Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Гората

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

26 Re: Гората on Чет Юли 22, 2010 4:22 pm

-Вампири? *изгледа леко учудена*Мислех че вампирите не съществуват?
-Ти сериозно ли? *изхилих се аз* Значи ти си това със " з" -то *обожавах да се заяждам* и се превръщаш в леопард,а ние не може да сме вампири? *изхилих се и се подпрях на едно дърво*
-Ще престанеш ли със сърказма,ако обичаш? *каза изострено тя*
*Бях готова отново да започна да се заяждам,ако Рашел не ми беше стрелнала един поглед,с който казваше да спра. И беше права,тя се превръщаше в голям леопард, но в крайна сметка,аз можех да си играя със спомените и болката й*
-Как се казваш? *попита Рашел*
-Никол Евънс,приятно ми е!
-Аз съм Рашел Волтури,а това е Грета Хъмпфри!
*последва кратко мълчание*
-Не знам какво още мога да срещна във Мистик Форкс,дойдох тук,защото града бе малък и нямаше шанс да срещна вампири или върколаци *само като произнесох върколаци,разтресох глава,защото ми прилоша* а се оказа че има поне пет вампира плюс зооморф-ако беше така! *засмях се отчаяно*
-Така е, не се бях замисляла!*подкрепи ме Рашел*

Вижте профила на потребителя

27 Re: Гората on Чет Юли 22, 2010 5:06 pm

Вампири и върколаци?! Или бе напълно луда или не знаеше нищо за света, в който живееше. Може би не случайно първата й трансформация се бе осъществила във Форкс... Колкото и да бе шокирана след всичко това, изгаряше от любопитство да разбере повече.
- Защо идвате тук, а не се храните направо от хората в града? - попита Евънс, като стрелна дяволит поглед към тях.
- Обожавам да се храня с изгубени сираци - озъби се раздразнено Грета.
Никол само се засмя мрачно. Вампирката наистина бе добра, а и знаеше нещо за нея.
- А ти, с какво се храниш? - попита Рушел, прекратявайки заяждането.
- Обикновена, човешка храна.. - каза Ники, въпреки че през съзнанието й мина момента, когато бе нападнала онова момче. Но тогава не се бе стигнало до нищо повече. Просто ... го уби. - Виждали ли сте някого като мен преди? - попита тя, хвърляйки отчаен поглед към вампирите.

Вижте профила на потребителя

28 Re: Гората on Чет Юли 22, 2010 7:38 pm

Изглеждаме ли като, че сме виждали някой като теб? - саркастино казах.
-Хм..ами не.
-Въпреки, че съм чувала легенди за вашия вид..-продължих по меко.
-Разкажи ми! - каза Никол и седна на един от камъните в пещерата. Очите й гледаха, жадни за информация.
-Ами..разказите, които съм чувала винаги бяха основани на религиозни вярвания. Народите тогава вярвали силно и предочитали да изобразяват божествата, които почитат, в зооморфен вид — т.е. с външност и поведение, подобни на животинските. Около половин век след превръщането ми четох една легенда за племената и техните богове. Една от историите разказваше как Богът-покровител на животните слязъл на земята под формата на леопард. Бил бесен от безразборността , която хората използвали при убиването на животни, за да се хранят. След като се преобразил като човек, той им дал урок, като омагьосал избарни хора от племето да се превръщат в дадено животно. Когато хората, без да знаят, се опитали да ги убият, зооморфите се превърнали отново в хора и Хоп! човеците си научили урока. - довърших аз историята.
Никол само седеше и ме гледаше изумено.

П.П. Легендата малко тъпа ми се получи, ама това измислих...

Вижте профила на потребителя

29 Re: Гората on Чет Юли 22, 2010 8:15 pm

-Никога не я бях чувала!*обърна се изумена Никол* Радвам се че ми я разказа!
-Да беше интересна!*ухилих се аз*
-Ами, ще ми кажете ли нещо за вашият род?
-Няма много за разказване.*усмихнах се аз* Никой не знае точно от кога съществуват вампирите.Това което съм чувала най-често и е най-популярно е че първият вампир е бил Граф Дракула,но честно казано не съм много наясно.Може би просто защото никога не съм се интересувала!
-А,как точно се превръщаш във вампир?Наистина ли е като те ухапят? *погледна тя очудено*
-Да,както по друг начин да става!*ухилих се аз* Мен лично ме ухапа един долен новороден вампир!*казах това с много ярост*Те са едни от най-опасните,много са силни в началато и ако искаш да създадеш армия-това е начина.Въпреки че ме съмнява онзи вампир да е бил част от нечия армия.Бе прекалено неориентиран-дори не успя да ме убие,само ме захапа. Въпреки всичко обаче още си спомням колко мъчително бе чувството.
-Какво стана после? *попита тя*
-Ами,след това се събудих при някакво семейство.Разбрах че са минали 3 дена.Не знаех какво става,докато не ми обясниха.Вече знаех в какво съм се превърнала.Семейството, обаче бяха вегетариянци..
-Чакай вегетариянци? *погледна странно*
-*засмях се * не точно,така им казваме на тези,които избират да се хранят не с човешка кръв,а с животинска,с твоята например *засмяхс е леко подигравателно*
-Няма как да ме хванат!*усмихна се тя самодоволно*Продължавай..
-Те искаха да ме направят част от клана си.Беше ми добре с тях.грижеха се за мен в най-трудният ми период-в който не знаех какво ще стане с мен.Но един ден,когато излязохме на лов усетих не животиснка а човешка кръв.Глада бе прекалено силен.Убих човека.Малко по-късно разбраха.Казаха ми че ако искам мога да остана с тях,но трябва да продължа да се храня с животни,а ако не можели да ми кажат величествен клан,който щял да ме приеме с отворени ръце,заради дарбата ми..
-Дарба? *погледна изумено*
-Да.. някой вампири-не всички имат дарби.Моята е да виждам миналото на хората, и в същото време ако поискам,мога да ги накарам да изпитат всичката си болката досега наново,само че колкото пъти си пожелая по-силно!*ухилих се аз*
-еха...
-Рашел например,пък вижда бъдещето!*тя поклати глава*
-давай нататък!
-Аз реших че е по-добре да ги напусна за да не им създавам проблеми.Така попаднах на най-величествения клан.. Волтури!Да... Рашел носи тяхната фамилия.Слушай сега. Там ми беше добре.Те обожаваха дарбата ми,но в един момент убийствата станаха твърде много.Дори ме караха да измъчвам хора,за забавление.Тогава с Хейли,друг вампир който беше при Волтури,се махнахме от там и ето ни тук.Сега се храним предимно с кръвни бланки от болницата,но някой път не се сдържам и върша някоя глупост.
-леле.. не мога да повярвам че всички митични същества може би наистина съществуват!*въздъхна тя*
-Да.. и аз.. *ухилих се * но трябва да повярваме!

Вижте профила на потребителя

30 Re: Гората on Пет Юли 23, 2010 12:00 am

Никол продължаваше да стои на камъка, като обмисляше думите на момичета, ако можеше да ги нарече така. Днес всичко се бе преобърнало, а още истории, които бе смятала за легенди се оказаха истина. Северният вятър се усили, като раздвижи клоните на няколко дървета. За момент тесен лъч слънчева светлина премина по лицето на Грета, което мигом заблестя като диамант. Евънс зяпна очудено, а вампирките се спогледаха с насмешка от реакцията й.
- Не вярвай на всичко, което видиш по телевизията! - подсмихна се Рашел.
- Поне не на повечето... - намигна й Хъмпфри.
Някъде от дъното на гората Ники улови пронизващ рев на животно, което не можеше да оприличи. Няколко болезнени глъчки и то бавно се строполи на земята.
- Вегетарианци? - обърна се тя с безизразно изражение.
- Започваш да разбираш. - каза Волтури с ирочна нотка в гласа.
- Чувствам се като новородена, сякаш едва сега започвам да опознавам света! - отсече раздразнено Евънс.
- Ти си един вид новородена. - замисли се Грета. - При по-силна емоция можеш лесно да загубиш контрол...
- А ти ровиш в миналото ми! - нацупи се Ники, въпреки че Хъмпфри не й обърна внимание.

Вижте профила на потребителя

31 Re: Гората on Пет Юли 23, 2010 9:03 pm

-А ти ровиш в миналото ми! - нацупи се Ники, но Грета се направи, че не я чува.
-Всъщност не е чак толк...- в този момент мобилният ми звънна и аз го извадих от джоба на дънките си. Натиснах зелената слушалка и допрях до ухото си, въпреки че из без товачувах кристално. От другата страна се чу муден женски глас:
-Госпожица Волтури?
-Да, аз съм.
-Обаждаме се от Болницата на Мистик Форкс. Одобрена сте за работата и трябва да дойдете, аз да ви бъде разяснено всичко.
-Мога да дойда веднага.
-Това ще бъде чудесно - отговори жената с липса на емоция.
-Добре, дочуване - казах аз и затворих.
Грета ме погледна накриво, усмихната:
-Работиш в болницата? - попита тя и започна да се смее.
-Защо не? - каза и се усмихах. Изправих се:
-Ники, ще се радвам да се видим пак..Интересна си. А на теб - обърнах се към Грета - ще ти се обадя.
Намигнах им и се затичах към Форкс.

Вижте профила на потребителя

32 Re: Гората on Съб Юли 24, 2010 1:30 pm

След няколко секунди Рашел се беше изгубила от полезрението им. Никол се изправи и се протегна сънено.
- По-добре да вървя... Знаеш защо. - каза тя, като се обърна към Грета - Ще се видим наоколо. - допълни, като си размени поглед с вампирката.
Двете тръгнаха в различни посоки, като след миг на мястото на Евънс тичаше огромният леопард.

Вижте профила на потребителя

33 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 1:58 am

Отдавна беше минало полунощ и улиците на Форкс бяха пусти. Двете вампирки за секунди прекосиха разстоянието между дискотеката и гората. Щом докоснаха сенките на дърветата, намалиха темпото до човешка скорост.
Вятърът задуха в посока на севеер, носейки непозната миризма. Сам и Грета вдишаха и обходиха гората с очи.
- Не сме сами - отбеляза Сам и оголи зъби.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

34 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 2:05 am

-Усетих!*започнах да се оглеждам*
-Позната ли ти е?
-Не.. *поклатих глава* На теб?
-Изобщо..
-Има нещо странно..
-Какво?
-Миризмата.. странна е .. сякаш ми се губи от време на време и се преплита с друга.. странно е!*Сам ме погледна леко очудено* Хайде.. да му разкажем играта!*засмях се аз*
-Чакай!*Саманта ме спря с ръка*
-Какво?*ядосах се леко*
-Подуши по-усилено!
-*постарах се да подуша още един път и отбелязах* Не е един..
-Точно.. затова е смесена.Усетили сме на един но се губи сред другите..
-Явно е цял клан.. но никога не съм ги усещала.. какво търсят тук!Няма място за още вампири!
-Не знам.. но идват насам и са почти тук!
-Усетих!
-Какво ще правим?
-Ще се бием.. ако се наложи!*отбелязах аз и въздъхнах*
-Но те може да са .. не знам 10 или много повече..
-Ние имаме дарби!*опитах се да се успокоя*
-Да.. все едно можем да ги прилагаме върху петима едновременно!*озъби се тя* А и не знаем дали те няма да имат по-страшни...
-Имаме ли друг избор Сам?
-Предполагам че не..

ПП: Написах че са повече от един за да е по-интересно,ти реши колко да са..

Вижте профила на потребителя

35 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 2:22 am

От сенките се отдели сиует. Висок, тъмнкос вампир с ярко червени очи. Усмихна се, разкривайки белите си зъби.
- Я какво имаме тук? - измся се той.
Миг по-късно зад него се появиха още две фигури.
- А аз си мислех, че тази вечер ще е скучна - обади се един от тях. Сам оголи зъби, когато забелляза още два вампира сред дърветата. Бях зад тях. Бяха ги оградили.
- Спокойно, милички.. няма да ви нараним.. - каза тъмнокосият вампир. - Много. - добави и се разсмя. Към смехът му се присъединиха и останалите. Бяха пет на брой.
- Не се закачайте - обади се Сам. - и няма да пострадате.
Женската от сборището им иззръмжа. В отговор Грета също иззръмжа, придобивайки отбранителна позиция. Двата вампири, зад лидера им, се отдалечиха образувайки кръг, в чиято среда бяха притиснали Саманта и Грета.
В този момент "момчето", което се бе обадило първи, тръгна към Сам. Тя реши да се позабавлява и върза вързанките на изтърканите му бели маратонки. Той залитна към земята, но не успя да падне. Е, нали е вампир. Саманта си подсмихна подигравателно.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

36 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 2:34 am

Сам се зае с тъмнокосия вампир,който очевидно се беше яодсал след номера й.Двамата му подчинени тръгнаха към Сам,но тъмнокосия вампир им каза:
-Тя е моя..
-Пфф.. що за изтъркана фраза? *завъртях очи*
-Ти пък коя си русокоске? *приближи се към мен*
-Разкарай се от мен животно такова.. *усмихнах се саркастично*
-Ставаш..
-Скъпи.. остави я на мен!*женският вампир се озова до тъмнокосия.Беше с тъмна като катран черна коса,много къдрава,Очите й... никога до сега не бях виждала толкова червени очи.. никога.. и естесвено беше облечена като простит***а .
-Я виж ти още една уличница!
-Млъквай!*изведнъж беше пред мен и ме беше хванала за гърлото*
-Грета!*извика Сам*
-Спокойно.. погрижи се за онзи изрод!*едвам казах*
-Ерик.. изрод ми харесва.. но предпочитам ..Ерик!
-Да.. да все тая.. *Сам вдигна един камък и го цапна по главата,след което започнаха да се бият*
-Знаеш ли какво? Имам една изненада за теб!*усмихнах се на вампирката и се разрових в съзнанието й,тогава видях как бандити са били нахлули у тях и убили цялото й семейство а нея били изнасилили.По принцип не използвам чак такива спомени но тя беше кучка!*
-И каква е тя?? *изведнъж падна на земята и се сви от болка*
-Кейтлин!*извика Ерик и в този момент Сам се възползва и го нокаутира доста силно и той се строполи на земята,а аз спрях действието си над Кейтлин, тя се изправи и видя че другите се опитваха да помогнат на Ерик.Попринцип би трябвало да се отдръпнат щом главатаря е мъртъв*
-Оставете го.. заемете се с тази малка кучка!*посочи Сам*
-Да. .. господарке!
-Значи ти си главатаря? *погледнах изумено*
-Виновна.. а сега.. ще те преч***м
-Пробвай се!*усмихнах се самодоволно*

Вижте профила на потребителя

37 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 2:55 am

Двамата вампири се нахвърлика върхо Саманта, която беше притиснала Ерик на земята, който се опитваше да се измъкне от хватката `и.
Миг преди обезумелите пазачи на "царската двойка" да докоснат дори с пръст Саманта, се издигнаха във въздуха, разсмахвайки ръцете и краката си, търсейки начин да се освободят.
- Какво, по дяволите?! - изруга единия.
- Няма да е забавно, ако ви унищожа бързо - изсмя се Сам, обръщайки се отново към Ерик.
- К**ка такава! Веднага щом се освободя, ще --
- Спести ми го! - прекъсна го Сам и обхвана главанта му с ръце.
- НЕЕ! - изкрещя Кейтлин, освободила се от Грета, и се хвърли на Сам. Двете паднаха на земята.
Концентрацията на Сам се развали и "летящите" вампири също се призимиха на земята.
- О, я се разкарай! - измърмори Сам и отблъсна вампирката на няколко метра от нея.
Грета отново приложи дарбата си и Кейтлин започна да се гърчи на земята. Ерик отново се опита да му помогне, но Сам го спря, блъскакайки го в най-близкото дърво. Отиде до него и отново го притисна на земята с единия си крак.
- Е, да приключваме - каза тя и се наведе. С едно леко движение и откъсна главата му.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

38 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 3:07 am

Видях че Сам вече се бе освободила от Ерик,затова реших че е време да унищожа тази малка досадна к**ка. Но исках да е по забавно, макар да не ми се искаше да си цапам ръцете с нищожество като нея. Осовобидих я от влиянието си и тя се изправи.
-Защо го направи?
-Кое? *скърстих ръце*
-Освободи ме .. можеше да ме убиеш само с дарбата си..
-Да..но нямаше да е забавно!*ухилих се *
-Грешка..
-Мм. лесно ще се спрява с к**ва като теб!
-Ах.. ти малка уличнице!*тръгна към мен*
-Божее .. наистина мразя да ме обиждад!*поклатих бързо глава а тя "летеше" към мен*Явно въпреки всичко ще приключим бързо!*Ритнах я и тя полетя назад,след което за половин секунда се озовах до нея и я удрях.Малко след това се изправих а тя застана на колене*
-Не моля те.. ще си тръгнем само спри!
-Ух.. наистина няма смисъл да се занимава с теб..*очите й се напълниха с надежда* Но пък ще е забавно!*за по-малко от секунда вече бях прекършила главата й, в този момент се обърнах и видях как двамата вампири бях доста здраво притиснати от Саманта,която си играеше с тях,но за една секунда отмести поглед и видя Кейтлин обезглавена.Това бе достатъчно на другите двама вампири да се освободят от влиянието й и да се нахвърлято отгоре й.Тя избута единия но нямаше как да приложи дарбата си,аз се затичах и бързо ъмъртвих единия.След като се обърнах видях че Саманта се беше справила също толкова бързо с другия*
-Спасих ти за***ка!*ухлих се аз*
-Млъквайй!*подсмихна се тя*
-Трябва да почистим!*направих смръщена физиономия*
След около половин минута вече бяхме запалили огъня и седнали край него на един камък.
-И между другото.. *ухили се тя* ако аз не бях убила Ерик,Кейтлин нямаше да е толкова слаба!*усмихна се самодоволно*

Вижте профила на потребителя

39 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 3:14 am

Грета завъртя очи и се разсмя.
- Не беше трудно - отбеляза Сам. - Даже беше забавно.
- Добър екип сме!
- Хах..
- Можехме да се справим и с още толкова, стига да се разбираме.
- Хъмм.. това може и да се уреди. Стига да не досаждаш - разсмя се Сам.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

40 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 3:19 am

-Аз може да досаждам,но ти си таралеж в гащите!*отбелязах аз и се разхилих*
-Какво? Не е вярно!*погледна ме засмяно Сам*
-Вярно е !Само вървиш и се цупиш.Това не искам,онова не искам!
-Нее вярно!*засмя се Саманта* А и дори да съм таралеж в гащите,моите шеги поне са смешни,твоите са просто.. дори нямам думи,с които да се изразя..
-Нека ти помогна.. уникални?
-Пфф.. да !*двете се засмяхме*
-Какво ще правим сега? *ухилих се *
-Нека да постоим,огъня е красив!*загледа се замечтано*
-Предполагам че мислиш за някое рошава и кално псе с бълхи?
-*удари ме по крака*
-Ауучч*засмях се*
-Определено те бива да разваляш момента,Грета Хъмпфри!*двете се засмяхме*
-Да.. в това съм спрециалист !*усмихнах се весело*

Вижте профила на потребителя

41 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 3:29 am

- Просто от чисто любопиство - започна Сам. - Какво видя в миналото на вампирката? Т.е. с какво толкова я измъчва? Промяната?

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

42 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 3:35 am

-*усмивката ми се изпари и Сам забеляза това* Не.. превръщането й изобщо не бе възможно да й причини такава болка.Тя дори се е наслъждавала докато се е превръщала..
-Ами тогава?
-Когато е била на 12 годинки влизат някакви извратени типове у тях,прерязват гърлата на родителите й и след като я намират я изнасилват..
-О,Господи!*Сам беше ужасена*
-Знам.. *поклатих глава* Мислех да не го използвам но нямахме друг избор.. нали?
-Не се обвинявай.. предполагам.. *замисли се тя* В крайна сметка тя нападна!
-Да.. но знаеш ли какво красиво и щастливо дете е била,а после се е озлобила толкова..
-Жалко..
-Да,много!
-А сама ли е поискала да стане вампир?
-Да.. не се загледах много как е намерила вампирите,но тя е поискала,за да може да отмъсти и го е направила..ако знаеш как е измъчвала онези типове..
-Не искам и да знам!*поклаати глава Сам* Но в крайна сметка са си го заслужавали .. предполагам де.Представи си ако тя и семейството й не са били единствените..
-Да.. гледката наистина е отвратителна,не знам как едно дванайсет годишно момиче може да понесе да види родителите си така..

Вижте профила на потребителя

43 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 3:57 am

Още щом наближих гората чух гласовете на Саманта и Грета. След като се бях нахранила с две от момчетата в дискотеката, реших да ги последвам.
-Не искам и да знам!Но в крайна сметка са си го заслужавали .. предполагам де.Представи си ако тя и семейството й не са били единствените..
-Да.. гледката наистина е отвратителна,не знам как едно дванайсет годишно момиче може да понесе да види родителите си така..
В този момент се появих сред дърветата и те замлъкнаха.
-Уау! Изглеждате зашеметяващо. -саркастично отбелязах и се засмях.
-Защо се забави? -попита ме Сам. - Пропусна цялото забление!
Погледах я въпросително и зачаках отговор.
-Имаше вампири-натрапници - съобщи ми спокойно Грета, оглеждайки ноктите си.
-Убихме ги - допълни и Саманта, така спокойно, сякаш разговаряхме за прогнозата за времето.
-Звучи лесно.. - отново казах саркастично, но не замислих, че след времето, прекарано при Волтури убийтвото на други вампири винаги ми е било лесно. Вгледах се в огъня, замислена.




You're not alone, No matter what they told you, you're not alone
I'll be right beside you forever more...
Вижте профила на потребителя

44 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 10:00 pm

- Ако съдя по очите ти, си хруснала свалячите от дискотеката - подсмихна се Саманта.
Рашел откъсна поглед от огъня и е обърна към вампирките.
- Единия искаше да отидем у тях, но не се сдържах до там - каза тя, а Грета се разсмя.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

45 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 10:06 pm

-Прекалено си лоша!*ухилих се аз* Бяха сладки!*казах и се загледах в огъня*
-Хей, ти си тази,която изяде малко момиченце!
-Не исках.. *въздъхнах аз*
-Еми, и аз не исках!*ухилих се Рашел*
-Мисля че съм уморена!*изгледах адски странно защото не можех да повярвам на думите си*
-МОЛЯ? * и двете се развикаха в един глас*
-По-спокойно де!*засмях се аз*
-Да..*въздъхна Сам и изведнъж очите й си промениха цвета от златисти в тъмно черни*
-Какво има? *попитах аз като леко се надигнах *
-Катеричката прибяга оттук току що!*каза подигравателно Рашел токова си оправяше косата с ръка*
-Много смешно!*оголи зъби Сам*



I don't mind spending everyday оut on your corner in the pouring rain look for the girl with the broken smile ask her if she wants to stay awhile and she will be loved
She will be loved! -- amaizing song--I love it!


Вижте профила на потребителя

46 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 10:33 pm

Хей! Не ми се зъби! Шегувах се! - казах й, но тя като че ли продължаваше да ме гледа враждебно.
-Сериозно..добре ли си? - попита я Грета.
-Никога не съм била по-добре...
Двете с Грета се спогледахме. Изведнъж ми хрумна идея.
-Хей! Какво ще кажете да дойдете в къщи за едно НЕпреспиване?
Саманта повдигна вежди:
-Каниш ме у вас?




You're not alone, No matter what they told you, you're not alone
I'll be right beside you forever more...
Вижте профила на потребителя

47 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 10:41 pm

- Да, нали това казах! - каза Рашел.
- Ами.. - започна Саманта.
- О - промърмори тя. - Е, нищо следващия път.
- Май ще трябва да свикна с дарбата ти - отбеляза Сам, а Рашел се засмя, после се обърна към Грета.
- Ти ще дойдеш ли? - Грета повдинга вежда. - О, идваш! - разсмяха се.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

48 Re: Гората on Пон Юли 26, 2010 10:48 pm

-Аз мисля да тръгвам тогава!*обади се Сам*
-Нали не се сърдиш? *направих мила физиономия*
-Не,разбира се!Все пак аз избрах да не идвам!*ухили се тя*
-Мм, добре ще се видим после!*станах и я прегърнах*
-Е,това е ново!*погледна ме изумена*
-Оу,съжалявам!
-Не,няма нищо!Е хайде аз тръгвам!*усмихна се и изчезна из сенките*
-Е,ние какво ще правим? *попита Шел*
-Ами,да тръгваме към у вас?
-ДОбре хайде!



I don't mind spending everyday оut on your corner in the pouring rain look for the girl with the broken smile ask her if she wants to stay awhile and she will be loved
She will be loved! -- amaizing song--I love it!


Вижте профила на потребителя

49 Re: Гората on Вто Авг 10, 2010 9:22 pm

Тази сутрин бях гладен и тръгнах към гората за лов.Стигнах за секунда в гората.Осещах само някакъв мириз на турист.Стигнах до туриста и скочих и забих зъби във вратът му.След секунда като свърших усетих друга миризма,но не разбирах от какво е тя.Затичах се натам и се скрих зад едно дърво.Там бяха трима върколака.Като ги видях застинах и не знаех какво да правя.Усещах,че приближават.Трябваше да избягам защото те бяха трима,а аз един.Шансовете бяха едно към един милион.Тръгнах да бягам.Лесно им избягах.После продължих да си търся още храна.Надуших още един турист.Него лесно го хванах.И с това се нахраних и тръгнах към къщата ми.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите