След минута от съседната стая се чу спокойното дишане на Бека. Изглежда бе заспала, което бе разбираемо от уморения й вид. Никол стрелна бърз поглед към Рейвън. Не изглеждаше като вампирите, които познаваше... Може би беше вегетарианка.
- Точно така - каза Кълън спокойно със самодоволна усмивка.
- Какво? - успя да каже Ники, с треперещ глас.
- Точно така. Вегетарианка съм, храня се с животинска кръв. - повтори Рейвън с равния си, мелодичен тон.
Никол я зяпна. Неможеше да издаде звук, камо ли да каже нещо. Тя също имаше дарба, както Грета и Рашел... Вампирката четеше мислите й!
- Това притеснява ли те? - попита Кълън.
- Не! - излъга Никол, а Рейвън повдигна вежда. - Малко... Трябва да признаеш, че не е приятно някой да може да чете мислите ти по всяко време.
- Може би не е толкова приятно и да можеш да четеш мисли по всяко време. - отвърна Кълън и се загледа в друга посока.
- Точно така - каза Кълън спокойно със самодоволна усмивка.
- Какво? - успя да каже Ники, с треперещ глас.
- Точно така. Вегетарианка съм, храня се с животинска кръв. - повтори Рейвън с равния си, мелодичен тон.
Никол я зяпна. Неможеше да издаде звук, камо ли да каже нещо. Тя също имаше дарба, както Грета и Рашел... Вампирката четеше мислите й!
- Това притеснява ли те? - попита Кълън.
- Не! - излъга Никол, а Рейвън повдигна вежда. - Малко... Трябва да признаеш, че не е приятно някой да може да чете мислите ти по всяко време.
- Може би не е толкова приятно и да можеш да четеш мисли по всяко време. - отвърна Кълън и се загледа в друга посока.