Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Ски писта
4 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Ски писта Чет Авг 05, 2010 4:59 am
Саманта Страйт
Admin
След като тримата излязоха от хижата, Саманта вдиша дълбоко от чистия въздух. Леко се усещаше и миризмата на върколаците, които по-рано демонстративно напуснаха хижата, но тя се смесваше с всички останали и едва се долавяше.
Клаудия направи същото, а Сам се разсмя. Несъзнателно вампирката `и подаде ръка и Клау я стина.
Разхождаха се с човешка скорот без определена посока.
- Вие.. от скоро ли сте в града? - попита Сам и се обърна към Едуард.
Клаудия направи същото, а Сам се разсмя. Несъзнателно вампирката `и подаде ръка и Клау я стина.
Разхождаха се с човешка скорот без определена посока.
- Вие.. от скоро ли сте в града? - попита Сам и се обърна към Едуард.
3 Re: Ски писта Чет Авг 05, 2010 5:32 am
Едуард Финикс
Едуард крачеше из заснежената писта, а вече златистите му очи сякаш бяха потънали и изгубили се из белотата наоколо. Всичко бе отрупано със сняг, всеки човек - потънал в своето занимание. Изведнъж вампирът се замисли дали хората осъзнават колко важен е всеки миг от краткия им живот..? Някои може би да.
- Вие.. от скоро ли сте в града? - запита Саманта, но въпросът `и не попречи на Ед да продължи мислите си. Можеше спокойно да мисли за няколко неща едновременно.
- Да, от много скоро. - отвърна простичко той и кадифеният му глас се понесе из въздуха, Клау проследи бялото облаче от дим, което бързо изчезна след думите на Едуард. Тримата продължиха да крачат в неизвестна за сега посока. Вече нямаше почти помен от бурята и всички бяха продължили спокойно недовършените си занимания. Изведнъж досегашните му мисли бяха изместени от една друга, очите му се стрелнаха мигновено към Клау и той я загледа с поглед в който се таеше и малко тъга. Знаеше, че макар да я е дарил с безсмъртие я бе лишил от най-хубавите неща, от живота. Знаеше, че това не се водеше спасение и макар Клаудия да му повтаряше, че му е благодарна, когато е тъжен, той знаеше, четеше по очите `и, че тя също искаше друг живот..Всъщност просто искаше живот, а това бе единственото нещо, което Едуард бе непосилен да `и върне. Никога повече нямаше да може да се почувства жива, както и най-хубавото - да порасне, да се превърне в жена, да открие любовта... Не, тя просто бе застинала и завинаги щеше да е малката и сладка десетгодишна Клау. И вампирът знаеше, че само мисълта я ужасяваше и макар да беше късно да се направи каквото и да е, макар да беше късно да съжалява, той не спираше да съжалява..Ето я и невъзможната мечта - да `и върне живота. звучеше толкова кратко, просто..Но и толкова невъзможно, немислимо и неосъществимо. Сякаш някъде под леда, сърцето му се разкъсваше заради това.
-Атакаа! - чу се нечие сладко и звънливо гласче, а след по малко от част от секундата, Ед усети как една огромна снежна топка се блъска в лицето му, разпростирайки се чак по якето му.
- Хм? - измърмори той в първият момент, а после просто се наведе и събра в ръцете си солидно количество сняг, след което оформи една топка и я запрати към Клау
- Империята отвръща на удара! - засмя се той и погледна дяволито, но малката побърза да реагира и се скри зад Сам, която понесе удара, вместо нея. И тримата се засмяха.
- Вие.. от скоро ли сте в града? - запита Саманта, но въпросът `и не попречи на Ед да продължи мислите си. Можеше спокойно да мисли за няколко неща едновременно.
- Да, от много скоро. - отвърна простичко той и кадифеният му глас се понесе из въздуха, Клау проследи бялото облаче от дим, което бързо изчезна след думите на Едуард. Тримата продължиха да крачат в неизвестна за сега посока. Вече нямаше почти помен от бурята и всички бяха продължили спокойно недовършените си занимания. Изведнъж досегашните му мисли бяха изместени от една друга, очите му се стрелнаха мигновено към Клау и той я загледа с поглед в който се таеше и малко тъга. Знаеше, че макар да я е дарил с безсмъртие я бе лишил от най-хубавите неща, от живота. Знаеше, че това не се водеше спасение и макар Клаудия да му повтаряше, че му е благодарна, когато е тъжен, той знаеше, четеше по очите `и, че тя също искаше друг живот..Всъщност просто искаше живот, а това бе единственото нещо, което Едуард бе непосилен да `и върне. Никога повече нямаше да може да се почувства жива, както и най-хубавото - да порасне, да се превърне в жена, да открие любовта... Не, тя просто бе застинала и завинаги щеше да е малката и сладка десетгодишна Клау. И вампирът знаеше, че само мисълта я ужасяваше и макар да беше късно да се направи каквото и да е, макар да беше късно да съжалява, той не спираше да съжалява..Ето я и невъзможната мечта - да `и върне живота. звучеше толкова кратко, просто..Но и толкова невъзможно, немислимо и неосъществимо. Сякаш някъде под леда, сърцето му се разкъсваше заради това.
-Атакаа! - чу се нечие сладко и звънливо гласче, а след по малко от част от секундата, Ед усети как една огромна снежна топка се блъска в лицето му, разпростирайки се чак по якето му.
- Хм? - измърмори той в първият момент, а после просто се наведе и събра в ръцете си солидно количество сняг, след което оформи една топка и я запрати към Клау
- Империята отвръща на удара! - засмя се той и погледна дяволито, но малката побърза да реагира и се скри зад Сам, която понесе удара, вместо нея. И тримата се засмяха.
4 Re: Ски писта Чет Авг 05, 2010 6:10 pm
Саманта Страйт
Admin
- Вие.. от скоро ли сте в града? - попита Сам, обръщайки се към Едуард.
Клау също можеше да `и отговори, но.. по някаква странна причина, Саманта искаш да заговори вампирът.
Вгледа се в златистото на очите му, опитвайки се да ги разгадае. Не срещна погледа му, но видя, че нещо го измъчваше.
- Да, от много скоро - отговори `и той, без да се замисля.
Саманта откъсна поглед от него и се загледа в гледката пред себе си, обмисляйки отговора му.
Едуард, сякаш бе чакал Сам да спре да го зяпа глуповато, се вгледа в лицето на Клау. Дали беше нещо свързано с нея? Нещо свързано с миналото им? Вампирката можеше само да предполага. Та тя едва ги познаваше, макар да се беше сприятелила толкова много с малката.
Клау издърпа ръката си от нейната и се наведе, правейки топка сняг.
- Атакаа! - извика тя с звънливото си гласче, което прозвуча като песен.
Сам никога не я беше чувала да говори. До сега Клаудия беше разговаряла с нея, чрез дарбата си.
Вампирчето се прецели в улучи Едуард в лицето. Вампирките се разсмяха.
- Хм? - измърмори Ед, махайки следите от сняг по себе си.
Бързо се наведе, колкото да вземе сняг. Оформия в малка съвършенна топка.
- Империята отвръща на удара! - засмя се той и запрати топката към детето.
Клау, предвидила хода му, побърза и се скри зад Саманта, която понесе удара.
И тримата се разсмяха.
Сам се наведе и подшушна нещо на вампирчето, което кимна с дяволита усмивка.
- Какво сте намислили вие двете? - попита подозрително Ед, вдигайки вежда.
Двете взеха по една топка сняг и започнаха да замерят Едуард.
Клау също можеше да `и отговори, но.. по някаква странна причина, Саманта искаш да заговори вампирът.
Вгледа се в златистото на очите му, опитвайки се да ги разгадае. Не срещна погледа му, но видя, че нещо го измъчваше.
- Да, от много скоро - отговори `и той, без да се замисля.
Саманта откъсна поглед от него и се загледа в гледката пред себе си, обмисляйки отговора му.
Едуард, сякаш бе чакал Сам да спре да го зяпа глуповато, се вгледа в лицето на Клау. Дали беше нещо свързано с нея? Нещо свързано с миналото им? Вампирката можеше само да предполага. Та тя едва ги познаваше, макар да се беше сприятелила толкова много с малката.
Клау издърпа ръката си от нейната и се наведе, правейки топка сняг.
- Атакаа! - извика тя с звънливото си гласче, което прозвуча като песен.
Сам никога не я беше чувала да говори. До сега Клаудия беше разговаряла с нея, чрез дарбата си.
Вампирчето се прецели в улучи Едуард в лицето. Вампирките се разсмяха.
- Хм? - измърмори Ед, махайки следите от сняг по себе си.
Бързо се наведе, колкото да вземе сняг. Оформия в малка съвършенна топка.
- Империята отвръща на удара! - засмя се той и запрати топката към детето.
Клау, предвидила хода му, побърза и се скри зад Саманта, която понесе удара.
И тримата се разсмяха.
Сам се наведе и подшушна нещо на вампирчето, което кимна с дяволита усмивка.
- Какво сте намислили вие двете? - попита подозрително Ед, вдигайки вежда.
Двете взеха по една топка сняг и започнаха да замерят Едуард.
5 Re: Ски писта Пет Авг 06, 2010 9:47 pm
Едуард Финикс
Едуард се засмя разсмя с кадифеният си глас и започна да се стрелка в разни посоки, в опит да избегне снежната атака. Жалко, че той беше сам срещу двете, но не се оплакваше. беше му много забавно. На свой ред той също започна да ги цели, като накрая една от снежните му топки отнесоха шапчицата на Клау и златистите къдрици се разпиляха около лицето `и. Ед усили смеха си с една октава и продължи с атаката. Всъщност една част от мислите си знаеше, че Клау беше започнала всичко, за да го разсее. вероятно разбираше, че той все още не може да отбягва онези мрачни и неприятни мисли, а тя никак не обичаше да го вижда омърлушен. Предпочиташе да го вижда как се смее заедно с нея.Внезапно и неочаквано вампирът се озова зад Саманта и Клау.
- Добре де, вие печелите.. Но победата е служебна. - промълви с медения си глас и с пръсти размърда косата ти, за да я поизчисти от снега.
- Добре де, вие печелите.. Но победата е служебна. - промълви с медения си глас и с пръсти размърда косата ти, за да я поизчисти от снега.
6 Re: Ски писта Пет Авг 06, 2010 10:33 pm
Клаудия Финикс
Със Сам и Ед бяхме дошли на ски пистата. Огледах наоколо, поне бях навън, макар че не ми харесваше частта с навличането на няколко блузи и дебело ескимоско яке. Да не говорим, че шапката не само прибираше косата ми, а и постоянно ми падаше пред очите. Скоро мислех да я сваля. Докато подскачах по снега си мислех за сам и Ед. Саманта, тя също беше вампир и като мен и Едуард, тя също се хранеше с животинска кръв. Беше ми много приятно с нея, не знам защо но се бях привързала толкова много, както дете се привързва към майка си. О, но аз още бях дете..и такава щях да си остана. Дори все още поддържах маскировката и държанието на десет годишна, макар че вече не мислих като такава. Нямаше значение, беше по-добре да продължа да се радвам на "живота", защото не исках да нараня Едуард. Макар и да не можеше да ми върне живота, той ми беше дал друг живот, макар със своите минуси..пак беше нещо. Заради него си бях обещала, че винаги ще се усмихвам, това и правех. Исках да виждам и него весел, да се смеем заедно. По едно време го погледнах, беше замислен и това не ми хареса. Долових неприятните му мисли, четяха се в очите му. можех да предположа за какво мислеше в момента. Нещо в мен се разбунтува "Не!"..Трябваше да измисля нещо бързо и...
- Атакаа! - уцелих го със снежна топка. Нещо ми подсказваше, че това ще го разсее. След няколко секунди както и очаквах и той направи своя ход, но аз бях прекалено бърза и се скрих зад Сам. Щом топката уцели нея се засмях звънко и се оплезих на Ед. Саманта ми подшушна нещо на ушенце и аз веднага се съгласих. Погледнах дяволито към Едуард и след секунда поднових атаката. Саманта също запрати няколко снежни топки по него. Дълго време се целихме, без да има видим победител, по едно време Ед събори шапката ми с една от топките и златистите ми къдрици се разпиляха. В следващата секунда се озова зад мен и Саманта, като с две думи се предаде, макар да не го каза. Доволна се усмихнах и на двамата.
- Победаа! - извиках с тънкото си гласче и по инерция прегърнах Сам.
- Атакаа! - уцелих го със снежна топка. Нещо ми подсказваше, че това ще го разсее. След няколко секунди както и очаквах и той направи своя ход, но аз бях прекалено бърза и се скрих зад Сам. Щом топката уцели нея се засмях звънко и се оплезих на Ед. Саманта ми подшушна нещо на ушенце и аз веднага се съгласих. Погледнах дяволито към Едуард и след секунда поднових атаката. Саманта също запрати няколко снежни топки по него. Дълго време се целихме, без да има видим победител, по едно време Ед събори шапката ми с една от топките и златистите ми къдрици се разпиляха. В следващата секунда се озова зад мен и Саманта, като с две думи се предаде, макар да не го каза. Доволна се усмихнах и на двамата.
- Победаа! - извиках с тънкото си гласче и по инерция прегърнах Сам.
7 Re: Ски писта Пет Авг 06, 2010 11:03 pm
Саманта Страйт
Admin
Прегрътката изненада Сам, не беше нещо обичайно за нея. Всъщност, целия ден беше.. нещо ново за нея. От години не се беше забавлявала така. Не се бе смяла толкова през целия си живот, колко днес. И всичко това се дължеше на Клау. Но въпреки това не се разколеба `и обви ръце около малкото телце на Клаудия.
След няколко секунди, Клау се сети за шапката си на земята. Дори и да не искаше да я носи, отиде и я взе, като прилежно я изчисти от снега.
Саманта изтупа дрехите си, колкото да се приведе в ред след снежната битка, и отново вдигна поглед.
- Е, какво ще правим сега? - попита тя.
Каквото и да измислеха, щеше да `и е приятно да е в компанията на Едуард и Клаудия.
След няколко секунди, Клау се сети за шапката си на земята. Дори и да не искаше да я носи, отиде и я взе, като прилежно я изчисти от снега.
Саманта изтупа дрехите си, колкото да се приведе в ред след снежната битка, и отново вдигна поглед.
- Е, какво ще правим сега? - попита тя.
Каквото и да измислеха, щеше да `и е приятно да е в компанията на Едуард и Клаудия.
8 Re: Ски писта Пет Авг 06, 2010 11:22 pm
Едуард Финикс
Едуард се замисли къде да отидат сега.. В този момент чу мислите на Клау, която го беше докоснала по ръката.
- Добра идея. - отбеляза вампирът и се обърна към Сам, чийто любопитен поглед се стрелкаше ту към него ту към малката.
- Клау те кани да ни дойдеш на гости..- каза Ед на Саманта и се усмихна. След секунда тя прие и тримата се запътиха към къщата им в Западните квартали..
- Добра идея. - отбеляза вампирът и се обърна към Сам, чийто любопитен поглед се стрелкаше ту към него ту към малката.
- Клау те кани да ни дойдеш на гости..- каза Ед на Саманта и се усмихна. След секунда тя прие и тримата се запътиха към къщата им в Западните квартали..
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|