Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Парк

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

26 Re: Парк on Пон Юли 26, 2010 2:58 am

-Рейвън.На мен също.-казах и стиснах леко ръката `и
-Ти си нова ,нали-попитах
-Ъм,да-каза стеснително
Поразрових се в мислите `и.
Доста беше преживяла.
Горкото момиче...

Вижте профила на потребителя

27 Re: Парк on Чет Авг 12, 2010 3:01 am

След кратко пътуване пеша, бяхме в парка. Беше прекрасен. Цялата зелинина, чистият въздух, а и времето беше хубаво.
Все още бяхме с покупките от магазините, но не ни пречеха да ги разнасяме насам-натам. Нали бяхме върколачки? Да си призная имаше някои придимства в цялата тази работа.
- Да седнем и една от нас да отиде за сладолед? - Рони посочи първо една пейка после павилиончето за сладолед. - Или и двете да отидем и после ще се върнем?
- Да отидем - отвърнах заблеяна.
- Добре.
- Добър ден! - поздрави ни момчето зад щанда.
- Здравейте! - отвърнах. - За мен две топки шоколад в пластмасова чашка.
- Веднага.. а за вас, госпожице? - обърна се той към Рони.

Вижте профила на потребителя

28 Re: Парк on Чет Авг 12, 2010 3:09 am

-Мм да видим, аз ще желая една топка ванилов и една шоколадов също в пластмасова чашка!*усмихнах се и подадох парите,след малко момчето ми подаде и сладоледа*
-Да, вървим да седнем,а?
-Дам, добра идея!*усмихнах се и се запътихме към близката пейка,след като седнахме Ким продума*
-Осъзнаваш ли че ядем сладолед в 21:00?
-Моля?Кога стана толкова късно?*ококорих се аз*
-Ами, Сега?*въпросително отговори Ким и се засмя*
-Да,нали е лято,затова ще се мръкне чак сега!
-Предполагам!*каза тя с почти пълна уста*
-А ти осъзнаваш ли че точно ние двете седим на тази пейка ядем сладолед а цял ден сме били заедно?Ние двете.. *въздъхна и лапнах малко сладолед* По-вероятно е да дойде края на свете отколкото това да се случи!*засмях се съркастично*
-Стига де!*сръчка ме засмяно Ким* Онзи човек там ми е много познат!
-Възможно е !Познаваш цели трима-четирима човека от целия град!
-Вероника!
-Спирамспирам!*засмях се аз и загледах сладоледа си когато Ким възникна*
-Мисля че това е..
*прекъснях я * Кой Дядо Коледа? *казах през смях*
-Ужасна си!
-Та,кой мислиш че е,защото идва към нас!*кзах аз като размаха с малката лъжичка*

Вижте профила на потребителя

29 Re: Парк on Чет Авг 12, 2010 8:48 pm

- Това не е ли? - наведох глава напред, присвивайки очи. - О, боже! Да, той е!
- Кой? Кой? - Рони започна да се оглежда, но явно не го видя.
- О, божее.. - започнах да се смея.
- Какво? Ким, казвай!
- И викаш, че не те харесва! - още се смеех.
- Кой? Дийн?
- Какво за мен? - попита той и двете мигновенно го погледнахме.
Все още се кикотих, докато Рони отвърна.
- Ъъ, нищо, просто ми каза, че идваш насам.
- О, ами, да. Видях ви и реших да ви поздравя.
- Здрастии! - погледнах многозначително Рони и закимах с глава. Тя ме сръчка, което предизвика нова порция смях.

Вижте профила на потребителя

30 Re: Парк on Чет Авг 12, 2010 8:55 pm

-Ъм, не обръщай внимание на сестра ми, преди около година излезе от лудницата!*усмихнах се тъпо*
-Какво?Моля?*изведнъж усмивката на Ким се изтри от лицето й*
-Спокойно,мила!*обърнах се към Дийн*Трудно й е да говори за това!*опитах се да направя тъжна физиономия,а той се засмя*
-Ами, добре,да!*засмя се той*Съжалявам че трябва да ви оставя,но имам среща в заведението отсреща,ако искате се отбийте по-късно!
-Разбира се!
-Ще пропуснем!
-Изглежда че ще трябва да се разберете, така че ви оставям!Чао момичета!*след като се отдалечи*
-Видя ли?Момчето има среща,не ме харесва!
-Хубаво, но защо ме изкара ненормална?
-А ти защо се заяждаш с Дийн!
-Оо, моля те!Ти ме изкара ненормална!
-Така ли?Ти пък се заяждаш с мен и Дийн*
-За бога изкара ме ненормална!
-Само защото ти се заяждаш с мен и Дийн!*троснах глава и 'и обърнах гръб*
-Оу,да забравих че винаги последната дума трябва да е на Вероника Милър!
-Само, защото Ким Милър винаги слушаше мама и тате,нали?*казах съркастично без да се обръщам*
-Ужасна си!И не е вярно!
-Оу, моля те!*завъртях очи и се нацупих*

Вижте профила на потребителя

31 Re: Парк on Чет Авг 12, 2010 9:09 pm

- Това, че не им докарвах инфаркт с всяка моя стъпка, не ме превръща в послушно кученце - троснах се. Беше самата истина.
- О, а аз пак излязох лошата! - погледна ме гневно.
- И за какво се цупиш сега? Какво толкова съм казала?! Само го поздравих! - започнах да се защитавам. Наистина не виждах причина да се ядосва за толкова дребно нещо.
- О, да, бее.. "Само го поздравих!" - скръсти ръце и започна да ме имитира.
- Аз не говоря така!
- Права си, по-зле си. Трябва да вложа повече хленчене.
Изсумтях.
- Пак започваш!
- Кое? - за миг наистина изглеждаше объркана, но яда ясно се четеше в очите `и.
- Пак си същата заядлива Вероника! За миг помислих, че наистина си се променила, но явно не е така - изръмжах на свой ред ядосано и ръцете ми започнаха да треперят от гняв.

Вижте профила на потребителя

32 Re: Парк on Пет Авг 13, 2010 8:34 pm

Излязох самичка в парка с надеждата да открия някой.Избрах си по затъмнено място, защото днес слънцето се появяваше ненадейно скрито зад някой облак.Единственото, което най - много мразех е да стоя вкъщи затворена.Докато седях замислена на пейката видях две момиченца - изглеждаха на около 14 години, тогава си спомних за мен и Рейчъл.Усетих пареща болка в очите си.Когато излизахме заедно с нея и бягахме от училище за да се видим.Толкова много ми липсваше.Чудех се колко ли е пораснала,минаха толкова много години откатко я видях за последен път преди да се превърна в това което съм сега.Липсваше ми Рейч.Изведнъж дочух глас..

Вижте профила на потребителя

33 Re: Парк on Съб Авг 14, 2010 11:55 pm

-Значи непременно трябва да се променя,за да се вписвам в твоите идеали?Не разбираш ли че никога не си се опитала да ме разбереш?!
-А ти не разбираш ли че никога не ми показа че искаш да те разбера?
-Мислех че след като сме сестри това се подразбира!
Оу,нима тогава защо ти никога не си ме разбирала?И защо винаги ти трябва да си жертвата?Нима аз съм виновна за всичко?
-Моля те престани с цялата тази драматизация,наистина не ти се получава!
-Ако ти драматизираш!За мен този разговор е от истинско значение!
-А,да бях забравила мъдрата Ким!2 етап "Да изляза умната и отстъпчивата в цялата история,за да мога да отида на партито с преспиване в розови пухкави завивки!"
-Е,съжалявам че докато аз съм била завита в розови пухкави завивки,ти си спала под някоя маса!Или я чакай малко.. може да си била и върху нея!
-Какво намекваш Кимбърли?
-Нищо Вероникаа!*каза тя като също се опита да изимитира гласа ми*
Двете млъкнахме за секунда и видяхме че всички ни гледат но най-важното две малки момиченца на около 5 годинки стояха пред нас и ни гледаха опулени.Най-вероятно ги бяхме уплашили.

Вижте профила на потребителя

34 Re: Парк on Нед Авг 15, 2010 12:05 am

Обърнах `и гръб, твърде бясна за да говоря. Скръстих ръце и съсредоточих върху дишането си. Трябваше да се контролирам. Не можех да си позволя да се трансформирам насред парка.
Всички ни гледаха, но не ми пукаше.
Вдишах и издишах. Повторих движенията няколко пъти и, когато вече нямаше опастност да направя нещо глупаво, се обърнах. Не срещнах погледа `и и заговорих тихо, че чак аз се изненадах колко спокойно звучах.
- Виж, Рони.. съжалявам, не трябваше да избухвам, но не си права!

Вижте профила на потребителя

35 Re: Парк on Нед Авг 15, 2010 12:10 am

-Не само ти.. и аз не бях права!*казах аз с поглед насочен надолу*
-Значи сме добре?
-Да, предполагам!Но ти беше по виновна!*тя ме изгледа накриво* Твърде рано?*направих "незнаеща" физиономия*
-Твърде рано!
-Какво ще правим сега?
-Ами не знам, ти кажи?
-Сериозно ли?*изгледах я невярващо*
-Предполагам.. *въздъхна тя*
-Добре тогава,хапва ли ти се?*изгледах лакому*
-Пак ли си гладна?*изгледа очудено *
-Май да..*въздъхнах*
-добре къде ще ходим?

Вижте профила на потребителя

36 Re: Парк on Нед Авг 15, 2010 12:19 am

- Ами, не знам. Какво ти се яде? - попита тя.
Вдигнах вежда.
- Нали ти беше гладната? - засмях се.
Тя присви очи и ме погледна обвинително.
- Е, не съм много гладна, но, щом черпиш, няма да откажа - разсмях се.

Вижте профила на потребителя

37 Re: Парк on Нед Авг 15, 2010 12:23 am

-Чакай, ние не се бяхме разбира ли така!
-Е, вече се разбрахме!*засмяно каза тя и стана от пейката* Е,накъде?
-Давай към пицарията!*казах аз като си взех чантата и я метнах на рамото си*
-Добре, ама накъде?
-Аа ти си имала впредвид в буквален смисъл!*засмях се леко фалшиво*
-Ами все пак съм от вчера в града!
-Да,да !Ами, давай натам!*посочих й и тръгнахм*

Вижте профила на потребителя

38 Re: Парк on Вто Авг 17, 2010 7:20 pm

Днес беше облачно и реших да се възползвам от времето.Не ми се стоеше у дома, затова се преоблякох и излязох в парка.Харесваше ми да стоя тук, действаше ми някак отпускащо.Наблюдавах децата и другите как играеха.
Само, че не ми се стоеше сама..потърсих телефона в джоба на жилетката ми и набрах номера на Бела.Помолих я да дойде и без това не се бяхме виждали с нея от концерта.Тя ми каза, че ще дойде след около 10 минути.
Разхождах се и намерих една пейка достатъчна за двете ни.
Не чаках дълго, когато някой се провикна..
-Ванеса!

Вижте профила на потребителя

39 Re: Парк on Вто Авг 17, 2010 7:35 pm

Днес докато се разхождах из града телефона ми звънна.Беше Ванеса.Искаше да се видим в парка.След като затвори,аз звъннах Ед и на Дани.Тръгнах към парка с човешка походка,след 10 минути вече бях там.
-Ванеса!-провикнах се аз,а тя се обърна
-Хей,Белс.
-Отдавна не сме се виждали Неси.
В този момент Дани и Ед дойдоха.

Вижте профила на потребителя

40 Re: Парк on Вто Авг 17, 2010 8:15 pm

Не знаех на какво се дължи настроението ми. От няколко дни бях все намусена. Не се смеех, не говорех много. Не излизах. Не отговарях на обаждания, Нямах никаква муза за нищо. Не ми се рисуваше, а когато хванех да чета някоя книга, след 5 минути я захвърлях.
Чувствах се скапано. Тъпо. Гадно. Безполезна. Не можех да си го обясня. Защо, забога се чувствам така.
Не бях говорила с приятелите си от дни. Само стоях сковано на голямото си легло и обмислях живота си до този момент. В крайна сметка разбрах че не е нищо кой знае какво. Точно. Живота ми беше нищо. Като изключим двете вечери прекарани на купони, винаги бях спазвала правилата. Винаги съм била примерна. Никога не съм не осменявала да променя живота си, независимо в каква посока. Просто си живеех със старите разбирания и старите спомени. Не можех да ги изгоня, не знаех как ...
Осъзнах колко самотна съм всъщност. Че не струвам.
Клаустрофобията започна да ми напоня че я има. Имах нужда да изляза. Реших че най-подходящото място за разходка е пакра.
Надявах се да не срещна никой, имах нужда да съм сама. Тъкмо минах покрай един огромен дъб, когато...

Вижте профила на потребителя

41 Re: Парк on Вто Авг 17, 2010 8:27 pm

Стоях у дома затворен като в консервена кутия, чиито капак не може да се отвори.Писна ми да стоя на едно място и излязох.Въздухът ми подейства много добре.По улиците нямаше никой, затова се запътих към парка.Разхождах се и точно до един огромен дъб забелязах нея.
Беше Бека.Тя гледаше към мен как неочаквано се приближавам към нея.Краката ми някак сами ме завлякоха натам.
-Здравей Бека.Не съм те виждал от много дълго време. - поздравих я аз.
-Здравей Роб.Не съм излизала от дома. - смотолеви.
Е, бяхме двама самотници в момента с нея.Не я бях виждал от дълго време имах толкова много въпроси към нея.Колко ли неща се бяха случили...
-Ти какво правиш тук? - попита.
-Ами разхождах се,Ванеса и Бела са в парка, може да отидем при тях. - предложих й. - по пътя ще ми разкажеш какво стана през това време когато не се виждахме.
И наистина не помня да съм виждал Бека от това, което стана на поляната...

Вижте профила на потребителя

42 Re: Парк on Вто Авг 17, 2010 9:18 pm

Докато с Бела си приказвахме, забелязах Робърт..ама я чакай с него беше..беше Ребека.
-Хей виж! - казах на Бела.
Тя се обърна и посочих Роб и Бека.
-Леле дали са ни видели? - каза тя.
-Сигурно.Да ги оставим има много да си кажат.
-Да и аз съм на това мнение.
-Ъм Бела..брат ти такова..ъ има ли си гадже?
Как се осмелих да я питам.Ъгх..колко съм и аз,но имах нуждата да знам отговора на този въпрос.
-Какво!..Ти да не би да го харесваш? - отговори тя.
-Ъм само питам.. - но не можах да прикрия усмивката си.
-Не няма спокойно.
Ох успокоих се.Сигурна бях, че ако можех да се изчервявам сега щях да съм като домат.
Добре, че Бела не чете мисли.
-Та от чисто любопитство..харесваш ли го?

Вижте профила на потребителя

43 Re: Парк on Чет Авг 19, 2010 8:46 pm

-Та от чисто любопитство..харесваш ли го?-питах аз
-Амии........азззз незнам какво изпитвам към него.
-Защо още не сте излизали двамата?-попитах аз
След като казах това Дан и Ед се появиха.
-Хей Белс нали не си забравила за утре?-попита Дан
-Не скъпи.Тъкмо щях да казвам на Неса-отговорих
-За какво говорите?-пита объркано Неса
Издърпах Неса настрани.
-В понеделник ще правим парти изненада по случай рожденния ден на Ед.ще дойдеш ли?

Вижте профила на потребителя

44 Re: Парк on Пет Авг 20, 2010 3:18 am

-В понеделник ще правим парти изненада по случай рождения ден на Ед.Ще дойде ли? - попита.
-Естествено, че ще съм там.
Зачудих се на себе си откъде вадя този ентусиазъм, за да се видя с Едуард.Наистина го харесвах, но дали и той изпитваше същото към мен.Погледнах към Бела като й се усмихнах.
-Момичета, какво правите там. - в същия момент се провикна Ед.
-Ъ..нищо с Неси си говорихме по женски. - опита да се оправдае Бела.
С нея се запътиме към тях,Дан я целуна, а Ед я прегърна.
-Ей..Нес тука ли си? - каза Едуард.
-А..да. - стрестнах се аз.
Ванеса съвземи се, повтарях си на ум.Но как можех да се съвзема..след като той беше тук и още повече беше на метър от мен.

Вижте профила на потребителя

45 Re: Парк on Пет Авг 20, 2010 7:47 pm

-Ванесаааааааааааааа!-извиках силно аз,за да се върне на земята
-А....Какво?-попита тя
-Тук ли си?
-Ъм......да.
-Хей искате ли да си вземем слодалед?-попита Едуард
-Момчета ще отидете ли да взеземете?-пита Неса
Момчетата отидоха за сладолед.
-Неса какво ти става?-попитах загрижено аз

Вижте профила на потребителя

46 Re: Парк on Пет Авг 20, 2010 8:07 pm

Момчетата отидоха за сладолед.
-Неса какво ти става?-попитах загрижено Белс.
-Ъм..харесвам брат ти. - промълвих тихичко, така че да не ме чуят другите.
-Какво?!Ти харесваш брат ми.Омг. - почти извика тя.
-Тихоо..ще те чуят. - смъмрих я аз.
Тя си се хилеше най - спокойно.
-Неса и Едуард се целуват под дървоо..Неса и еДуард се целуват по дърво. - викаше си тя.
-Белаа..ще се ядосам...стига де.
-Добре де добре. - едвам го каза в опит да заглуши смеха си.Точно навреме.Момчетата се върнаха и носеха сладоледите.
-Белс ходи ли ти се до мола?
-Пазаруване.Хайде какво чакаме.
-Но без вас. - посочих Ед и Дан.
-Еее. - викнаха в един глас.
-Да носите чанти с нас ли искате?
-Не,не, ще отидем у къщата.
С Изабела си хвърлихме две подли усмивки и се отпрашихме към Молла.

Вижте профила на потребителя

47 Re: Парк on Вто Окт 05, 2010 12:11 pm

Беше рано сутринта малко след седем часа и тъй като не му се спеше много,Стефано реши да потича малко в парка.Винаги имаше този навик преди закуска,да стане първи и да се пораздвижи малко в парка,пък и искаше да влез в форма и да провери в какво състоение се намира.Отдавна не беше спортувал и имаше малко проблеми с дишанет,но лека полека влезе в час и разстоянието от домът му до парка измина за около 20 мивути.
Прогнозата за днеска не беше сред най-оптимистичните,така че момчето започна да тича по-бързо,тъй като не исакше да настине.Запона първо с обиколка от 1 км до манастира,който се намираше към края на парка.После направи още два допълнителни километра около целия парк и накрая напарви лек крос в нещо като блатно тресавище,за да изпита физиката си.
Не срещна жива душа по пътя си,явно хората предпочитаха да стоят на топло в домовете си и дане рискуват зравословното си сътояние.Точно на време приключи с днещните упражнения,програмата му беше точно изпълнена и Стефано се прибра тъкмо навреме у дома и тогава се изля пороен дъжд,който продължи с часове.

Вижте профила на потребителя

48 Re: Парк on Съб Окт 30, 2010 1:17 am

Времето беше чудесно, като за ден през края на октомври, слънцето проникваше над малките бели облачета.Рейчъл бе отишла да кандидатства за работа и щяхме да се чакаме в парка.Седнах на една пейка и наблюдавах малките дечица, които играеха в последните топли дни..Беше смайваща гледка.Едно русокосо момиченце с кафеви очи се приближи към мен.
- Ти си толкова хубава! - възкликна и ми се усмихна.
Нямаше как да не й се усмихна и аз.Забелязах нещо странно в нея, не беше обикновено дете..Напомни ми за мен, когато бях по - малка.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите