Mystic Forks
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Къщата на Вероника и Ким Милър

3 posters

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

Вероника Милър

Вероника Милър

Вероника се зарадва че сестра й се свърза с Томас,но когато Кимбърли и подаваше слушалката и думите"Том" тя просто не можа да помръдне.Вероника се страхуваше да говори с него.Ами ако й каже нещо лошо?Ами ако я мразеше?Не.. Томас никога не е бил такъв човек.Човек.. да .. това е разликата между тях сега.Милър знаеше че не може да разговаря с който и да било друг от семейството си сега.Само Ким можеше да й помогне.Вероника побягна към втория етаж,а слушалката отново остана в ръцете на Ким, тя се притесни от тази реакция на Вероника,но трябваше да се стегне,ащото пак трябваше да се оправя сама.
-Ъм,Томи.. няма как да говориш сега с Вероника,тя.. не се чувства добре!Обадих се само за да ви кажа че сме заедно и сме добре!
-Но.. аз исках толкова много..-
-Все още е рано за нея,тя много се срамува!
-*гласа на Томас стана отчаян* Да... предполагам,ще ти дам мама!
След няколко минути се чу разтреперения глас на майка им
-Ким, миличка ти ли си?
-Да, мамо .. аз съм!*въздъхна*
-Какво става?Къде си?Добре ли си?Имаш ли пари?Прибери се!
-Мамо,спокойно!Добре съм.. имаме си къща!
-Имаме?.. и къща?
-Да, намерих Рони мамо!Тя имаше къща и ме приюти!Засега ще живеем заедно!Не..ме питай къде,защото няма да ти кажа .. така е по-добре!Ние.. сме добре!
-Но..

Ким Милър

Ким Милър

- Спокойно, всичко е наред.
- Вероника? Тя добре ли е?
- Да, мамо. Променила се е. Някак е.. пораснала. Но все още се измъчва за случката с Том - натъжих се и същевременно се ядосах. Как са могли да го скрият от мен? Била съм нужна, както и на Том, така и на Рони.
- Толкова ми липсвате! Щом не мога аз да дойда, искам вие да се върнете, момичета.
- Засега сме.. ъм, тук. Но обещавам, че веднага, щом нещата се по-оспокоят, ще се видим.
- Сигорна ли си, че сте добре?
- Да, мамо - повторих и въздъхнах. - Обичаме ви. Целуни Том от мен. Скоро ще се чуем пак.
- Чао, миличка. Ние също ви обичаме - чух гласът `и. Тя плачеше.
- Чао - отвърнах тихо и затворих.
Стоях без да помръдна няколко минути. Бяха като вцепенена. Болката ме изяждаше от вътре. Чуствах се виновна. Трябвало е да бъда с тях, а не бях. Не бях. Трябваше да се обаждам по-често. Или.. изобщо не трябваше да заминавам. Ако не бях заминала, нещата щяха да бъдат различни. Том нямаше да влезе в болница, а Рони.. тя нямаше да чуства в момента така. Ако си бях вкъщи.. щях да `и кажа за случващото се с мен. И по-късно с нас. Щеше да знае какво се случва. Щяхме да бъдем заедно в това.
Усетих по бузата ми да се стича сълза и я изтрих. Трябваше да поговоря с Вероника, а ако плачех нямаше с нищо да допринесе на нещата.
Оставих телфона на масаса и се отправих към втория етаж. Когато стигнах вратата на стаята `и, видях, че е открехната. Влязох без да почукам.

Вероника Милър

Вероника Милър

-Рони? *прошепна тихо Ким*
-Влез!*Вероника се бе изглегнала на леглото си и мълчеше*
-Искам да поговорим!
-Какво има?*тя се надигна и се обърна към Ким*
-Защо не пожела да говориш с Томас, той толкова се натъжи!
-Не е сега момента.. и не знам дали някого ще мога да го погледна отново!
-Вероника, знаеш че той отдавна ти е простил не си ти виновна, не си го направила нарочно!
-Може и да не съм,но заради мен беше три месеца в кома,аз го нападнах!*Ким усети че Рони започва да се ядосва,а това нямаше да доведе,до много хубави последици, затова реши да прекрати темата и да се опита да я успокои*
-Рони ..
-Знам, усещам че кръвтта ми се бунтува!*Милър продума уплашена*
-Спокойно!Само се успокой и дишай нормално, мисли си за нещо любимо,каквото и да е!Стига да върши работа!*Съвета на Ким наистина подейства и Вероника се успокой *
-Благодаря ти!
-Нали все пак съм затова тук?*повдигна вежди Ким*
-Да.. предполагам!*изведнъж телефона на Рони иззвъня*
-Кой ли ще е по това време?*почуди се Ким и тогава сякаш нещо и хрумна и тя смръщи физиономията си*Освен ако не е някой от старите ти "парти" приятели*каза саркастично тя*
-Не е,това е едно момче с което се запознах,когато купувах къщата-преди той живееше тук!
-Ууу!*изкоментира Ким*
-Просто приятел Ким,просто приятел**Вероника вдигна* Ало?
-"Здравей,Рони!Съжалявам за късното обаждане!"
-Няма проблем,случило ли се енещо?
-"Не точно, просто знаех че си търсиш работа, а един приятел отвори музикално студио и все още не е наел персонал,ако искаш да ти запазя едно място!"
-Сериозно ли?Супер!*рони бе готова да приеме но тогава се сети за сестра си* Ъм, има ли някакъв шанс да има две места?
-"Всъщност са три!Една чистачка и две продавачки,ако мога така да се изразя!"
-Супер!Ами може ли да запазиш двете продавачки?
-"Ще се опитам да го уредя!"
-Колко е заплатата?
-"380 $ за продавачките*
-Не знам как ще ти се отплатя!
-"Ами, не можеш!Хайде аз ще вървя да говоря с моя човек!Чао!"
-Чао!*вероника затвори*
-Какво става?
-Лягай си,защото утре сме на работа!*заподскача на леглото Вероника*
-какво?

Ким Милър

Ким Милър

- Имаме работа! - повтори тя ентусиазирано.
- Каква? Къде? И от колко? И какво ще облека? - изтрелях набързо всички въпроси.
Проблема с дрехите вече не ми се струваше толкова маловажен.
- Продавачки в едно звукозаписно студио. Утре сутринта ще отидем, а за дрехите - не се тревожи. Нали носим един и същ разсмер - отговори тя.
- Е, не може вечно да нося твоите дрехии..
- Да, да, знам. Ама няма как да излезем сега. Утре след работа ще ти купим нещо.
- Ок - засмяхме се. - Хайде, лека нощ.
- Лекаа..
Гушнахме се и аз си отидох в стаята си. Взех си един горещ и оспокоителен душ и се преоблекох с пижамата, която Рони ми беше оставила на леглото. Усмихнах се, че не е забравила. Трябваше да `и благодаря сутринта.
Легнах и се увих под новите завивки. Загасих нощната лапма и затворих очи. Не ми отне много време и заспах.

Вероника Милър

Вероника Милър

След като Ким отиде в банята,Вероника започна да се чуди с какво да се облече утре.10 минути стоя пред гардероба си и нищо не измисли, накрая чу че душът е спрял и също се запъти към банята.След като вече се беше изкъпала и се запъти отново към стаята си.Обу широкия си панталон и отгоре метна една тениска.След което се настани под лилавите си завивки и заспа.Днескашният ден бе уморителен и прекалено емоционален за Вероника.Сутринта се събуди доста щастлива и за първи път от много време се усмихна .. и тогава една миризма я лъхна.Миришеше на палачинки!Тя бързо се затича надолу по стълбите ис е озова в трапезарията където я очакваше една голяма порция !
-Добро утро!*усмихна се Ким, също още по пижама* Това на върколашки език *засмя се тя* означава "Благодаря*
-Палачинки!Супер!*Двете сестри седнаха на масата и изядоха всички палачинки*
-Е, трябва да се обличаме,нали?*попита Рони*
-Да, ествесвено!Ъм, може ли?
-Да, хайде ела да си избереш нещо!
След около един час двете момичета бяха готови и излизаха
-Е, първия ни работен ден и то заедно!Това ще е интересно!*подсмихна се Рони и заключи*


ПП: Дрехите на Ким:

Къщата на Вероника и Ким Милър - Page 2 ALO-018196


Дрехите на Вероника:

Къщата на Вероника и Ким Милър - Page 2 BQcDAAAAAwoDanBnAAAABC5vdXQKFk5nNDdPckFHM2hHa3hwRnEtcnRIUGcAAAACaWQKAXgAAAAEc2l6ZQ

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите