Стрелнах се навън без да кажа и думичка. мислех само за лунната принцеса. Трябваше да я намеря, на всяка цена! Не, беше прекалено важна за мен, за да я загубя просто така.. Обиколих предградието, но не, нямаше и следа от нея.
- Няма я! Няма я! Няма я!- започнах да пъшкам, като се въртях на всички страни и карах буйните си къдрици да се вълнуват при движенията ми. Не мога да повярвам, как можах да я изгубя?! Точно лунната принцеса.. Усетих Едуард да застава зад мен и след секунда сложи ръце на рамената ми, а аз се спрях на едно място.
- Ще я намерим! - каза ми той и прозвуча толкова убедително, че се хванах за тези думи, като за спасителен пояс. Но ако погледнем реално какви бяха шансовете ни да я намерим? Въздъхнах и погледнах тъжно, нямах намерение да се предам и просто да се примиря. Нямаше втора лунна принцеса, знаех това, защото Едуард я беше поръчал от специална изработка за мен и дубликатите бяха забранени. Изведнъж ми хрумна идея и вдигнах глава, като рязко се обърнах към Ед и го погледнах с възможно най -мили очички.
- Ще го направиш ли, моля те! Много е важно за мен! - казах, а той ме погледна неразбиращ. Леко плъзна нагоре едната си вежда, а аз го накарах да проследи погледа ми, който се стрелна към една жена, която държеше метла и събираше в едно ъгълче попадалите по земята листа и боклуци. Тя живееше там в онази къща, водеше ни се съседка.
- Не, не мога да го направя..- каза възмутен от молбата ми той, а аз стиснах ръцете му с моите малки пръстчета и му се замолих с поглед.
- моля те! Само веднъж! Може да знае нещо..- замолих се аз, борех се да убедя златистите му очи и когато видях в тях примирие се усмихнах. След малко Едуард вече беше застанал пред градината.
- Извинете, дали сте виждали..един ключодържател някъде наоколо..? - попита първоначално любезно, но тя само вдигна поглед, след което продължи заниманието си. Тогава той се озова пред еня и я накара да срещне златистите му ириси. зениците му се разшириха, гледаше я втренчено около секунда и след това тя проговори.
- Видях него сребристо на земята, но мина някой непознат и го взе. - като робот отвърна тя, а Едуард се върна при нас. Тя разбира се примигна, не помнеше нищо от станалото и продължи да си мете.
- Толкова ли беше трудно? - попитах леко намусено.
- Да! Знаеш, че не обичам да го правя..- отвърна ми Ед, а аз се засмях тихо. какво пък толкоз, имаше дарба, защо да не я използва? Върнах се в горчивото настояще.
- Сега какво ще правя?! Взели са ми я! - очите ми започнаха да горят, ако не бях вампир със сигурност щях да се разплача. Сигурно нямаше да я видя повече..моята лунна принцеса!
Съобщение [Страница 1 от 1]
