Работни места

Саманта открехна вратата на книжарницата и усети миризмата на мастило и праха по старите корици. Беше обикновена книжарница и на дали я посещаваха много хора, но Сам хареса мястото. Щом отвори максималко вратата, за да влезе, чу иззвъняването, на малко звънче, закачено над вратата, което предупреждаваше за клиент в магазина.
Жената, зад касата се обърна в посока на звука. Беше на около тридесет и пет, четиридесет. Косата `и прилежно беше прибрана във висок кок, а няколко малки кичурчета, които бяха твърде къси, за да се хванат заедно с останала коса в шнолата, стърчаха на посоки. Беше облечена с дълга черна пола до коляното и бял пуловер с V-образно деколте. Имаше малка златна брошка, закачена за пуловера, в формата на роза. Очите `и се спряха върху лицето на Сам и се усмихна дружелюбно.
- Добър ден. С какво мога да съм ви полезна? - попита тя, впивайки поглед в златистите очи на момичето.
- Видях табелата ви отвън. Търсите си продавачки? - отвърна Сам, далеч от по-студено от госпожата.
- О, да, разбира се - възкликна жената. - Носиш ли си молба?
- Да - Сам подаде двата листа между палеца и показалеца си, стараейки се да не докосне ръката на непознатата. Не искаше допълнителни втренчени погледи, заради температурата на кожата си.
Жената пое документите с едната ръка, а с друга си сложи очилата от бюрото до касата. Зачете се и след миг вдигна отново поглед към момичето. Уточниха подробностите около работата, Саманта попълни каквото някакви документи и жената я назначи.
След няколко дена започваше работа. Сам не изгаряше от желание, но поне щеше да убива времето през деня.