Тази година слънцето във Мистик Форкс печеше доста по-често,за разлика от миналите години.Беше ми писнало да си стоя вкъщи,защото просто нямаше как да се разходя, освен ако не беше нощ.Чувствах се ужасно и трябваше да направя нещо по въпроса.Бях чула за един зимен курорт наблизо и мислех да се отбия за известен период от време.Не ми се ходеше сама,но нямаше и как да повикам Хейли,защото отношенията ни още не се бяха оправили съвсем след последната "дрязга".Стегнах си куфара,метнах го в багажника на спортната си кола и седнах зад волана.След като пътува около 2 часа най-накрая бях там.Разгледах го и ми хареса,имаше два възможни хотела.И двата бяха много хубави,но пълни със семейства,които ме изкарваха от нерви,затова когато видях табелата"Къщички под наем" може да се каже че се зарадвах.Наех една от най-големите семейни къщи (бях свикнала на лукс) за неопределен брой време.Бързо се настаних и веднага след това се пльоснах на дивана,извадих телефона си и започнах да го ровичкам,с мисълта да извикам някой тук.Първият човек за който ми хрумна бе Рашел,набрах номера й и ествесвено даде заето.После попаднах на номера на Саманта, но се сетих че е на пълна смяна в книжарницата цяла седмица и тогава реших да потърся номера на Бела, но се оказа че не съм го записала.Вместо "Бела" ,обаче прочетох "Бека".Кога по дяволите бя записала номера на човешкото момиче?Аа,да когато се бях отбила в магазина й,тя ми каза че щяла да потърси подходящ медальон за мен и щяла да ми се обади,ето защо го имах.Ако ситуацията не бе по-различна,никога нямаше да й се обадя,но сега бе наложително,поех си дълбока глъдка въздух и натиснах зелената слушалка:
-Ало?*казах внимателно*
-Ъм.. Грета?*звучеше ужасно учудена*
-Предполагам че съм аз,виж обаждам се защот-
-Сигурно заради медальона,мисля че намерих подходящия!
-Да.. всъщност не!*разклатих глава* Аз съм на един курорт и се чудих дали би искала да дойдеш!*минаха няколко минути*Ало?Бека?Там ли си?... Повярвай ми и аз съм толкова учудена колкото теб!