Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Кафене.

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Кафене. on Съб Авг 07, 2010 1:06 am

Coffee Shop


Настанете се удобно, вземете интересна книга в ръка и си поръчайте топло кафе.




You're not alone, No matter what they told you, you're not alone
I'll be right beside you forever more...
Вижте профила на потребителя

2 Re: Кафене. on Съб Авг 07, 2010 3:25 pm

След като Вероника си тръгна доста потресена от това "парти" ,което двете вампирки им организираха,се прибра затвори се в стаята си и усили музиката.Тя често правеше това,по този начин се сещаше за семейството си,как родителите й постоянно й казваха да намали.Но този път музика бе различна,по -спокойна.Тази музика бе пускана по време на семейни празници.Милър се зачуди какво става с малкият й брат,дали се възстановил напълно или тя е направила така че винаги да се чувства различен като нея.Ами сестра й?Колкото и да не се понасяха на Вероника й пукаше за нея,но се радваше че не може да я нарани и тогава стигна до себе си.Тя толкова се тормозеше заради това което е,заради това че има една тъмна страна и никога няма да може да бъде същата,че трябва да е далеч от близките си и приятелите си и да живее сама в една огромна къща.Унесена в тези мисли Рони заспа.Сутринта алармата звънна точно в 8:05 и тя моментално влезе в банята,след това се облече с къси дънкови панталонки,широка тениска на която имаше един огромен пийс и кецове.Вероника имаше тонове кафе,но откакто тръгна на път винаги ходеше в "кафе магазина" там тя се чувстваше добре,чувстваше се жива.Тя заключи вратата с големият ключ а гривната,която беше на ръката й затрака,тя се вгледа в нея и спомените й нахлуха в главата й.Тя се сети за 7 си рожден ден когато сестра й ,й подари тази гривна придружена с първата висулка едно голямо сърце.Тогава Рони много се очудила на подарък и особено на висулката но я приела с радост,защото винаги е искала такава.:


След като Милър успя да оттърси тези мисли като изтръска глава, се запъти към кафенето.Тя вървя около 15 минути,след което отвори вратата и звънченото отгоре й иззвъня.Рони отиде към човека зад касата и си поръча едно голямо и силно кафе,придружено с една порция топли курабийки.Милър винаги е обичала коледните курабийки,затова си поръчва и по-често това.След като взе поръчката си,тя се настани на една маса до голям прозорец и извади една книга.Вероника чете около 20 минути,когато реши че иска да отпие от кафето си.Остави книгата и надигна чашата си,тогава тя забеляза едно страшно познато момиче да вллиза в кафенето.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Кафене. on Съб Авг 07, 2010 3:48 pm

Тъкмо пристигнах в града и се отправих в търсене на най-близкото кафене. След това пътуване спешно ми трябваше едно ободрително кафе, а и имаше да мисля за толкова неща. Най-важното в случая беше къде ще преспя довечера.
Ако имах някой познат, щях да го помоля да остана за вечер/две, но не познавах никой в Форкс. Всъщност, за пръв път идвам в града. Мястото изглеждаше приятно. Добре, че улучих хубаво време. Щеше да ми е в малко повече да обикалям улиците мокра до кости.
Мина ми през ум, да се трансформирам вечерта и да остана във вълчата си форма до сутринта в някое забутано местенце на гората. Но това беше прекалено краен и бих казала отчаян изход от проблема. Все пак сме в двадесет и първи век, мога да отседна в някой хотел. Как не се сетих по-рано? Ох, сигорно ще трябва да обикалям с часове, за да намеря хотел. А, и тези обувки ме убиват. В скоро време можеше и да тръгна боса. Въздъхнанх облекчена, че не бях помъкнала купища багаж, което и възнамерявах да направя, но взех само най-важното. Пари, телефон и паспорт. Облекчението бързо се изпари, заместено от гняв. Голяма глупачка бях. Ами дрехи? Не мога да ходя със едни и същи? Към разходката си в Форкс трябваше да прибавя и обиколки по магазините. В други обстоятелства ок, супер, навита съм. Но точно сега ми се искаше да се мушна под топлите завивки на леглото си и да заспя. За съжаление, леглото ми беше на хиляди километри от тук.
Раздразнението ми се изписа на лицето ми и си поех две дълбоки глътки въздух. Дори и след цяла година, все още бях нащрек и внимавах с гнева си. Не исках да се трансформирам да публично място. Можеше да нараня или по-лошо да убия някого. Нямаше да си го простя. Внезапно болката, с която се бях сблъскала в Ню Джърси, ме връхлетя отново. Знаех как се е чуствала Рони, когато се е трансформирала, а и то пред малкия ни брат. За това, трябваше да я намеря по-бързо. Трябваше да `и кажа, че и аз съм като нея. Че и аз имам тази тъмна страна. Трябваше да бъдем заедно в този труден период. Въпреки, че беше по-верятно да се избием, това беше най-правилното решение, което кънтеше в главата ми.
Погледът ми улови табелка Coffee Shop и ме откъсна от собствените ми мисли. Най-накрая! Влетях шумно в кафенето с надеждата да няма опашка. Ох, слава Богу, аз бях единствена на касата.
- Добър ден! - поздрави ме жената зад касата и се усмихна дружелюбно.
- Здравейте, ще искам едно Еспресо - побързах да кажа.
- Веднага.. може да седнете, аз ще ви го донеса.
- Благодаря! - усмихнах се и се настаних на първата маса, която видях.
Колко ли беше часа? Бях изгубила представа за времето. Смъкнах чантата си от рамо и се зарових да си търся телефона.
В този момент чух името си.
Две неща ме изненадаха.
Първото: Кой би знаел името ми? Тук? Не го бях казала на жената, а и никъде по мен нямаше надпис КИМ.
Второто: Гласът, повикал ме по име, звучеше толкова познато.
Обърнах се, за да видя човека зад мен и да спра със съмненията.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Кафене. on Съб Авг 07, 2010 4:04 pm

Рони се зачуди.. нима бе възможно това да е сестра й? Ким Таусент Милър точно в Мистик Форкс? Това нямаше да е случайност,но бе и прекалено шантаво за да е истина.Но пък от друга страна.. тя се замисли,вкрайна сметка момичето влезе,точно толкова шумно колкото го правеше Ким и първата й работа беше да започне да ръчка телефона си.Беше същата.Вероника стоеше и се вглеждаше в момичето,което изобщо не я забелязваше.И тогава Рони реши да се престраши и вкрайна сметка,ако не е тя,както се и очертаваше да се изложи.
-Ким? *почти прошепна тя,но момичетона съседната маса я чу и надигна глава в този момент и двете се вцепениха.Вероника стоеше и не можеше да повярва,че това наистина е сестра й, а тя от своя страна, дори изтърва телефона си*
-Аз.. ъъъ !*Ким започна да върти очи и да се чуди какво може да каже*
В този момент животът на Вероника Милър се обърна отново на 180 градуса.Тъкмо се беше остановила и приела дупката,която беше на мястото на семейството й и ПУФ вижда сестра си в града.Не че не се радваше-напротив!Умираше да се види с нея,но тя можеше да я нарани-та само една тяхна малка кавга от сорта на : "Дай си ми потника"; можеше да погуби Ким!Тези мисли направо изгаряха мозака на Рони .В главата й изникнаха какви ли не образи и картини на сестра й обляна в кръв!(така става като гледаш много ужаси ;д )Милър усети че повече не може да се задържи на краката си и цялата пребледня, беше готова да се строполи на земята,ако не беше едно момче да я хване и сложи да седне.Вероника не бе способна да изговори думите : "Благодаря"; но поне кимна усмихната,което вече си беше направо рядкост.В този момент погледът й се срещна с този на Ким и тя бързо и сурово стрелна:
-Какво търсиш тук?Трябва да си вървиш! *С малкото й останали сили,Милър се надигна от стола и взе чантата си,готова да си тръгне макар желанието да остане със сестра си да е така силно*
-Чакай!*успя да отрони Ким*

Вижте профила на потребителя

5 Re: Кафене. on Съб Авг 07, 2010 4:31 pm

Да, това беше тя. Вероника, сестра ми. Рони. Бях открила скривалището `и. След толкова пътуване, след толкова градове.
Неспособна да помръдна, насилих устните си. Исках да започна с толкова много въпроси. Добре ли е? Сама ли е? Справя сама с.. трансформациите? Защо си е тръгнала от родителите ни? Кога ще се върне? Изобщо смята ли да го направи? Има ли други като нас? Срещала ли ги е? Вместо това, от устата ми излезе само едно "ъъъ".
Огледах я от глава до пети. Да, тя беше. Беше се впецепина от изненада точно като мен. Добре, че бях седнала.
Не знам какво си мислеше, но явно не беше приятно. На лицето `и се изписа болка. Пребледня. Краката `и не я удържаха и тя литна към земята. Щеше да се строполи, ако не беше някакво момче, което `и помогна да седне на един от столовете.
Исках да скоча, да я прегърна, но тялото ми не се подчиняваше.
Тя ме стрелна със суров поглед.
- Какво търсиш тук? Трябва да си вървиш! - изсъска ми тя и се изправи от стола, обръщайки ми гръб. Взе чантата си и остави няколко долара на масата.
- Чакай! - успях да кажа.
Хванах я за ръката, а тя се отдръпна още по-студено.
- Не разбираш, трябва да поговорим!
- Трябва да си вървиш! - повтори тя.
- Рони, знам за това.. което се случва с теб, трябваше да те намеря. Търсех те къде ли не, обиколих половината свят! Трябва .. аз - започнах да говоря толкова бързо, без да си поема дъх, че дори не се разбирах.
- Не искам да ме съжаляваш! Не трябваше да идваш!
- Не, аз.. аз също се.. трансформирам.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Кафене. on Съб Авг 07, 2010 4:49 pm

При последната дума изречена от Ким, цялото тяло на Вероника се разтресе!Какво за бога говореше ? Що за глупости? И откъде знаеше? Вече не можеше да си тръгне.. трябваше да остане и да разбере!
-За какво говориш?*погледна я накриво и с недоверие Рони*
-Седни и ще ти обясня!*каза с миловиден поглед Ким*
-Хубаво!*Вероника остави чантата си на перваза на огромния прозорец и придърпа кафето си към себе си*Казвай какво става?
-И аз се трансформирам.. превръщам се в.. знаеш какво!
-Моля?*Това Рони никога не го бе очаквала,дори не знаеше как да реагира* Откога се трансформираш?!
-Ти нападна брат ни на 8 април,нали?
-Да!
-Тоест,тогава ти беше първата трансформация!
-Така мисля!
-Моята беше през зимата!
-КАКВО?*Вероника извика и цялото заведение я чу,след което намали децибела но продължи със суровия тон* Знаела си какво се е случило с мен и си ме оставила в неведени? *опули се тя*
-Аз.. *рони не я остави да довърши*
-И това е извинение?Знаеш ли как се тормозех и се тормозя че съм единственият човек в семейството който има тази участ а през цялото време си знаела!Та аз нападнах брат ни!
-Съжалявам Рони!Разбрах за теб,чак когато се върнах и тогава тръгнах да те търся!Искам да се опитам да ти помогна с трансформациите!Знам че едва ли си ги увладявала,знам че се страхуваш-също като мен!*ким се опита да се усмихне но знаеше колко е сериозна ситуацията*
-Не мога да повярвам Ким!Всъщност знаеш ли?Мога, ти винаги трябва да си любимката на нашите!
-Това няма нищо общо!*развика се Ким*Знаеш че няма!*сниши тона* Когато за първи път ми се случи беше направо ужасно и дълго време като теб напълно го избягвах!Представи си ако ти бях казала щеше да ме помислиш за луда!"Здравей Рони,мога да се превръщам във вълк!Чаоо"
-И въпреки всичко трябваше да ми кажеш!
-Знам и съжалявам но сега съм тук!И искам и знам как да ти помогна!
-Не мисля че имам нужда!
-Знаеш че имаш!*Рони се замисли сестра й имаше право, тя се нуждаеше поне от един близък човек тук*
-Ще се справя!
-Вероника!
-Какво?
-*Ким усъзна че може би няма да може да я разубеди сега,но нямаше и да се откаже* Знаеш ли къде има хотел?Сравнително евтин хотел!*тя наклони глава на една страна*
-На хотел ли ще отсядаш? *Рони се натъжи*
-Ами, нямам къде другаде!
-Уф.. няма да спиш по хотели!*каза твърдо Вероника* Хайде тръгвай към къщи!
-Добре!*Ким си взе чантата и тръгна сле Рони като се показа една малка усмивчица и на двете момичета*

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите