Храна, храна, храна!!!
Там имаше храна!!!
Сега нищо друго нямаше значение, единствено образът на храна беше в главата ми.
Вярно, за момент когато подуших че имаше и човек ме полазиха тръпки.
Помислих си, че вероятно им е нещо като..предястие, но не.
Знаех, че не биха посмели да го напарвят..Страхливците си осатваха страхливци.
Гората донякъде бе и наша територия и сигурно го занеха, мче как иначе.
Какот и да е..Посегнах към кошницата с храна, която някакъв вампир държеше...
той разбира се я издърпа и ми измържа.
- Долу лапите, куче! - каза ми и оголи зъбите си.
- Хах, моите са по-остри! - засмях се аз гръмогласно и го подгоних.
- Ей, хвърли поне малко храна насам де...Трябват ми още сили да те настигна! - казах на кръвопиеца, като погледнах с лукаво-шеговито изражение.
Дори не обръщах внимание на дейтвията на Лия или Джейк.
Там имаше храна!!!
Сега нищо друго нямаше значение, единствено образът на храна беше в главата ми.
Вярно, за момент когато подуших че имаше и човек ме полазиха тръпки.
Помислих си, че вероятно им е нещо като..предястие, но не.
Знаех, че не биха посмели да го напарвят..Страхливците си осатваха страхливци.
Гората донякъде бе и наша територия и сигурно го занеха, мче как иначе.
Какот и да е..Посегнах към кошницата с храна, която някакъв вампир държеше...
той разбира се я издърпа и ми измържа.
- Долу лапите, куче! - каза ми и оголи зъбите си.
- Хах, моите са по-остри! - засмях се аз гръмогласно и го подгоних.
- Ей, хвърли поне малко храна насам де...Трябват ми още сили да те настигна! - казах на кръвопиеца, като погледнах с лукаво-шеговито изражение.
Дори не обръщах внимание на дейтвията на Лия или Джейк.