Никол вървеше в търговския център, а равните й стъпки отекваха из огромната, празна сграда. Бледото й отражение преминаваше по лъскавите витрини на магазините, които все още не бяха отворили. Евънс спря пред пицарията, в която работеше и се зае да търси нещо в чантата си. След миг извади връзка с ключове и започна да отключва огромните врати на заведението.
Когато влезе, хвърли чантата си в стаичката на персонала и се вгледа за момент в отражението си. Миналата вечер не беше спала добре, затова очите й имаха леко уморен вид. Ники си пое дълбоко въздух, приглади униформата си с ръка и се запъти към масите. Сложи нови покривки, салфетки и основните подправки върху всяка една от тях. В рамките на десет минути, останалата част от персонала също дойде и всеки се зае със задълженията си.
Никол почистваше пепелниците, когато дойде първият й клиент. Мъжът си купи безкофеиново кафе, а когато прегледа менюто допълни сметката с една пица "Холи". Двадесет минути, след като си тръгна, пицарията започна да се пълни. Първо дойдоха няколко тийнейджъри, които си поръчаха базалкохолни. Последваха ги няколко маси с поръчки на различни пици. Една възрастна жена бе разляла кафето си, затова Никол я настани на съседната маса и замени покривката с нова. Докато плащаше сметката си, дамата още веднъж се извини и остави щедър бакшиш на Евънс.
На обяд пристигна група деца, които празнуваха рожден ден. Никол нямаше никакво време за почивка, докато разнасяше различните поръчки и се опитваше да наглежда децата, които бягаха из пицарията. За изненада, смяната й бе наистина натоварена, затова и мина бързо. Когато работното й време приключи, Евънс завърши последните си поръчки и отчете оборота си. Поздрави момичето, което дойде да я сменя и побълза да си тръгне, за да си почине малко.