Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Къщата на Едуард и Клаудия Финикс

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Къщата отвън-

Всекидневната-
Кухнята-
Стълбите към втория етаж-
Банята-

Стаята за гости-
Стаята на Едуард-
Стаята на Клаудия-





Вътрешният басейн-

Вижте профила на потребителя
Отворих огромната черна порта, и пристъпих напред.
- Това е двора. - упоменах просто за информация на Сам и се запътих към къщата. Претърсих за ключовете си, но..Ахнах когато разбрах, че ги няма, въпреки това обаче продължих на претърсвам джобовете си.
- Няма ли ги? - попита Ед, но отговорът беше тъжно очевиден. Знаех, че той има ключове от къщата, но не това ме притесняваше.
- Какво ще правя?? Изгубих лунната принцеса! - измънках аз и ми идеше да заплача, стига да можех.
- Лунна принцеса? - попита с интерес Саманта, а аз продължих да се цупя.
- Хм, това бе любимият ключодържател на Клау. - каза Едуард подсмихнат. Защо се усмихваше? Това беше най -лошият ден в живота ми, а той се усмихваше..
- Не беше просто ключодържател! - рязко го поправих аз и тропнах с крак. Толкова обичах тази лунна принцеса, макар да беше просто един ключодържател под формата на принцеса застанала до луна, тя бе първият ми подарък от Едуард и аз много държах на нея. В момента в който я погледнех и я държах в ръцете си, се чувствах толкова..не можех дори да го опиша.. Можех да си представя всичко, дори че съм пораснала.
- Спокойно, ще я потърсим..- успокои ме Едуард, но не се получи. след като той отключи вратата, подкани Саманта да влезе и аз също влязох. Само се надявах, да не я намери някой друг, защото нямаше да си го простя.

Вижте профила на потребителя
След бърза обиколка на къщата, Сам, Едуард и Клау се настаниха в хола. Клаудия все още се цупеше, заради ключодържателя, но повдигна въпроса повече. Четеше се в очите `и, че искаше да се върне и да огледа сантиметър по сантимер за него.
- Клау.. искаш ли да излезем и да потърсим лунната ти принцеса? - попита Саманта несигорна.
Вампирчето срещна погледа `и.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/
Едуард също бе спрял върху Клау златистите си очи и я гледаше преценяващо. Сякаш очакваше всеки момент да каже или направи нещо.. Точно в следващата секунда, след въпроса на Сам, Калу изхвърча от къщата, като стрела и се изпари. Ед се изправи и сви рамене, след което се стрелна след нея, а Саманта го последва.
- Няма я! Няма я! Няма я! - повтаряше момиченцето, а златистите `и къдрици непокорно танцуваха ту в една ту в друга посока, когато тя се оглеждаше. Ед застана зад Клау и сложи ръце на рамената `и, като се надяваше да се успокои малко.
- Ще я намерим! - каза някак убедено вампирът, макар че си нямаше и малката идея къде би могла да се намира в момента лунната принцеса.

Вижте профила на потребителя
Стрелнах се навън без да кажа и думичка. мислех само за лунната принцеса. Трябваше да я намеря, на всяка цена! Не, беше прекалено важна за мен, за да я загубя просто така.. Обиколих предградието, но не, нямаше и следа от нея.
- Няма я! Няма я! Няма я!- започнах да пъшкам, като се въртях на всички страни и карах буйните си къдрици да се вълнуват при движенията ми. Не мога да повярвам, как можах да я изгубя?! Точно лунната принцеса.. Усетих Едуард да застава зад мен и след секунда сложи ръце на рамената ми, а аз се спрях на едно място.
- Ще я намерим! - каза ми той и прозвуча толкова убедително, че се хванах за тези думи, като за спасителен пояс. Но ако погледнем реално какви бяха шансовете ни да я намерим? Въздъхнах и погледнах тъжно, нямах намерение да се предам и просто да се примиря. Нямаше втора лунна принцеса, знаех това, защото Едуард я беше поръчал от специална изработка за мен и дубликатите бяха забранени. Изведнъж ми хрумна идея и вдигнах глава, като рязко се обърнах към Ед и го погледнах с възможно най -мили очички.
- Ще го направиш ли, моля те! Много е важно за мен! - казах, а той ме погледна неразбиращ. Леко плъзна нагоре едната си вежда, а аз го накарах да проследи погледа ми, който се стрелна към една жена, която държеше метла и събираше в едно ъгълче попадалите по земята листа и боклуци. Тя живееше там в онази къща, водеше ни се съседка.
- Не, не мога да го направя..- каза възмутен от молбата ми той, а аз стиснах ръцете му с моите малки пръстчета и му се замолих с поглед.
- моля те! Само веднъж! Може да знае нещо..- замолих се аз, борех се да убедя златистите му очи и когато видях в тях примирие се усмихнах. След малко Едуард вече беше застанал пред градината.
- Извинете, дали сте виждали..един ключодържател някъде наоколо..? - попита първоначално любезно, но тя само вдигна поглед, след което продължи заниманието си. Тогава той се озова пред еня и я накара да срещне златистите му ириси. зениците му се разшириха, гледаше я втренчено около секунда и след това тя проговори.
- Видях него сребристо на земята, но мина някой непознат и го взе. - като робот отвърна тя, а Едуард се върна при нас. Тя разбира се примигна, не помнеше нищо от станалото и продължи да си мете.
- Толкова ли беше трудно? - попитах леко намусено.
- Да! Знаеш, че не обичам да го правя..- отвърна ми Ед, а аз се засмях тихо. какво пък толкоз, имаше дарба, защо да не я използва? Върнах се в горчивото настояще.
- Сега какво ще правя?! Взели са ми я! - очите ми започнаха да горят, ако не бях вампир със сигурност щях да се разплача. Сигурно нямаше да я видя повече..моята лунна принцеса!

Вижте профила на потребителя
Значи и Едуард имаше дарба. Хипноза. Интерестно дали само с поглед можеше да хипнотизира "жертвата си" или имаше и други начини?
- Видях нещо сребристо на земята, но мина някой непознат и го взе - отговори мигновенно жената буквално като робот.
Едуард се върна, а жената премигна няколко пъти, откъсвайки се от транса. Излгежда не помнеше нищо. Просто продължи да мете, без да обръща внимание на вампирите.
- Толкова ли беше трудно? - попита Клау и се нацупи.
- Да! Знаеш, че не обичам да го правя - отвърна Едуард, взирайки се в нея, а тя се засмя.
Усмивката `и не се задържа дълго. Отново се натъжи и каза:
- Сега какво ще правя?! Взели са ми я!
Сам не знаеше какво да направи или каже. Никога не е гледала деца и нямаше опит в това, но посто не искаше да гледа Клау тъжна. Замисли се и вдиша дълбоко. Набръчка нос, щом улови прясна миризма на върколак. Значи от тук е минал върколак. Не го беше виждала, иначе щеше да запомни отвратителната воня. Възможно беше той да я е взел. Нямаше други миризми, освен тези на Клау, Едуард и жената.

П.П: Съжалявам, много тъпо стана.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/
Едуард видя изражението на Сам и веднага след нея и той подуши въздуха. Разбира се, миризмата бе на върколак. Нямаше начин да не я познае, толкова години беше пират, редом до хора, върколаци и вампири като него. Той за разлика от Саманта, не набръчка нос, защото бе свикнал с миризмата им. Изражението на вампира си остана все така загадъчно, а Клау го гледаше с любопитен поглед, след което го попита мислено какво е подушил.
- Да, определено е върколак. Вероятно лунната принцеса е у някой върколак. - направи извод и погледна момиченцето.
- Все още мисля, че можем да проследим миризмата му.. - каза Едуард замислено и погледна към Клау, която кимна убедително. Със сигурност бе готова на всичко, за да си върне лунната принцеса.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите