Вероника се зарадва че сестра й се свърза с Томас,но когато Кимбърли и подаваше слушалката и думите"Том" тя просто не можа да помръдне.Вероника се страхуваше да говори с него.Ами ако й каже нещо лошо?Ами ако я мразеше?Не.. Томас никога не е бил такъв човек.Човек.. да .. това е разликата между тях сега.Милър знаеше че не може да разговаря с който и да било друг от семейството си сега.Само Ким можеше да й помогне.Вероника побягна към втория етаж,а слушалката отново остана в ръцете на Ким, тя се притесни от тази реакция на Вероника,но трябваше да се стегне,ащото пак трябваше да се оправя сама.
-Ъм,Томи.. няма как да говориш сега с Вероника,тя.. не се чувства добре!Обадих се само за да ви кажа че сме заедно и сме добре!
-Но.. аз исках толкова много..-
-Все още е рано за нея,тя много се срамува!
-*гласа на Томас стана отчаян* Да... предполагам,ще ти дам мама!
След няколко минути се чу разтреперения глас на майка им
-Ким, миличка ти ли си?
-Да, мамо .. аз съм!*въздъхна*
-Какво става?Къде си?Добре ли си?Имаш ли пари?Прибери се!
-Мамо,спокойно!Добре съм.. имаме си къща!
-Имаме?.. и къща?
-Да, намерих Рони мамо!Тя имаше къща и ме приюти!Засега ще живеем заедно!Не..ме питай къде,защото няма да ти кажа .. така е по-добре!Ние.. сме добре!
-Но..
-Ъм,Томи.. няма как да говориш сега с Вероника,тя.. не се чувства добре!Обадих се само за да ви кажа че сме заедно и сме добре!
-Но.. аз исках толкова много..-
-Все още е рано за нея,тя много се срамува!
-*гласа на Томас стана отчаян* Да... предполагам,ще ти дам мама!
След няколко минути се чу разтреперения глас на майка им
-Ким, миличка ти ли си?
-Да, мамо .. аз съм!*въздъхна*
-Какво става?Къде си?Добре ли си?Имаш ли пари?Прибери се!
-Мамо,спокойно!Добре съм.. имаме си къща!
-Имаме?.. и къща?
-Да, намерих Рони мамо!Тя имаше къща и ме приюти!Засега ще живеем заедно!Не..ме питай къде,защото няма да ти кажа .. така е по-добре!Ние.. сме добре!
-Но..