Момиченцето” докосна бузата `и и също я поздрави.
Тъмнокосият вампир се подсмихна. Седна на канапето до камината и се заигра с някакъв медальон, окачен на врата му.
Лия завъртя очи, когато Сам и Клау отново се разсмяха. Клаудия мълчаливо разказваше как е прекарала деня си, всеки път щом докоснеше Сам.
След може би десет минути по-късно, врата отново се отвори, но този път бяха Рейвън и Ванеса, целите в сняг. Закрачих из стаята, оставяйки следи от сняг.
- Добре са! - каза Рейвън и напрежението в стаята се намали.
Кевин огледа мократа вампирка и се ухили на скованата `и стойка.
- Не ми казвай, че ти е студено – разсмя се той, но Рейвън не му обърна внимание.
- Къде са двете гълъбчета? – попита Рашел.
Ванеса изпревари Рейвън.
- Останаха в една хижа на колко десет километра от тук. Щом бурята поотихне ще дойдат и те.
Лия потупа свободното място до себе си, което изненада всички. Рейвън седна до нея.
Ванеса се качи на горния етаж в една от стаите и съдейки по звуците, които издаваше, търсеше нещо.
Клау се изправи и отиде до вампирът. От разказите на Клау, Сам беше разбрала, че се казва Едуард. Клаудия го задърпа с ръка, а той послушно я последва. Двамата се приближиха до Саманта.
П.П: Малко се отнесох с това РП.
С периферното си зрение Саманта видя и че Рашел е в подобно положение.
Преди да успее да реагира, и да махне палето от себе си, усети миризмата на Ванеса, долкото беше чула в сладкарницата, и Рейвън.
- Разкарай се! - изръмжа Сам гневно и избута върколака на метър от нея. Изправи се и видя как двете вампирки са вече тук, наблюдавайки сцената все едно беше представление.
- .. псе такова! – ядоса се Рашел и изрита Кевин по слабото място. Той измърмори нещо неразбираемо и се сви от болка. Добре, че беше върколак с тази опция за здравето.
Рашел мигновенно последва примера на Сам и се изправи, отдалечаквайки се от върколачето на земята.
Ванеса сподави смеха си с кашлица и погледна невинно.
Саманта огледа насъбралите се „хора”.
- Вие да не ни следите? – сепна се тя.
- Точно така! Та то целият свят се върти само и единствено около теб и госпожица Волтури! - отвърна съркастично Лия. Сам завъртя очи.
- Аз ще обиколя малко.. нататък – прекъсна ги Рейвън, приковавайки вниманието на присъстващите. Напрежението и притетеснението лесно можеше да се усети в гласа `и, а щом Сам погледна затистите `и очи, се убеди, че има нещо.
- Защо? – попита Ванеса, също видяла, че нещо не е наред.
- Ще потърся Бека – отговори Рейвън.
- Идвам с теб! – обяви приятелката `и.
- Добре.. Джейк също ще ми е нужен.
При споменаването на името му, той наостри уши и се обърна към четеца на мисли.
- Аз ли? Че защо? – изнена да се той.
Върколак да помага на вампир? Какво, за бога..? Не стига това, че.. двата вида във Форкс живееха странно в мирни даже и приятелски отношения, а и сега това. За какво, по дяволите, `и беше нужна помощта на Джейкъб?!
- За да има кой да стопли Бека, когато я намери, идиот такъв! – обясни Рейвън, в отгово на мислите на Сам.
Той кимна в съгласие и тримата започнаха да се отдалечават.
Рашел беше вперила ядосан поглед в Лия. Не откъсна невярващо очи от червената копринена тенискa `и и три/четвъртите `и панталони поне минута. После изгледа и Кевин, която вече се беше изправи, и късите му гащи.
- Какво? - озъби се Лия.
Рашел я игнорира и се обърна към Сам, все още ядосана. Присви очи и се нацупи.
- Правдоподобно, а?
Сам се разсмя.
- Мама Меца! - изплези `и се и отново избухна в смях.
Рашел се наведе и взе малка топка със сняг. След секунда, и снега от топката беше по шапката на Сам.
- Не ме карай и аз да започна! – заплаши Сам и изчисти снега по себе си.
- Просто си дръж устата затворена! - скръсти ръце Рашел.
- Еее.. защо спряхте? - разочарова се Кевин. – Тъкмо си мислех, че ще се сбиете. Щеше да е интерестнооо..
Двете се спогледаха и взеха по една топка сняг. Кевин се ухили, но усмивката му изчезна толкова бързо, колко и се появи, когато разбра какво същност бяха намислили. Вампирките започнаха да целят върколака, а той безмислено се позеше с ръце. След секунди и той започна да хвърля по тях.
- Деца - изсумтя на себе си Лия и им обърна гръб, загледана в пейзажа.
„Играта” приключи, щом Кевин неволно уцели Лия по врата. Сам и Рашел избухнаха в смях, докато Лия се извъртя, за да види виновника, стиснала ръцете си в юмруци.
- Я, май – ще има буря! - каза Кевин, колкото да разсее Лия.
Времето наистина беше започнало да се влушава. Беше започнало да вали, като с всеки миг, снежинките ставаха все по-големи, а вятърът се бе усилил.
- Да вървим в някоя от хижите, какво ще кажете? - попита Рашел, изгаряйки от нетърпение да свали якетата от гръба си.
Сам кимна и четеримата се отправиха към най-близката хижа.
Изминаха целия път мълчаливо. Не че имаше какво толкова да си кажат.
Когато най-сетне пристигнаха в малката, но достатъчно голяма, хижа, бурята беше започнала. Беше необитаема. Рашел успя да влезе без да разбие вратата на трески, а другите я последваха.
Лия се настани в единия край на дивана, намръщена. Май не `и беше приятна компанията на вампирките, но щеше да ги изтърпи колкото беше нужно. Кевин се стрелна в кухнята и започна да тършува в хладилника за храна. Рашел свали екипировката си и като Лия остана по три/четвърти тесни тъмно сини дънки и тениска с къси ръкави. След като Сам също съблече якетата и събу ботушите, кръстоса крака на земята, облягайки се на стената, и придоби оттегчена физиономия.
Времето течеше толкова бавно. Заради бурята, телевизорът не работеше, и Кевин беше принуден да си измисли друго занимание. Рашел се виждаше в коридора пред огледалото да си оправя косата отпораженията от разходката навън. Лия, както и Сам, не беше помръднала от мястото си. Беше се замислила, но Кевин я откъсна от мислите си.
- Хей, не заспивай тук. Поне не и преди Джейкъб, Бека и останалите да се върнат – сръчка я той.
- Оставиме на мира! Как си помисли, че ще заспя в такъв момен? – изсумтя тя и се обърна на другата страна.
Кевин въздъхна и се излегна в другия край на дивана.
Нямаше часовник и не можеше да се определи колко време стояха отново в тишина. В стаята се чуваше само биенето на двете сърца и дишането на върколачетата.
Вратата внезапно се отвори и влязоха малкото вампирче Клаудия с все още анонимния си придрожител от сладкарницата. Щом видя Сам, Клау се усмихна и изтича при нея. Саманта я прегърна и двете се разсмяха.
- Здравей, Клау!
„Момиченцето” докосна бузата `и и също я поздрави.
Тъмнокосият вампир се подсмихна. Седна на канапето до камината и се заигра с някакъв медальон, окачен на врата му.
Лия завъртя очи, когато Сам и Клау отново се разсмяха. Клаудия мълчаливо разказваше как е прекарала деня си, всеки път щом докоснеше Сам.
След може би десет минути по-късно, врата отново се отвори, но този път бяха Рейвън и Ванеса, целите в сняг. Закрачих из стаята, оставяйки следи от сняг.
- Добре са! - каза Рейвън и напрежението в стаята се намали.
Кевин огледа мократа вампирка и се ухили на скованата `и стойка.
- Не ми казвай, че ти е студено – разсмя се той, но Рейвън не му обърна внимание.
- Къде са двете гълъбчета? – попита Рашел.
Ванеса изпревари Рейвън.
- Останаха в една хижа на колко десет километра от тук. Щом бурята поотихне ще дойдат и те.
Лия потупа свободното място до себе си, което изненада всички. Рейвън седна до нея.
Ванеса се качи на горния етаж в една от стаите и съдейки по звуците, които издаваше, търсеше нещо.
Клау се изправи и отиде до вампирът. От разказите на Клау, Сам беше разбрала, че се казва Едуард. Клаудия го задърпа с ръка, а той послушно я последва. Двамата се приближиха до Саманта.
П.П: Малко се отнесох с това РП.
5 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 5:32 pm
Ванеса Грифин
Притеснението в мен пооутихна като разбрахме, че Бека е добре и Джейк и тя са в някаква хижа.Поне не бяха навън в бурята и бяха сухи за разлика от мен и Рейвън, която беше мокра до костите си.Влязохме в една друга хижа, където се бяха насъбрали и другите да чакат да си замине бурята.Пристигнахме целите в сняг и:
- Добре са! - каза Рейвън и напрежението в стаята се намали.
Кевин огледа мократа вампирка до мен и се ухили на скованата `и стойка.
- Не ми казвай, че ти е студено – разсмя се той, но Рейвън не му обърна внимание.
- Къде са двете гълъбчета? – попита Рашел.
- Останаха в една хижа на колко десет километра от тук. Щом бурята поотихне ще дойдат и те.
Лия потупа мястото до себе си и Рейв веднага изчезна по посока на тупването и докато се обърна тя беше седнала.Аз се качих на горния етаж да търся дрехи.Търсих, търсих и хоп накрая намерих нещо що годе хубаво.Взех два чифта за мен и Рейв и се запътих надолу.На стъпалата видях Саманта да си играе с едно много сладко момиченце, но то беше вампир толкова мъничко, а вече е превърнато помислих си аз.
-Намерих дрехи!!! - провикнах се.
Рейвън дойде до мен и заедно отидохме да се преоблечем.Излязохме с някакви блузки с къс ръкав и черни прилепнали панталони.
-Е така се чуствам по-удобно от онова нещо, с което изглеждах като скафандър. - казах аз.
-Виждате ли, че не само аз не харесах облеклото на скиорите. - се обади Рашел докато оправяше косата си.
Чуха се две тупвания, отново беше Лия но беше потупатал и двете места до себе си.Сега бях хептен изненада...
- Добре са! - каза Рейвън и напрежението в стаята се намали.
Кевин огледа мократа вампирка до мен и се ухили на скованата `и стойка.
- Не ми казвай, че ти е студено – разсмя се той, но Рейвън не му обърна внимание.
- Къде са двете гълъбчета? – попита Рашел.
- Останаха в една хижа на колко десет километра от тук. Щом бурята поотихне ще дойдат и те.
Лия потупа мястото до себе си и Рейв веднага изчезна по посока на тупването и докато се обърна тя беше седнала.Аз се качих на горния етаж да търся дрехи.Търсих, търсих и хоп накрая намерих нещо що годе хубаво.Взех два чифта за мен и Рейв и се запътих надолу.На стъпалата видях Саманта да си играе с едно много сладко момиченце, но то беше вампир толкова мъничко, а вече е превърнато помислих си аз.
-Намерих дрехи!!! - провикнах се.
Рейвън дойде до мен и заедно отидохме да се преоблечем.Излязохме с някакви блузки с къс ръкав и черни прилепнали панталони.
-Е така се чуствам по-удобно от онова нещо, с което изглеждах като скафандър. - казах аз.
-Виждате ли, че не само аз не харесах облеклото на скиорите. - се обади Рашел докато оправяше косата си.
Чуха се две тупвания, отново беше Лия но беше потупатал и двете места до себе си.Сега бях хептен изненада...
6 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 7:58 pm
Рашел Волтури
Admin
Боже! Косата ми изглеждаше ужасно. Бях намерила огледало в забутаната хижа и се опитвах да се приведа в ред. Поне бях съблякла безумно скапаните скиорски дрехи. Сам продължаваше да си играе с малкото момичнеце, а брата на малката вампирка гледаше Сам скришом. Опрделено си я харесваше. Другите две вампирки - Рейвън и Ванеса се върнаха преоблечени и русата въздъхна:
--Е така се чуствам по-удобно от онова нещо, с което изглеждах като скафандър. .
-Виждате ли, че не само аз не харесах облеклото на скиорите. -отговорих все още намествайки кичурите на гарваночерната си коса. Което беше меко казано. Тия шушляци ме караха да се чувствам като...
-Идиот..-помогна ми да завърша изречението си Рейвън. А, да...четящата мисли. Усмихнах й се и отново се върнах на мястото си до Сам.
-Защо всъщност се набутахме тук? На нас нищо няма да ни стане...
-Искахме да се сплотим, да се наредим до огъня и пеем песни - подигравателно ми каза Лия.
Игнорирах я и отидох към една от лавиците, върху която бяхя наредени книги. Пред погледа ми попадна Алиса в страната на чудесата и я издърпах. Пльоснах се на един от диваните и зачетох.
--Е така се чуствам по-удобно от онова нещо, с което изглеждах като скафандър. .
-Виждате ли, че не само аз не харесах облеклото на скиорите. -отговорих все още намествайки кичурите на гарваночерната си коса. Което беше меко казано. Тия шушляци ме караха да се чувствам като...
-Идиот..-помогна ми да завърша изречението си Рейвън. А, да...четящата мисли. Усмихнах й се и отново се върнах на мястото си до Сам.
-Защо всъщност се набутахме тук? На нас нищо няма да ни стане...
-Искахме да се сплотим, да се наредим до огъня и пеем песни - подигравателно ми каза Лия.
Игнорирах я и отидох към една от лавиците, върху която бяхя наредени книги. Пред погледа ми попадна Алиса в страната на чудесата и я издърпах. Пльоснах се на един от диваните и зачетох.
7 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 8:47 pm
Саманта Страйт
Admin
Едуард седна до Саманта по заповед на Клаудия, а тя се настани срещу тях. Докосна с ръчичка Едуард и той се засмя. Какво ли му беше казала?
В този момент Ванеса се провикна.
- Намерих дрехи!
Рейвън стана от мястото си и излезе от стаята с човешка скорост. Май не бързаше. След секунда и двете се появиха на прага.
- Е, така вече се чуствам по-удобно от онова нещо, с което изглеждах като скафандър - каза Неса.
- Виждате ли, че не само аз не харесах облеклото на скиорите! - изплези се Рашел, която най-накрая остави косата си намира и отново беше седнала на задните си части.
Лия отново попува свободното място до себе си, но този път покани и двете вампирки да седнат до нея. Без да колебаят заеха местата си.
- Идиот.. - промърмори тихо Рейв.
Всички я погледнахме въпросително, а тя се разсмя, заедно с Рашел. Вече стана ясно.
- Защо всъщност се набутахме тук? На нас нищо няма да ни стане.
- Искахме да се сплотим, да се наредим до огъня и пеем песни - отговори Лия с подигравателен тон и се разсмя, което беше рядкост за нея.
Рашел се изправи и отиде да разгледа книгите на една от лавиците все едно нищо е е чула. Избра си някаква книга, плюсна се - буквално - на един от диваните и започна да чете.
В този момент Ванеса се провикна.
- Намерих дрехи!
Рейвън стана от мястото си и излезе от стаята с човешка скорост. Май не бързаше. След секунда и двете се появиха на прага.
- Е, така вече се чуствам по-удобно от онова нещо, с което изглеждах като скафандър - каза Неса.
- Виждате ли, че не само аз не харесах облеклото на скиорите! - изплези се Рашел, която най-накрая остави косата си намира и отново беше седнала на задните си части.
Лия отново попува свободното място до себе си, но този път покани и двете вампирки да седнат до нея. Без да колебаят заеха местата си.
- Идиот.. - промърмори тихо Рейв.
Всички я погледнахме въпросително, а тя се разсмя, заедно с Рашел. Вече стана ясно.
- Защо всъщност се набутахме тук? На нас нищо няма да ни стане.
- Искахме да се сплотим, да се наредим до огъня и пеем песни - отговори Лия с подигравателен тон и се разсмя, което беше рядкост за нея.
Рашел се изправи и отиде да разгледа книгите на една от лавиците все едно нищо е е чула. Избра си някаква книга, плюсна се - буквално - на един от диваните и започна да чете.
8 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 9:02 pm
Рейвън Кълън
След като се преоблякохме с Неса се върнахме долу.
Лия покани не само мен да седна до нея.
Когато с Неса седнахме от двете страни на Лия,аз почнах да разглеждам стаята.
Забелязах едно малко момиченце на име Клаудия,но я наричаха Клау.
Беше толкова сладка.Ед я беше превърнал преди сто и тридесет години.
Тя е толкова невинна....
Лия покани не само мен да седна до нея.
Когато с Неса седнахме от двете страни на Лия,аз почнах да разглеждам стаята.
Забелязах едно малко момиченце на име Клаудия,но я наричаха Клау.
Беше толкова сладка.Ед я беше превърнал преди сто и тридесет години.
Тя е толкова невинна....
9 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 9:24 pm
Лия МакРайн
Лия седеше край огъня и не можеше да повярва, че все още от двете й страни се намираха Рейв и Неса, които самата тя бе подканила да седнат. Какво й ставаше? И тя не знаеше, но определено й ставаше нещо. По едно време Рашел се обади. Лия я стрелна с кратък поглед и видя, че като по чудо вече бе престанала да се гледа в огледалото..
- Защо всъщност се набутахме тук? На нас нищо няма да ни стане. - промърмори с недоумение кралицата на красотата, а Лия се усмихна саркастично.
- Искахме да се сплотим, да се наредим до огъня и пеем песни..- отвърна тя подигравателно и се засмя, като хвърли мним поглед на Кевин. Той какво винаги държеше храна и я караше да изчезва неузнаваемо бързо. По едно верем Лия погледна към малката момиче-вампир и видя че глеад към кевин с нескрит интерес. Сигурно се питаше как може да прави този фокус с храната..
- О, повярвай ми, той може много други неща! - каза Лия, внезапно хрумнала й идея как да развесели момиченцето.
- Хей, Кев, покажи ни какво можеш! хайде, уменията ти са легендарни..- каза Лия саркастично и се подсмихна. поне щяха да се посмеят. Кевин се ухили и започна да жонглира с храната, която представляваше съвкупност от домат, краставица, портокал, пилешко бутче и ябълка. Малкото момиченце, чието име Лия все още не знаеше, започна да му ръкопляска и да се смее. Трябваше да му се признае, че имаше доста заразителен смях. В един момент Кевин запрати храната към устата си и ловко я гълташе без дори да я сдъвче, но когато стигна до домата, нещо стана и той по погрешка го запрати към Рашел. Доматът се сплеска в книгата, която тя четеше, като се стече и по ръцете й..Лия и останалите не се сдържаха и избухнаха в смях, като смехът на малкото вампирче се открояваше от останалите...
- Защо всъщност се набутахме тук? На нас нищо няма да ни стане. - промърмори с недоумение кралицата на красотата, а Лия се усмихна саркастично.
- Искахме да се сплотим, да се наредим до огъня и пеем песни..- отвърна тя подигравателно и се засмя, като хвърли мним поглед на Кевин. Той какво винаги държеше храна и я караше да изчезва неузнаваемо бързо. По едно верем Лия погледна към малката момиче-вампир и видя че глеад към кевин с нескрит интерес. Сигурно се питаше как може да прави този фокус с храната..
- О, повярвай ми, той може много други неща! - каза Лия, внезапно хрумнала й идея как да развесели момиченцето.
- Хей, Кев, покажи ни какво можеш! хайде, уменията ти са легендарни..- каза Лия саркастично и се подсмихна. поне щяха да се посмеят. Кевин се ухили и започна да жонглира с храната, която представляваше съвкупност от домат, краставица, портокал, пилешко бутче и ябълка. Малкото момиченце, чието име Лия все още не знаеше, започна да му ръкопляска и да се смее. Трябваше да му се признае, че имаше доста заразителен смях. В един момент Кевин запрати храната към устата си и ловко я гълташе без дори да я сдъвче, но когато стигна до домата, нещо стана и той по погрешка го запрати към Рашел. Доматът се сплеска в книгата, която тя четеше, като се стече и по ръцете й..Лия и останалите не се сдържаха и избухнаха в смях, като смехът на малкото вампирче се открояваше от останалите...
10 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 9:41 pm
Джаред Престън
Тъкмо мислех да се направя едно-две спускания със ски на пистата, когато съобщиха че приижда буря..
ДА му се не види..- помислих си и извъртях очи.
Сега трябваше да се скрия някъде от бурята, а нямаше друго място , освен хижите. Запътих се натам и в момента в който влязох, един домат прехвърча пред мен и аз проследих с поглед полета му. Щом видях че се е пльоснал върху книгата на една вампирка избухнах в смях, но и не бях единствен. всички от аудиторията не можеха да обуздаят смеха си.
- Май сам изпуснал голямо шоу..- казах през смях .
ДА му се не види..- помислих си и извъртях очи.
Сега трябваше да се скрия някъде от бурята, а нямаше друго място , освен хижите. Запътих се натам и в момента в който влязох, един домат прехвърча пред мен и аз проследих с поглед полета му. Щом видях че се е пльоснал върху книгата на една вампирка избухнах в смях, но и не бях единствен. всички от аудиторията не можеха да обуздаят смеха си.
- Май сам изпуснал голямо шоу..- казах през смях .
11 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 10:03 pm
Кевин Блак
След като се прибрахме в хижата поради задаващата се буря, веднага прерових хладилниците и взех всичката налична храна в себе си.
Доволен, че въобще съм намерил нещо за ядене, започнах да си търся и няккаво занимание. Пробвах телевизора, но нее, не работеше.
направо си беше живо мъчение да стоиш в някакво помещение с кръвопийците, които дори и пръстите не си мърдат.
Чувствах се като в някой антикварен магазин.
Изсумтях отегчено и се пльоснах на един диван, като започнах неимоверно бързо да карам храната в ръцете си да изчезва.
По янкое време чух Лия да дрънка нещо за сплотеност, огън и песни, но не обмислях и дума от казаното, считайки че едва ил беше нещо важно на което си струва да отделя внимание.
До този момент в който чух името си.
- Хайде, Кев, покажи ни какво можеш! Хайде, уменията ти са легендарни..- каза Лия с излишен сарказъм и ме подкани с един ентусиазиран поглед да си размърдам задните части.
Ухилих се и станах, като започнах умело да жонглирам с храната която държах у себе си, която бе останала.
После започнах да я запращам право към устата си като я гълтах без да ми мигне окото, но когато стигнах до домата, нещо се случи и ръката ми го запрати право към Рашел..
О, не. Пак ли бе?
Всички избухнаха в смях и аз ги последвах, макар че скоро занех, че ще ми се стъжни животът и то за втори път днес.
Доволен, че въобще съм намерил нещо за ядене, започнах да си търся и няккаво занимание. Пробвах телевизора, но нее, не работеше.
направо си беше живо мъчение да стоиш в някакво помещение с кръвопийците, които дори и пръстите не си мърдат.
Чувствах се като в някой антикварен магазин.
Изсумтях отегчено и се пльоснах на един диван, като започнах неимоверно бързо да карам храната в ръцете си да изчезва.
По янкое време чух Лия да дрънка нещо за сплотеност, огън и песни, но не обмислях и дума от казаното, считайки че едва ил беше нещо важно на което си струва да отделя внимание.
До този момент в който чух името си.
- Хайде, Кев, покажи ни какво можеш! Хайде, уменията ти са легендарни..- каза Лия с излишен сарказъм и ме подкани с един ентусиазиран поглед да си размърдам задните части.
Ухилих се и станах, като започнах умело да жонглирам с храната която държах у себе си, която бе останала.
После започнах да я запращам право към устата си като я гълтах без да ми мигне окото, но когато стигнах до домата, нещо се случи и ръката ми го запрати право към Рашел..
О, не. Пак ли бе?
Всички избухнаха в смях и аз ги последвах, макар че скоро занех, че ще ми се стъжни животът и то за втори път днес.
12 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 10:18 pm
Лукас Тайл
Лукас се беше скрил от бурята и стоеше на втория етаж на хижата,заедно с брат си Оливър , докато двамата ме решиха да слязат долу. Знаеха, че там имаше върколаци и вампири, но за тях това не беше от особено значение. Слизайки по стълбите , двамата се превиха на две и се просъединиха към общият смях. В сички се смяха на гледката на един разпльоснат домат върху гнигата на разгневена вампирка. Това определето не се виждаше всеки божи ден. Не, не можеше да си види къде да е. Всички все още се смяха , но потърпевшата и предполагаемата жертва на червеният домат сотеше неподвижно , макар че изражението и` готвеше жестоко отмъщение. Лукас не завиждаше на извършителя на това покушение..
13 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 10:39 pm
Рашел Волтури
Admin
Усетих как домата уцели книгата, която държах и се разплесна по ръцете ми. Доматения сок пропи в страниците, а аз побързах да стана, за да не покапя дрехите си.
-Ти.Мръсно.Псе.Такова! -просъсках аз. Кучето веднага видя, че е загазил и се опули. Взех остатъка от домата и се стрелнах до него. Той тръгна да става от дивана, но го ритнах в гърдите и той се сгромоляса пак. Протегнах ръката си и стиснах домата над главата на Лия и сока се стече върху косата й. Подходящ момент да си го излея и на нея..Наведох се хванах малката холна масичка, сбутана между диваните.. Замахнах и го цапардосах по главата.Масичката се счупи на две, а аз псето заприлича на дрогиран. Хванах го за ръката и тъкмо щях да го хвърля през стаята, когато се чу гласана Саманта:
-Спри! - каза ми тя през смях.
-Ти.Мръсно.Псе.Такова! -просъсках аз. Кучето веднага видя, че е загазил и се опули. Взех остатъка от домата и се стрелнах до него. Той тръгна да става от дивана, но го ритнах в гърдите и той се сгромоляса пак. Протегнах ръката си и стиснах домата над главата на Лия и сока се стече върху косата й. Подходящ момент да си го излея и на нея..Наведох се хванах малката холна масичка, сбутана между диваните.. Замахнах и го цапардосах по главата.Масичката се счупи на две, а аз псето заприлича на дрогиран. Хванах го за ръката и тъкмо щях да го хвърля през стаята, когато се чу гласана Саманта:
-Спри! - каза ми тя през смях.
14 Re: Хижи Сря Авг 04, 2010 10:59 pm
Саманта Страйт
Admin
- Спри! - извика Сам, през смях.
Всички я погледнаха въпросително освен Рейвън. Тя продължаваше да се смее.
- Сам, по-добре се скрий някъде! - посъветва я тя.
- За какво г-- - започна Рашел, но Лия я прекъсна.
- Идиотка! Ъгхх.. виж какво направи! - изправи се и отново сви ръце в юмруци.
- Чакайте -- - каза Сам, но отново беше прекъсната.
Лия хвърли бърз поглед на стаята все още бясня. Може би бясна беше меко казано.
Очите на Рашел станаха безизразни, загледани в нищото. След секунда се съвзе.
- Само да си посмяла! - заплаши тя.
Млада върколачка взе вазата от шкафа до дивана и я хвърли по Рашел. Вазата се счупи в главата `и, мокрейки косата и дрехите `и. Рашел изръмжа.
- СТИГА! - извика Саманта също вбесена. Изправи се накрата.
Във въздуха се озоваха Рашел и Лия. Главите им почти докосваха тавана.
- Казах да се спрете! Да не би да искате да срутите цялата хижа?!
Лия ръцете на Лия, все още свити в юмруци, трепереха. Не беше от студа, а от гнева. Кевин се надигна от земята със същия гняв изписан на лицето. Направи крачка напред и се озова до Лия.
Всички я погледнаха въпросително освен Рейвън. Тя продължаваше да се смее.
- Сам, по-добре се скрий някъде! - посъветва я тя.
- За какво г-- - започна Рашел, но Лия я прекъсна.
- Идиотка! Ъгхх.. виж какво направи! - изправи се и отново сви ръце в юмруци.
- Чакайте -- - каза Сам, но отново беше прекъсната.
Лия хвърли бърз поглед на стаята все още бясня. Може би бясна беше меко казано.
Очите на Рашел станаха безизразни, загледани в нищото. След секунда се съвзе.
- Само да си посмяла! - заплаши тя.
Млада върколачка взе вазата от шкафа до дивана и я хвърли по Рашел. Вазата се счупи в главата `и, мокрейки косата и дрехите `и. Рашел изръмжа.
- СТИГА! - извика Саманта също вбесена. Изправи се накрата.
Във въздуха се озоваха Рашел и Лия. Главите им почти докосваха тавана.
- Казах да се спрете! Да не би да искате да срутите цялата хижа?!
Лия ръцете на Лия, все още свити в юмруци, трепереха. Не беше от студа, а от гнева. Кевин се надигна от земята със същия гняв изписан на лицето. Направи крачка напред и се озова до Лия.
15 Re: Хижи Чет Авг 05, 2010 12:18 am
Лия МакРайн
Лия стискаше юмруците си толкова силно, че кокалчетата й изпукаха на няколко пъти. След като се озова на крака, тя и Рашел не отделяха гневни погледи една от друга, а след секунди и Кевин се надигна, като застана до Лия със копие на нейния поглед.
- Ъъъъх, не го направих нарочно! - изръмжа гневно Кевин, а огромните м ръце бяха свити в юмруци също като на Лия.
-Този път няма да си стоя кротко, мръсна пиявицо! - изръмжа и направи една крачка към нея, но внезапно юмруците на Лия се отпуснаха и дясната й ръка стопира пътя на момчето. Той се обърна към Лия и за миг гневния му поглед бе заместен от изумление.
- ??? - дори не можеше да се изкаже, а ирисите му бяха заприличали на въпросителни знаци.
Върколачката сне ръката си и застана пред Кевин, като го погледна с безизразен поглед. да, беше ядосана, но трябваше да се съобрази и с останалите в хижата.
- Да вървим! - нареди тя на върколака и се отправи към вратата на хижата. Кевин не можеше да повярва на това, което чу току що.
- Моля? - каза той изблещвайки очи срещу нея, или по точно срещу гърба й.
- Коя част от "Да вървим" не ти е ясна??? - попита го Лия и тръшна вратата зад себе си. Не й пукаше, че има ужасна буря, може би щеше да изкара късмет и да я затрупа някоя лавина, но пак щеше да се измъкне. Изчака и Кевин да излезе и запраши по снега без да каже нищо повече.
- Ъъъъх, не го направих нарочно! - изръмжа гневно Кевин, а огромните м ръце бяха свити в юмруци също като на Лия.
-Този път няма да си стоя кротко, мръсна пиявицо! - изръмжа и направи една крачка към нея, но внезапно юмруците на Лия се отпуснаха и дясната й ръка стопира пътя на момчето. Той се обърна към Лия и за миг гневния му поглед бе заместен от изумление.
- ??? - дори не можеше да се изкаже, а ирисите му бяха заприличали на въпросителни знаци.
Върколачката сне ръката си и застана пред Кевин, като го погледна с безизразен поглед. да, беше ядосана, но трябваше да се съобрази и с останалите в хижата.
- Да вървим! - нареди тя на върколака и се отправи към вратата на хижата. Кевин не можеше да повярва на това, което чу току що.
- Моля? - каза той изблещвайки очи срещу нея, или по точно срещу гърба й.
- Коя част от "Да вървим" не ти е ясна??? - попита го Лия и тръшна вратата зад себе си. Не й пукаше, че има ужасна буря, може би щеше да изкара късмет и да я затрупа някоя лавина, но пак щеше да се измъкне. Изчака и Кевин да излезе и запраши по снега без да каже нищо повече.
16 Re: Хижи Чет Авг 05, 2010 2:00 am
Рашел Волтури
Admin
След като Лия и кученцето й се изнесоха, гневът ми се уталожи. Седнах на един от диваните и качих караката си на облегалката. Настъпи пълна тишина след излизането на Лия и Кевин.
-Оуф..да не си глътнахте езиците? - казах раздразнено.
-Ъмм..Раш? -започна малко колебливо Саманта, когато разговорите на вампирите се подновиха.
-Не мислиш ли, че преиграваш малко?
-Аз?! Тоя идиот хвърли домат по мен. Виж ми дрехите! -започнах разпалено. Саманта само завъртя очи.
-Ще си купиш нови! Голяма работа!
-Ама те са гадни върколаци..! -щях да продължа, но ме прекъсна малката вампирка, която дотича до Сам и сложи ръчичка на бузата й.
-Оуф..да не си глътнахте езиците? - казах раздразнено.
-Ъмм..Раш? -започна малко колебливо Саманта, когато разговорите на вампирите се подновиха.
-Не мислиш ли, че преиграваш малко?
-Аз?! Тоя идиот хвърли домат по мен. Виж ми дрехите! -започнах разпалено. Саманта само завъртя очи.
-Ще си купиш нови! Голяма работа!
-Ама те са гадни върколаци..! -щях да продължа, но ме прекъсна малката вампирка, която дотича до Сам и сложи ръчичка на бузата й.
17 Re: Хижи Чет Авг 05, 2010 4:43 am
Едуард Финикс
Едуард стоеше до Саманта, а Клау бе седнала срещу тях. По едно време тя се протегна и докосна бузата му, а после той се засмя, прочел мислите `и, които твърдяха че той и сам много си отивали. След малко се случи случка както на вампирка на име Рашел, така и на двама от върколаците. Те се изнесоха, а вампирката доволна от този факт се облегна и зачака някой да каже нещо.. По едно време тя и Саманта се заговориха, но после Калу внезапно се изправи и докосна Ед, като му каза, че иска да излезе навън, след това се приближи до Саманта и постави нежната си ръчичка върху нейната буза. Ед се питаше какво `и е казала, но след това разбра.
- Добре, ще дойда с вас. - след като Сам отговори на мислите `и, на Ед му стана ясно, че малката я бе помолила да дойде с тях. Изглежда доста се беше привързала към Саманта а за малкото време през което я познаваше, това ставаше за първи път. Досега Клау отбягваше новите запознанства и привързаност, дори Ед се бе притеснил, че беше станала по тиха и затворена в себе ,но.. за щастие от както дойдоха в мистик Форкс нещата се подобриха. Едуард с усмивка улови малката `и нежна ръчичка и след като сам ги последва, тримата излязоха от хижата тихомълком...
- Добре, ще дойда с вас. - след като Сам отговори на мислите `и, на Ед му стана ясно, че малката я бе помолила да дойде с тях. Изглежда доста се беше привързала към Саманта а за малкото време през което я познаваше, това ставаше за първи път. Досега Клау отбягваше новите запознанства и привързаност, дори Ед се бе притеснил, че беше станала по тиха и затворена в себе ,но.. за щастие от както дойдоха в мистик Форкс нещата се подобриха. Едуард с усмивка улови малката `и нежна ръчичка и след като сам ги последва, тримата излязоха от хижата тихомълком...
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|