Тук всички върколаци,ще могат да се събират и да се забавляват.
Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Събиране на върколаците
+5
Бека Конър
Моника Блак
Тайлър Лаутнър
Джаред Престън
Грета Хъмпфри
9 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 2:43 am
Джаред Престън
Забързах крачка, защото вече нямахме много време. Когато стигнах обаче с почудване видях, че всичко си беше добре. Имаше подредени камъни в кръг, а вътре горяха съчки. Във въздуха се издигаше димът от пламтящия огън. Въздъхнах с открито облекчение и се затътрих да седна край огъня. Накрая седнах на един от големите камъни, подредени около горящия огън и се вгледах в него. Двамата, Моника и Тайлър също се настаниха на два камъка и зачакахме другите..
3 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 2:50 am
Тайлър Лаутнър
Усмихнах се,след което видях,че започват да се приближават.Дръпнах леко Мони към мен,след което седнах на земята,а Моника легна в мен.Обърна се към мен да ме погледне,а аз я целунах,след което махнах поредния кичур коса от лицето `и.След което се засмях.
След малко започнаха да идват всички.А аз се приближих до Моника и тихо `и прошепнах.
-Какво искаш да правиме,след като приключим тук? - попитах и я погалих.След което отново я целунах.И се загледах в сините `и като бисери очи.Ах колко красиви очи,неможах да се откъсна от тях дълго време,отново я целунах.
След малко започнаха да идват всички.А аз се приближих до Моника и тихо `и прошепнах.
-Какво искаш да правиме,след като приключим тук? - попитах и я погалих.След което отново я целунах.И се загледах в сините `и като бисери очи.Ах колко красиви очи,неможах да се откъсна от тях дълго време,отново я целунах.
4 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 3:10 am
Моника Блак
След като стигнахме въпросното място, където се събират върколаците..едно бегло ахване се откъсан от устата ми. Беше красиво. Простичко казано, защото нямаше дума, с която можех да го опиша. Малки дървени съчки изпукваха, а от тях се надигаше величествения танцуващ силует на огъня. За миг останах като хипнотизирана, когато се вгледах в менящите се нюанси на ярко червено, оранжево и жълто. Беше някак омагьосващо. Отделих поглед от огъня и огледах наоколо. Имаше наредени камъни, на които вероятно присъстващите щяха да се наредят, а не далеч от тук проблясваха красивите светилни на светулки. Чуваше се и разбиването на морските вълни някъде от далечината. Нощта бе толкова тиха и спокойна, но най - вече безумно красива. Усмихнах се и не осъзнах когато тай беше седнал на един от камъните и ме бе придърпал н скута си. Целуна ми няколко пъти и ми прошепна нещо тихичко.
- За бога! - внезапно изсумтя Джаред, вероятно дочул въпроса на Тай.
- вече те помолих да си спестиш любовните въпроси за след края на събранието! - каза той с твърд тон, а Тайлър само се засмя. След малко чух звук, някой идваше, несъзнателно потръпнах.
- спокойно, това са те..- успокои ме Тай, знаейки, че напоследък имам странното чувство, че изневиделица ще изскочи някой вампир. Ококорих очи мъчейки се с нищожното си човешко зрение да разпозная поне единият от двамата силуети, които се доближаваха към нас.. След малко се доближиха достатъчно до огъня, че да видя лицата им и..това бяха Джейк и..?
- Добър вечер. - поздравиха ни те, а ние им отвърнахме.
- Как се казваш? - изведнъж проявих любопитството си и се загледах в момичето, стоящото от ляво до Джейк.
- За бога! - внезапно изсумтя Джаред, вероятно дочул въпроса на Тай.
- вече те помолих да си спестиш любовните въпроси за след края на събранието! - каза той с твърд тон, а Тайлър само се засмя. След малко чух звук, някой идваше, несъзнателно потръпнах.
- спокойно, това са те..- успокои ме Тай, знаейки, че напоследък имам странното чувство, че изневиделица ще изскочи някой вампир. Ококорих очи мъчейки се с нищожното си човешко зрение да разпозная поне единият от двамата силуети, които се доближаваха към нас.. След малко се доближиха достатъчно до огъня, че да видя лицата им и..това бяха Джейк и..?
- Добър вечер. - поздравиха ни те, а ние им отвърнахме.
- Как се казваш? - изведнъж проявих любопитството си и се загледах в момичето, стоящото от ляво до Джейк.
5 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 3:31 am
Бека Конър
Двамата с Джейк, хванал ме до ръка, се доближавахме към плажа Ла Пуш все повече. Първоначално не можех да различа нищо. Беше прекалено тъмно за очите ми. Но с приближаването ни към огъня всичко започваше да се изяснява.
Беше вълшебно. На няколко метра навътре от плажната ивица се издиха пламъците и къпеха околността със светлина. От време на време се прокрадваше малко синьо и зелено, заради солта. Духаше приблизително хладен западен бриз, но той не пречеше на огъня, напротив.
Идея си нямах че има толкова много върколаци. Почувствах се като натрапник и леко дръпнах ръката на Джейк в обратна посока, а той ми прошепна тихо : "спокойно" .
Сковано закрачих към останалите, с наведена глава. Не исках да се набивам на очи.
- Добър вечер - казахме, но аз бях доста по-тиха от Джейк.
-Как се казваш - попита с любопитство едно русо момиче с очи като океана.
-Бека - казах тихо.
- Не се срамувай - извика едно мусколесто и огромно момче, точно като Джейк, сякаш се познаваме от години.
Усмихнах се вяло и всички се ухилиха. Е, предполагам нямаше да има проблеми. Джейк седна на пясъка и потупа мястото до себе си. Настаних се до него, докато някои от останалите още ни гледаха с любопитство.
Беше вълшебно. На няколко метра навътре от плажната ивица се издиха пламъците и къпеха околността със светлина. От време на време се прокрадваше малко синьо и зелено, заради солта. Духаше приблизително хладен западен бриз, но той не пречеше на огъня, напротив.
Идея си нямах че има толкова много върколаци. Почувствах се като натрапник и леко дръпнах ръката на Джейк в обратна посока, а той ми прошепна тихо : "спокойно" .
Сковано закрачих към останалите, с наведена глава. Не исках да се набивам на очи.
- Добър вечер - казахме, но аз бях доста по-тиха от Джейк.
-Как се казваш - попита с любопитство едно русо момиче с очи като океана.
-Бека - казах тихо.
- Не се срамувай - извика едно мусколесто и огромно момче, точно като Джейк, сякаш се познаваме от години.
Усмихнах се вяло и всички се ухилиха. Е, предполагам нямаше да има проблеми. Джейк седна на пясъка и потупа мястото до себе си. Настаних се до него, докато някои от останалите още ни гледаха с любопитство.
6 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 3:50 am
Джеръми Фийлд
Разбрах за събранието, което прави Лия-момиче върколак. Тя имаше глутница. Лия беше Алфа на глутницата. Реших да отида, макар че не знаех за какво става дума. Наближих мястото на събранието във вълчата си форма. Имаше само няколко души. Докато приемах човешката форма си помислих-"Е, поне не съм закъснял". Крачех към другите, които явно бяха върколаци. Приближих се и казах:
-Ъм..Здравейте-започнах неуверено. - Аз съм Джеръми.
-Здравей Джеръми-поздрави едно от момичетата, които бяха там. "Уау, още момичета върколаци!?". -Сядай при нас-продължи тя и се усмихна. Момичето беше с кестенява коса, с малко по-бледа кожа от върколаците. Нима тя беше вампирка? Не, те мразеха върколаците, това беше невъзможно. Момичето беше седнало до момче, което също не познавах. До тях имаше друга двойка от момче и момиче. Сигурно бяха заедно. След малко се опомних и разкарах мислите от главата си. Загледах се към огнището в което пламтеше буен огън.
-Ъм..Здравейте-започнах неуверено. - Аз съм Джеръми.
-Здравей Джеръми-поздрави едно от момичетата, които бяха там. "Уау, още момичета върколаци!?". -Сядай при нас-продължи тя и се усмихна. Момичето беше с кестенява коса, с малко по-бледа кожа от върколаците. Нима тя беше вампирка? Не, те мразеха върколаците, това беше невъзможно. Момичето беше седнало до момче, което също не познавах. До тях имаше друга двойка от момче и момиче. Сигурно бяха заедно. След малко се опомних и разкарах мислите от главата си. Загледах се към огнището в което пламтеше буен огън.
7 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 4:22 am
Кевин Блак
Вървях с ухилена физеономия към мястото, където всеки път се събирахме с останалите от глутницата.
Както винаги мъкнех запаси от храна със себе си и щом Джейк дърна огромната кошница завъртя очи.
Със сигурност тази кошница, която Лия ми подари, ми беше любимата тъй като можеше да опбере храна като за цял футболен отбор.
Беше доста практична и почти винаги я мъкнех със себе си, особено на такива мероприятия.
Разбира се Лия вече съжаляваше, задето ми я подари, но беше късно..
Настаних се на камъка , закриавйки го целият и веднага бръкнах в кошницата.
Точно в момент в който бях си бях набарал едно голямо бутче и някой отдели ръката ми от кошницата.
- Престани! - скастри ме Джейк, който изглеждаше като професор ,хванал ученик да пеписва на изпит.
Направих една невинна ангелска физиономийка, но той поклати глава и ми се озъби.
- Спри се малко, как можеш да мисилш за храна в такъв момент?! - започна с обичайното поучаване.
Гадост, сякаш слушах Лия.
Тия хора не можеха ли поне веднъж да ме оставях намира?
- Че какво му е на момента? - измърморих недоволно и скръстих ръце.
- Не си ли поне малко любопитен каква е историята на племето ни? - попита Джейк и когато видя физиономията ми се засмя и млъкна.
Обърнах се с гръб към него и се загледах в тъмното небе.
Защо всички бяха срещу мен?
Винаги заставаха между мен и храната, не беше честно!
Както винаги мъкнех запаси от храна със себе си и щом Джейк дърна огромната кошница завъртя очи.
Със сигурност тази кошница, която Лия ми подари, ми беше любимата тъй като можеше да опбере храна като за цял футболен отбор.
Беше доста практична и почти винаги я мъкнех със себе си, особено на такива мероприятия.
Разбира се Лия вече съжаляваше, задето ми я подари, но беше късно..
Настаних се на камъка , закриавйки го целият и веднага бръкнах в кошницата.
Точно в момент в който бях си бях набарал едно голямо бутче и някой отдели ръката ми от кошницата.
- Престани! - скастри ме Джейк, който изглеждаше като професор ,хванал ученик да пеписва на изпит.
Направих една невинна ангелска физиономийка, но той поклати глава и ми се озъби.
- Спри се малко, как можеш да мисилш за храна в такъв момент?! - започна с обичайното поучаване.
Гадост, сякаш слушах Лия.
Тия хора не можеха ли поне веднъж да ме оставях намира?
- Че какво му е на момента? - измърморих недоволно и скръстих ръце.
- Не си ли поне малко любопитен каква е историята на племето ни? - попита Джейк и когато видя физиономията ми се засмя и млъкна.
Обърнах се с гръб към него и се загледах в тъмното небе.
Защо всички бяха срещу мен?
Винаги заставаха между мен и храната, не беше честно!
8 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 5:02 am
Лукас Тайл
Докато Лукас и Оливър се шляеха наоколо, през тях премина като ураган един върколак. Лукас го позна по лице, беше в хижата онзи ден. Точно той беше извършил онова покушение над вампирката, след което здравата си бе изпатил. Той носеше голяма кошница с храна вероятно и за миг се спра да поздрави Лукас. За разлика от него, едва ли не изгони брат му , защото не е добре дошъл на тези територия. Момчето убеди брат си Оливър да се прибере и после тръгна по петите на Кевин. Когато стигна мястото, там имаше огън, а около него бяха насядали предимно върколаци, макар и с малки изключения. Лукас тихомълком се доближи и седна край огъня, като не пророни и думичка. Заслуша се в тишината.
9 Re: Събиране на върколаците Пет Авг 06, 2010 9:17 pm
Лия МакРайн
Лия бе подготвила всичко за събранието на глутницата си, огънят вече жарко пламтеше върху съчките, допринасяйки да мистичната атмосфера , която цареше наоколо. Този ден беше особено важен за Лия, тъй като тя като алфа щеше да разкаже историята на племето си. Нямаше да може да разкаже толкова, колкото й се искаше, но това беше без значение. Когато брюнетката се върна на мястото, всички вече се бяха събрали. Лия бързо зае свободното място между Джейк и Кевин, след което кръстоса пръстите на ръцете си и се вгледа в огъня. Докато разказваше не отдели поглед от него, сякаш там виждаше всичко, като на филм. Макар да не е била там, тя можеше да си го представи.
- Кахети.Така се казва племето, претърпяло хиляди погроми, хиляди загуби.. Така се казва племето, което въпреки милионите пъти, в които е търпяло смъртта на ближните си, опожаряването на жилищата си, потъпкването на достойнството си.. винаги след това се е изправяло на крака, отново и отново..Нашето племе в което ние принадлежим и с което трябва да се гордеем! Кръвопийците, или още ги наричаме студенокожите, никога не са водели честно битките си с нашето племе! Защо? Защото са страхливци, защото знаят, че допуснат ли една честна битка с нас, ние ще сме победители и това би издигнало нашето племе. Но въпреки, че това така и не се случи, Кахети никога не са губили огромният си дух, смелост и единството, което ги е крепило и сплотявало векове наред. – Лия прочисти гърло за втори път и направи пауза. Хвърли по един поглед на всеки по отделно и върна тъмните си, като нощта очи обратно върху огъня. Сякаш се бяха пренесли някъде в миналото...
- Ще ви разкажа историята на една от битките ни.. По онова време баща ми беше член на глутница, състояща се от 20-тина върколаци. Все още е бил Бета, а Алфата бил Алфред – моят дядо. По това време броят на глутницата се увеличавал, имало доста новаци, които трябвало да бъдат обучени как да се бият добре. Но за това нарастване си имало и причина. Сякаш природата ги подготвяла за предстоящата битка. Новобранците били учени най – напред на трите най – важни неща за студенокожите. Първо, че нападат изневиделица, без предупреждения. Второ, че те са с най-голямо предимство във водата. Трето, че при битка с тях, трябва да използваш само зъбите си. Вълчите нокти не помагат, не можеш да ги одереш, безполезно е, загуба на ценно време и може би фатално. Единственият начин да убиеш вампир, ако си върколак, е просто да го разкъсаш със зъби. Учели новите също как да се концентрират единствено върху битката, но и да скриват мислите за совите бъдещи ходове, тъй като някои от противниците може да имат скрити дарби.. За нищо на света не трябвало да се разсейват с нещо, защото кръвопийците веднага биха се възползвали от момента. Това били основните правила, следвайки ги нищо не би трябвало да се обърка.. Почти нищо. Лошото винаги идвало от това, че вампирите при всяка битка ги превъзхождали по численост. Но дори е не предполагали, че този път ще бъдат цяла армия..- Лия отново прекъсна историята, за да си поеме дълбоко дъх, предстоеше най – дълбоката част. Загледана в огъня, сякаш пламъците затанцуваха и придобиха формата на вълците, които бягаха между дърветата, за да посрещнат съдбата си.
- Всичко вървяло по план, докато студенокожите внезапно не нахлули в селото, но този път били повече от когато и да било. Безсърдечно и безвъзвратно те започнали да избиват хората наред, хранели се със кръвта им и оставяли безжизнените им тела да лежат на голата земята. – след последното изречение Лия усети как двете човешки момичета настръхват, но продължи.
- Точно тогава глутницата се завърнала в селото след поредната тренировка и.. войната започнала спонтанно, внезапно, непланирано. Студенокожите обаче си имали цел, не били дошли тук така случайно. Те искало едно момиче, на пръв поглед обикновено човешко момиче. Но всъщност в еня имало нещо необикновено, някак си нито една от дарбите на вампирите не можела да я засегне, дори не можели да я надушат, дори с вампирското си обоняние. Те искали да я направят една от тях, ново безценно попълнените за армията си. Щели да станат велики, непобедими, властни. Колкото и обучени и добре подготвени да били върколаците, не можели да победят толкова много вампири, повечето с дарби, които разбира се използвали, а това правило битката тройно по нечестна. Момичето разбрало, че искат нея, решило да се предаде. Но не по този начин по който я искали студенокожите. Тя спасила племето ни. Излязла от скривалището си, стискайки остър кол в ръката си. Когато се доближила достатъчно тя го забила в гърдите си..кръвта й привлякла вниманието на всички кръвопийци, била толкова силна и изкусителна, че те загубили контрол.. Върколаците веднага използвали момента да ги нападнат, разкъсали няколко, а останалите избягали, преди да ги убият. – последната пауза и от устните на Лия се изтръгна тежка и малко напрегната въздишка. Обляното в кръв тяло на момичето изчезна от огъня и на нейно място се появиха отново вълците.
- И ето така племето ни оцеляло. Макар и отново разгромено. Макар отново наполовина. Все още оказваме почит към момичето , което се жертвало за Кахети. Тя е погребана точно на върха на хълма в селцето и никога няма да бъде забравена нейната смелост. – Лия свърши с историята и се обърна към присъстващите.
- Сега ще ви задам един въпрос, над който да се замислите. Вие вече сте част от Кахети. Като такива бихте ли се изправили, бихте ли продължили напред, дори след многобройни препятствия в които се спъвате, дори след битка като тази, за която ви разказах? Въпреки всичко ще вдигнете си високо глава, ще покажете ли на света, че волята ви е несломима?!? Ще стигнете ли до края каквото и да ви коства? Или ще се предадете? – на последният въпрос гласът й стана неодобрително остър.
- И ще пълзите като мишки молейки някой да ви довърши? Съветвам ви да не го правите, а да намерите начин да се изправите сами, без да чакате нечия помощ, след което да продължите да се борите! Защото животът е непрестанна борба, драги мои..- на лицето на Лия се появи бегла усмивка. Всички все още зяпаха невярващо срещу нея.
- Надявам се, че от историята разбирате, че ние винаги ще бъдем на по високо ниво от кръвопийците. – каза с открита гордост и отметна косите си.
- Защото ние приемаме загубите, което всеки път ни прави все по – силни. Умението да се примириш, че си изгубил битка и да се изправиш на крака, да продължиш напред, въпреки изгарящите рани, ТОВА те прави силен! Не това, че можеш да притежаваш огромна физическа сила, че можеш да си безсмъртен, или пък че можеш да имаш някаква си дарба. Не това те прави силен! Няма значение колко пъти ще паднеш, а колко пъти ще се изправиш! Запомнете го! – Лия скръсти ръце и се усмихна на всеки поотделно.
- Кахети.Така се казва племето, претърпяло хиляди погроми, хиляди загуби.. Така се казва племето, което въпреки милионите пъти, в които е търпяло смъртта на ближните си, опожаряването на жилищата си, потъпкването на достойнството си.. винаги след това се е изправяло на крака, отново и отново..Нашето племе в което ние принадлежим и с което трябва да се гордеем! Кръвопийците, или още ги наричаме студенокожите, никога не са водели честно битките си с нашето племе! Защо? Защото са страхливци, защото знаят, че допуснат ли една честна битка с нас, ние ще сме победители и това би издигнало нашето племе. Но въпреки, че това така и не се случи, Кахети никога не са губили огромният си дух, смелост и единството, което ги е крепило и сплотявало векове наред. – Лия прочисти гърло за втори път и направи пауза. Хвърли по един поглед на всеки по отделно и върна тъмните си, като нощта очи обратно върху огъня. Сякаш се бяха пренесли някъде в миналото...
- Ще ви разкажа историята на една от битките ни.. По онова време баща ми беше член на глутница, състояща се от 20-тина върколаци. Все още е бил Бета, а Алфата бил Алфред – моят дядо. По това време броят на глутницата се увеличавал, имало доста новаци, които трябвало да бъдат обучени как да се бият добре. Но за това нарастване си имало и причина. Сякаш природата ги подготвяла за предстоящата битка. Новобранците били учени най – напред на трите най – важни неща за студенокожите. Първо, че нападат изневиделица, без предупреждения. Второ, че те са с най-голямо предимство във водата. Трето, че при битка с тях, трябва да използваш само зъбите си. Вълчите нокти не помагат, не можеш да ги одереш, безполезно е, загуба на ценно време и може би фатално. Единственият начин да убиеш вампир, ако си върколак, е просто да го разкъсаш със зъби. Учели новите също как да се концентрират единствено върху битката, но и да скриват мислите за совите бъдещи ходове, тъй като някои от противниците може да имат скрити дарби.. За нищо на света не трябвало да се разсейват с нещо, защото кръвопийците веднага биха се възползвали от момента. Това били основните правила, следвайки ги нищо не би трябвало да се обърка.. Почти нищо. Лошото винаги идвало от това, че вампирите при всяка битка ги превъзхождали по численост. Но дори е не предполагали, че този път ще бъдат цяла армия..- Лия отново прекъсна историята, за да си поеме дълбоко дъх, предстоеше най – дълбоката част. Загледана в огъня, сякаш пламъците затанцуваха и придобиха формата на вълците, които бягаха между дърветата, за да посрещнат съдбата си.
- Всичко вървяло по план, докато студенокожите внезапно не нахлули в селото, но този път били повече от когато и да било. Безсърдечно и безвъзвратно те започнали да избиват хората наред, хранели се със кръвта им и оставяли безжизнените им тела да лежат на голата земята. – след последното изречение Лия усети как двете човешки момичета настръхват, но продължи.
- Точно тогава глутницата се завърнала в селото след поредната тренировка и.. войната започнала спонтанно, внезапно, непланирано. Студенокожите обаче си имали цел, не били дошли тук така случайно. Те искало едно момиче, на пръв поглед обикновено човешко момиче. Но всъщност в еня имало нещо необикновено, някак си нито една от дарбите на вампирите не можела да я засегне, дори не можели да я надушат, дори с вампирското си обоняние. Те искали да я направят една от тях, ново безценно попълнените за армията си. Щели да станат велики, непобедими, властни. Колкото и обучени и добре подготвени да били върколаците, не можели да победят толкова много вампири, повечето с дарби, които разбира се използвали, а това правило битката тройно по нечестна. Момичето разбрало, че искат нея, решило да се предаде. Но не по този начин по който я искали студенокожите. Тя спасила племето ни. Излязла от скривалището си, стискайки остър кол в ръката си. Когато се доближила достатъчно тя го забила в гърдите си..кръвта й привлякла вниманието на всички кръвопийци, била толкова силна и изкусителна, че те загубили контрол.. Върколаците веднага използвали момента да ги нападнат, разкъсали няколко, а останалите избягали, преди да ги убият. – последната пауза и от устните на Лия се изтръгна тежка и малко напрегната въздишка. Обляното в кръв тяло на момичето изчезна от огъня и на нейно място се появиха отново вълците.
- И ето така племето ни оцеляло. Макар и отново разгромено. Макар отново наполовина. Все още оказваме почит към момичето , което се жертвало за Кахети. Тя е погребана точно на върха на хълма в селцето и никога няма да бъде забравена нейната смелост. – Лия свърши с историята и се обърна към присъстващите.
- Сега ще ви задам един въпрос, над който да се замислите. Вие вече сте част от Кахети. Като такива бихте ли се изправили, бихте ли продължили напред, дори след многобройни препятствия в които се спъвате, дори след битка като тази, за която ви разказах? Въпреки всичко ще вдигнете си високо глава, ще покажете ли на света, че волята ви е несломима?!? Ще стигнете ли до края каквото и да ви коства? Или ще се предадете? – на последният въпрос гласът й стана неодобрително остър.
- И ще пълзите като мишки молейки някой да ви довърши? Съветвам ви да не го правите, а да намерите начин да се изправите сами, без да чакате нечия помощ, след което да продължите да се борите! Защото животът е непрестанна борба, драги мои..- на лицето на Лия се появи бегла усмивка. Всички все още зяпаха невярващо срещу нея.
- Надявам се, че от историята разбирате, че ние винаги ще бъдем на по високо ниво от кръвопийците. – каза с открита гордост и отметна косите си.
- Защото ние приемаме загубите, което всеки път ни прави все по – силни. Умението да се примириш, че си изгубил битка и да се изправиш на крака, да продължиш напред, въпреки изгарящите рани, ТОВА те прави силен! Не това, че можеш да притежаваш огромна физическа сила, че можеш да си безсмъртен, или пък че можеш да имаш някаква си дарба. Не това те прави силен! Няма значение колко пъти ще паднеш, а колко пъти ще се изправиш! Запомнете го! – Лия скръсти ръце и се усмихна на всеки поотделно.
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|