След невероятно успешния лов с Грета, реших да се прибера вкъщи. Не, че ми се стоеше в затворено помещение, но реших, че все ще намеря с какво да се занимавам. Тъкмо си мислех това, докато пресичах улицата с човешка скорост и си отключвах вратата. Хвърлих поглед малко по-нагоре по улицата и видях как Грета отключва и своята врата. Помахах й и се вмъкнах бързо в къщата. Захвърлих ключовете си на масата до вратата и изритах обувките си настрани. В този момент пред погледа ми попадна пианото. Усмихнах се леко и след секунда седях на малкото столче, с ръце на клавишите. Под пръстите ми постепенно се оформи красива мелодия, магическа, бих казала дори. Обичах, направо обожавах да свиря на пиано. Когато бях малко човешко момиче, майка ми свиреше на пиано всяка вечер преди да заспя. Винаги се унасях, заслушана в нежнотата на песента, така лесно лееща се изпод дългите й пръсти. Смятах, че винаги ще бъде там - всяка вечер, за да ми посвири. Но не беше така..би било прекалено хубаво. Една от вечерите гости на баща ми я чуха как свири. Веднага я поканиха на предстваление - не можела да го пропусне. Постепенно ангажиментите ставаха все повече и повече, прибираше се късно, беше уморена...често дори не я дочаквах да се прибере. Винаги по балове, приеми, опери, театър...Аз винаги оставах сама в къщи. Постепенно и баща ми се пропи, а какво последва от това..Тръснах глава, за да прогоня лошите спомени. Песента, която свирех, бавно замря и се превърна в бавна, тъжна и изпълнена с мъка мелодия. Исках да заплача, но естествено знаех, че е невъзможно в това тяло. Отпуснах длани върху клавишите и се изправих.
