Това бе първото място, което Ели посети.
Макар да бе идвала тук преди години, тя беше позабравила някои неща, а и градът се беше разраснал, преди нямаше такова ателие.
Ел се радваше, че са направили нещо по въпроса и с гордо вдигната глава влезе вътре.
Веднага щом я лъхна аромата на четки и бои, момичето се почувства като у дома си.
Сядайки на малкото столче, Ел се запита какво да нарисува.
Накрая взе четката и започна да рисува дъга.
Използваше най-красивите цветове от палитрата пред себе си.
Беше се съсредоточила изцяло върху рисуването, дори не забеляза, че целите й пръсти скоро се бяха боядисали в цветовете на дъгата.
Когато ги видя се засмя гърлено, но побърза да спре, преди някой да я помисли за луда.
Не че в помещението имаше много хора де.
Но така или иначе трябваше да бъде по - предпазлива.
Когато Ели вече привърши рисунката, тя прибра четката на мястото й, след което се изправи и отиде да си изплакне ръцете.
Разбира се, имаше боя и по лицето си, по-точно по едната си буза, която не можеше да махне.
Е, какво да се прави, щеше да ходи по улиците нарисувана.
Момичето се засмя на мислите си и излезе от ателието, като тръгна в неизвестна за самата еня посока.
Искаше малко да се поразходи из града, да опознае местенцата, на които все още не е ходила.