Тук се намираше резервата в Ла Пуш
Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Резервата в Ла Пуш!
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Резервата в Ла Пуш! Пон Авг 16, 2010 11:04 pm
Джейкъб Дейвидсън
Разхождах се с поглед забит в земята и си подритвах едно камъче. Накрая се спрях, какво правех? Вече от поне половин час обикалях резервата. Въздъхнах и седнах да един камък. Животът се оказа по -сложен отколкото предполагах. Защо ли се чувствах като ангел с отрязани криле...толкова ми беше тягостно. Нищо не успя да ме развесели, за какво ли въобще ги имаше тия филми.. Изведнъж усетих някой да се приближава, но не се обърнах.
3 Re: Резервата в Ла Пуш! Пон Авг 16, 2010 11:12 pm
Лия МакРайн
Лия беше избягала от реалността за известно време, беше на вилата на стар приятел, също върколак, но от друга глутница. Днес се завърна, да не повярваш беше в добро настроение. За първи път от дооста време насам! Момичето се запъти към резервата в Ла Пуш веднага щом пристигна. Отдавна не бе минава от там, пък и беше идеалното място, където нямаше кой да й развали настроението. Върколачката крачеше спокойно и с усмивка се оглеждаше насам-натам, докато не зърна нещо необичайно.. Там в далечината на един камък беше оклумал глава не кой да е, а Джейкъб. Да беше шегаджията от плът и кръв, но изглеждаше ужасно...Лия веднага се доближи до него, като го погледна леко разтревожено.
- Хей..Джейк??? - попита невярващо тя и разклати раменете му. не можеше да го познае.. Какъв беше този обрат? Когато тя бе начумерена всички около нея се смееха, а сега когато беше в толкова необичайно добро настроение..Абе какво им ставаше на всички?
- Хей..Джейк??? - попита невярващо тя и разклати раменете му. не можеше да го познае.. Какъв беше този обрат? Когато тя бе начумерена всички около нея се смееха, а сега когато беше в толкова необичайно добро настроение..Абе какво им ставаше на всички?
4 Re: Резервата в Ла Пуш! Пон Авг 16, 2010 11:27 pm
Джейкъб Дейвидсън
Усетих как Лия разтресе раменете ми и изрече невярващо името ми, но аз отново не помръднах, не й отвърнах. Тя повтори и потрети..
- Върви си по пътя...Просто ме остави! - казах и отлепих ръцете й от себе си. Тя настояваше да я погледна в очите и да й кажа , че ми няма нищо.
- Откажи се да настояваш и просто ме остави..- без да усетя тонът ми се повиши с една октава. После усетих как Лия се дръпна за ръката и аз се изправих, заставайки срещу нея.
- Гледай си работата!!! - изкрещях в лицето й без да мисля, а следващото нещо което усетих беше как ръката й с всички сила удря бузата ми. Веднъж я признах да жената с най силен крясък, а сега я признавам и за жената с най -силна ръка.
- Върви си по пътя...Просто ме остави! - казах и отлепих ръцете й от себе си. Тя настояваше да я погледна в очите и да й кажа , че ми няма нищо.
- Откажи се да настояваш и просто ме остави..- без да усетя тонът ми се повиши с една октава. После усетих как Лия се дръпна за ръката и аз се изправих, заставайки срещу нея.
- Гледай си работата!!! - изкрещях в лицето й без да мисля, а следващото нещо което усетих беше как ръката й с всички сила удря бузата ми. Веднъж я признах да жената с най силен крясък, а сега я признавам и за жената с най -силна ръка.
5 Re: Резервата в Ла Пуш! Пон Авг 16, 2010 11:39 pm
Лия МакРайн
Е край, това беше...Доброто настроение на Лия се изпари, сякаш никога не беше съществувало. Напълно забрави хубавите си изживявания до преди няколко часа и погледна ядосано върколака срещу себе си. Питаше се какво беше изпуснала?
- Каквото и да се опитваш да скриеш от мен, знай още от сега, че е напълно безсмислено! - упомена върколачката и скръсти ръце, като изчака на Джейк да ум мине световъртежа, който получи от шамара й. Нали не си мислеше, че ще се измъкне толкова лесно? При Лия не минаваха такива номера.
- Много добре знаеш, с кого говориш госопдинчо..Така че, изплюй камъчето! - каза твърдо Лия и скръсти ръце.
- Каквото и да се опитваш да скриеш от мен, знай още от сега, че е напълно безсмислено! - упомена върколачката и скръсти ръце, като изчака на Джейк да ум мине световъртежа, който получи от шамара й. Нали не си мислеше, че ще се измъкне толкова лесно? При Лия не минаваха такива номера.
- Много добре знаеш, с кого говориш госопдинчо..Така че, изплюй камъчето! - каза твърдо Лия и скръсти ръце.
6 Re: Резервата в Ла Пуш! Пон Авг 16, 2010 11:49 pm
Джейкъб Дейвидсън
Спогледах се с Лия дълго и продължително, след което отпуснах мускулите си и въздъхнах.
- Да, да, това отлично го знам. Проблемът е, че..няма какво да изплюя. - казах с нотка на горчива ирония и се загледах в отсрещното езерце.
- И аз самият не знам..нямам си идея защо се чувствам така. Просто съм някак...- не довърших. Мислех да кажа "забрави", но може би щях да си отнеса още един шамар. Затова просто свих рамене и погледнах небето, все едно то щеше да ми отговори защо онази моя типична усмивка я нямаше днес..
- Виж, аз мисля да потичам, идваш ли? - попитах я, а тя ме гледаше оценително около минута, след което се съгласи. Побягнах към гората, като в движение се превърнах във вълк, а Лия ме последва.
- Да, да, това отлично го знам. Проблемът е, че..няма какво да изплюя. - казах с нотка на горчива ирония и се загледах в отсрещното езерце.
- И аз самият не знам..нямам си идея защо се чувствам така. Просто съм някак...- не довърших. Мислех да кажа "забрави", но може би щях да си отнеса още един шамар. Затова просто свих рамене и погледнах небето, все едно то щеше да ми отговори защо онази моя типична усмивка я нямаше днес..
- Виж, аз мисля да потичам, идваш ли? - попитах я, а тя ме гледаше оценително около минута, след което се съгласи. Побягнах към гората, като в движение се превърнах във вълк, а Лия ме последва.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|