Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Задъдените улички

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Задъдените улички on Нед Юли 18, 2010 12:46 am

Разходете се по малките улички, но внимавайте, пазете се от гладни вампири...

Вижте профила на потребителя

2 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 12:22 am

След като положението при езерото стана напечено и реших, че повече не ми се гледа се отправих нанякъде, накъдето ме водеха краката. Изглеждаше ми толкова глупаво, според мен се биеха да глупости. не можеше ли поне една раса да се разбират по между си? това беше просто абсурдно. Не исках където и да отиде да гледах такива сцени. Разтърсих глава, за да се отърва от текущите си мисли, но бяха толкова много и прелитаха през главата ми, като вихрушка. Изведнъж се спрях и се огледах. Бях се оставил да ме водят единствено краката и се бях озовал в малка задънена уличка. Оглеждайки се наоколо видях познат силует да идва в противоположната посока, тоест срещу мен. Когато се доближи достатъчно разбрах, че това е "вегетарианката", чието име беше Саманта, доколкото разбрах от Рашел. В мислите ми сега се появи само един въпрос. Защо се отнасяха така с нея? Какво като пиеше животинска кръв, все пак всеки има право на избор какъв да бъде и какво да прави с "живота" си.
- Здравей отново..Саманта, ако не ме лъже паметта? - поздравих я аз и тихо се разсмях на последната част от изречението. Едва ли паметта ми щеше да ме лъже вече..

Вижте профила на потребителя

3 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 12:41 am

Саманта обикаляше града без посока. От както е вампир нямаше определена цел. Тя можеше да има всичко, което си пожелае. Изглеждаше като богиня на красотата, въпреки, че беше много далече от богиня. Гласът `и бе по-хубав, по-звънли и мелодичен и от най-добрия певец. Никой човек не можеше да я спре, никое животно не можеше да `и навреди. Имаше всичкото време на света, но за какво? Какъв смисъл имаше? Тръсна глава, сякаш за да прогони мрачните мисли.
Долови позната миризма и изпъшка. Не можеше ли да има малко време за себе си? Ядоса се. Зад ъгъла имаше вампир. "Момчето" от езерото. Чудесно помисли си тя съркастично.
- Здравей отново.. Саманта, ако не ме лъже паметта? - засмя се момчето, но Саманта запази студено си изражение.
- На лов ли си тръгнал? Подходящо място да притиснеш жертвата си - отбеляза Сам. Сигорно вампирът имаше изгаряща жажда.
Главата на Сам се изпълни със спомени. Спомни си първите месеци от новя си живот, спомни си вкуса на човешката кръв, спомни си и промяната. Пожарът вътре в нея. Никога нямаше да го забрави. Болката бе неописуема.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

4 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 12:55 am

Грешното предположение на Саманта ме закова на място. Думите й ми припомниха онова, което прогаряше гърлото ми, но въпреки това не му давах да надделее. Не исках да се превръщам в чудовище, макар че сигурно беше неизбежно.
- Ами всъщност аз..- говорех толкова тихо, сякаш се задушавах. Истината беше, че не издържах да съм в собственото си тяло. Искаше ми се просто да изляза от него, да не чувствам този глад, да не ,усещам болката, да не мисля за спомените, за ужаса който преживях. Толкова ли много исках? Гласът ми ме издаваше. Имах чувството, че се давя в океан, но океан сътворен от болка, жажда и страдание. В пейзажа пред мен нямаше нищо хубаво. Просто се давех. Бях съвсем сам, нямаше дори на кого да се опра, как можех да се боря с това вътре в мен? Чувствах се безпомощен и някак..уморен. Уморен от тази борба да запазя човешкото, което ми е останало в себе си. Сведох поглед към земята и опитах да продължа с нормален тон.
-Чудех се, как да се отърва от самия себе си..Знам, звучи..нелепо? Абсурдно? Смешно? Няма значение. Просто не..не искам това. А не знам какво да правя от тук нататък. А възможностите са две, нали? Или се превръщаш в убиец, или намираш начин да сложиш край на това..
Не намирах смисъл в собствените си думи. Оплитах се в опит да изразя ненужното си отчаяние. Но се замислих..Надали на Саманта й се слушаха отчаяните безсмислени монолози на един новороден. Затова просто млъкнах. Изсмях се саркастично наум. нямаше дори с кого да поговоря, едва сега ли го осъзнавах? Що за "живот" беше това?

Вижте профила на потребителя

5 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 1:05 am

Саманта виждаше болката в очите му. Беше `и толкова познато. Сякаш гледаше себе си преди години. Знаеше какво чуства той. Отчаянието, омразата, болката.. Нямаше вид да го съжалява или да показва каквато и да е емоция. Стоеше на няколко метра от него, с ръце в джобовете на суичъра си, зареяна в мислите си.
- Разбирам те - промълви тя. - Аз също преминах през това. Все още си млад, има доста още да учиш.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

6 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 1:28 am

След като си тръгнах от езерото се насочих към града.Вече беше здрач и започнах да се разхождам.По едно време надуших вампирска миризма.Прочетох им мислите за да разбера кои са.Оказаха се вампирката вегетерианка и момчето от езерото.Заслушах се в мислите им и разбрах за какво говорят.Това ми напомняше за първата ми година като вампир..

Вижте профила на потребителя

7 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 1:38 am

Кимнах и една тежка въздишка се откъсна от парещото ми гърло. Какво да правя сега? Бях изправен пред един кръстопът, но всички пътища в него ми се струваха толкова тъмни, че бях напълно объркан и не знаех кой е правилният. А дали изобщо имаше такъв? Още един въпрос на който не мога сам да си отговоря.. Докога ли щях да се лутам в този непрогледен мрак, нямаше ли светлина наблизо? Дори съвсем малка, като на светулка ми стигаше. Изкашлях се, заповядвайки на мислите си да престават. сега не меше най- подходящият момент да мисля за ужасната си дилема. Погледнах Саманта. Изглеждаше някак замислена, заеряна в мислите си. сигурен бях, че и тя е изпитала същото, което в момента изпитвам аз. Затова и вероятно ме разбираше, но пък тя вече отдавна е преминала през това..И също така вероятно знаеше отлично какво представлява. За миг в мен се събуди желанието да я попитам как е преодоляла всичко това, но от части можех да си отговоря сам. сигурно времето е било една от причините. Нямаше как. Аз бях вампир едва от 2 месеца, надали скоро щях да се измъкна от този ад. което ме наведе на друг въпрос.
- Ти..От колко години си вампир? - попитах я аз, а тъмнокоската фокусира златистите си очи върху мен и вероятно вече бе асимилирала въпроса.

Вижте профила на потребителя

8 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 2:00 am

Щом я попита за годините `и, тя се върна назад в нощта, която сложиха край на живота `и. Човешкия `и живот. Макар и смътно, сякаш гледаше през мъгла, тя си спомняше. Уличката, вампирите, болката в ръката, и отново.. промяната.
- На сто тредесет и осем - отговори тя. - Когато бях на шестнадесет, два новородени вампира ме превърнаха в един от своите. Нямаха намерение да увеличават бройката си, бяха жадни за кръв.
Сам млъкна за миг, ровейки се в главата си. Вампирът не каза нищо. Може би не знаеше какво или не искаше Сам да спира с историята си.
- Съпротивлявах се - Саманта се подсмихна без хумор. - Естествено, безмислено. Те бяха много по-силни от мен. Нямаше никой друг човек наоколо. Бях сама. Кръвта в тялото ми нямаше да утоли жаждата дори и на единия от вампирите. Скараха се, за кого да съм вечеря. Нали бяха новородени. Млади и глупави. Тогава.. те се сбиха и аз използвах момента да се измъкна. Това беше истиско чудо. Можеха да ме намерят. Щяха да проследят миризмата ми, но.. Не знам.. - отново замлъкна за част от секундата, търсейки някакво обяснение. - Може би са нападнали други невинни хора.. Не знам - повтори.
Въждъхна. Дори сама не откриваше логика, но не искаше да мисли за това. Затвори очи, опитвайки се да прогони картината пред себе си.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

9 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 2:12 am

Продължавах да ги слушам,бяха ми интересни историите им.Явно още незнаеха,че ги слушам.Стоях на едно място и асимилирах информацията дотук.Изиза,че съм по възрасна от другата вегетарянка с 12 години.Момчето беше много объркано.Е беше нормално предвид,че беше само от няколко месеца вампир.На всички новородени им е трудно.Винаги ще помнят болката от превръщанато...

Вижте профила на потребителя

10 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 2:20 am

Изслушах я внимателно и след това настана мъртвешка тишина. Макар и да беше за минута, имах чувството, че са минали години преди отново да проговоря.
- Ясно..Превърнали са те новородени вампири..като мен? - прошепнах, но последното не прозвуча като въпрос. сякаш нейната история ми показваше това, което беше напълно възможно да извърша и самият аз. Най- лошото беше едно - не знаех как да предотвратя да причиня нещо подобно на някой напълно невинен човек. Знаех го отлично, от личния си опит, колко е болезнено да умреш по такъв начин, но най- вече знаех какво е да нямаш собствени избор. нямаше нищо по- лошо от това просто един ден те да връхлетят и да ти отнемат всичко най- безцеремонно, а в замяна да те накарат да изживееш ада, да гориш на клада придружен от всичките си спомени... Бе бих желал подобна съдба на абсолютно никой в този свят. Особено на невинните.

Вижте профила на потребителя

11 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 2:28 am

Сам не искаше да го измъчва с въпроси, за това си замълча. Няколко минути мълчаха втренчени в нищото.
- Ти знаеш името ми, но аз твоето - не - каза Саманта, сменяйки темата.



Последната промяна е направена от Саманта Страйт на Пон Юли 19, 2010 2:46 am; мнението е било променяно общо 1 път

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

12 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 2:40 am

Продължавах да ги слушам, но вече не стоях на едно пясто.Знаех ,че след уличката има някакъв магазин и се запътих на там.Знаех,че ще ме усетят,но не ми пукаше.

Вижте профила на потребителя

13 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 2:49 am

Усетих как смени темата, но може би така беше най- добре.
- Да,, вярно. Е, моето име е Джейсън. - представих се аз и несъзнателно прокарах пръсти по разпиляната ми коса в опити да я подредя или да я приведа в някакъв ред. Тя обаче като чели си имаше своя воля и отказваше да се подчини на движенията на пръстите ми.
- Между другото..много ли ще бъде нахално от моя страна, ако те наричам сам? - изведнъж попитах тъмнокоската и погледнах в златистите й ириси, сякаш търсех нещо определено там. Не помръднах от положените си дори на милиметър, очаквайки нейният отговор. Усещах наблизо и миризмата на друг вампир, но продължавах да стоя, като препариран.

Вижте профила на потребителя

14 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 3:00 am

- Наричай ме както искаш. За мен е без значение - отговори Саманта, малко студено.
Усети миризмата на нов вампир. Вампирка. Момичето, което чете мисли. Сигорно и в момента слушаше. Беше я срещнала по-рано днес на езерото. Сам знаеше, че няма опастност и остана неподвижна като статуя.

П.П: Трябва да ставам, ако може утре ще допродължим РПГ-то. Лека нощ.



Последната промяна е направена от Саманта Страйт на Пон Юли 19, 2010 4:33 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

15 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 3:54 pm

Запътих се към магазинчето.Знаех,че вече са ме осетили и не ми пукаше.Неисках да им се бъркам в разговора или нещо просто ми стана любопитно.Саманта (така се казваше вегетерянката),разбра,че съм тук и предполагаше какво правя.Е,предполагаше правилно.

Вижте профила на потребителя

16 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 6:21 pm

Замислих се за част от секундата, защото вече дори толкова ми беше достатъчно.
- Сам..Ам, питах се дали би могла да ми дадеш някакъв съвет. Тъй като имаш повече опит от мен...- промълвих аз, гледайки тъмнокоската. Вероятно въобще не й се занимаваше с новороден вампир като мен, но в момента се чувствах толкова изгубен, че реших да потърси спасителен пояс. Трябваше да има някакво решение. Все пак вече нищо не губех и дори Сам да ме отпрати, поне щях да зная, че съм опитал.

Вижте профила на потребителя

17 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 7:36 pm

Това я свари неподготвена. Да, беше минала през този път, но едва ли беше най-подходящия удушник или съветник. Замисли за момент преди да проговори.
- С времето става по-лесно - промълви тя. - Не можеш да се промениш, но поне може да опитваш.
Не знаеше какво да го посаветва. Та дори тя не знаеше какво да прави. Имаше толкова много въпроси без отговор.

П.П: Не знам за вас, но аз мисля, че РПГ-то стана нещо много мрачно.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

18 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 8:29 pm

Слушах целия им разговор.Знаех,че и на двамата ни им е лесно.На никой не му е лесно,дори и на мен.Тъкмо минавах покрай уличката, в която бяха.Спрях се.Накрая реших да отида при тях.Влезнах в уличката.Те малко се стреснаха.
-Зравейте-казах стеснително...



П.П:найстина стана мрачно.

Вижте профила на потребителя

19 Re: Задъдените улички on Пон Юли 19, 2010 9:21 pm

Бях се отнесъл, все едно бях отлетял до Марс или Юпитер, и игнорирах ставащото около мен. В един момент се осъзнах и видях, че вече още една вампирка се бе присъединила към скромната ни компания.
- Здрасти и на теб. Мисля, че съм те виждал някъде...А, езерото, нали? - попитах аз, а русокоската ми кимна в отговор.
- Аз съм Рейвън. - представи се момичето, а аз на свой ред също казах името си, но после от нея разбрах, че не се налага, защото тя може да чете мисли.
- Значи това е дарбата ти? - попитах я и тя кимна.
- Като заговорихме за дарби, твоята каква е? - попита ме Рейвън, като тук ме свари неподготвен.
- Ами всъщност..нямам си и на представа. Възможно е изобщо да нямам такава, нали? - попитах аз двете момичета и се замислих. Доколкото знаех имаше и вампири без дарби, може би моят случай бе такъв. А може би още не я бях открил?

Вижте профила на потребителя

20 Re: Задъдените улички on Вто Юли 20, 2010 1:17 am

Саманта реши да си тръгва и се обърна без да каже нищо. Държеше се студено с всички, но не `и пукаше достатъчно, за да се притесни дали ги е обидила. А и нали сърцето `и беше замръзнало, беше замлъканло за винаги? Какво значение имаше? Въздъхна. До кога щеше да продължава това? Не искаше дори и да си го помисли.
Изкара края на улицата с човешка скорост. Огледа се. Нямаше никой. А, и да имаше на дали някой щеше да я види в тази тъмнина. Естествено, тя виждаше всичко идеално. Хукна отново към Форк и за минути вече беше в града.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

21 Re: Задъдените улички on Вто Юли 20, 2010 1:43 am

Изведнъж Сам си тръгна.На нея не й пукаше.Не искаше да съдава приятелства.
Мислеше,че няма право на любов или някой да се интересува за нея.Въздъхнах.
Джейсън беше много объркан.Чудеше се ,защо Сам си е тръгнала така изневиделица.
-Какво стана?-попита Джейс
-Джейс съжалявам,но немага да ти кажа.А сега трябва да тръгвам.Чао-казах аз и с бясна скорост се насочих към Форкс.
Знаех,че съм по-бърза от нея,но тя имаше преднина.
Стинах до площада `и я намерих..

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите