Напоследък слънчевото време не ми даваше възможност да отида на работа. Но ето че след снощният проливен дъжд придружен с гръмотевици, най- после можех да отида. Стигайки до заведението, което беше препълнено най- вече с малки деца и родителите им, отидох на касата, за да започна работа. Някой ми каза, че трябва да се преоблека, тъй като е задължително персоналът да е с униформите на McDonalds, за да се отличава. След като си намерих такава в моя размер набързо я навлякох и се върнах на касата, започвайки работа.
- Добър ден, какво ще обичате? – казвах това на всеки, който се нареждаше пред мен.
- Хамбургер, средни картофки и кола.. – поръчваха повечето от клиентите, които не взимаха детски менюта за децата си.
- Един момент. – отвръщах възможно най- любезно, макар усмивката ми накрая да беше леко фалшива. Отивах до щандовете, където готвачите нареждаха готовите сандвичи и картофки и взимах поръчаното. Внимателно го нареждах в табла и се връщах при клиента.
- Заповядайте и приятен апетит. – казвах, а клиентите си пращаха сметката и понякога ми отвръщаха с едно „Благодаря”. Горе долу така минаваше цялата ми смяна в заведението. Хващаше ме лека носталгия, като гледах как малките дечица най- спокойно си играеха вътре или тичаха около родителите си толкова безгрижни..Искаше ми се да съм като тях...Когато смяната ми свърши, събличах дрехите и ги сгъвах прилежно за другия ден, след което си тръгвах. Трябваше в най- скоро време да си намеря жилище, където да живея. Все пак не можех вечно да спя където ми падне.