Mystic Forks
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Къщата на Вероника и Ким Милър

3 posters

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

Вероника Милър

Вероника Милър

Къщата на Вероника и Ким Милър 14196-OssianSweet

Къщата на Вероника и Ким Милър Retro_kitchen_2

Къщата на Вероника и Ким Милър Shabbychic-diningroom-l

Къщата на Вероника и Ким Милър Ssdr_3

Спалнята на Вероника!
Къщата на Вероника и Ким Милър Purple-living-room

Спалнята на Ким
Къщата на Вероника и Ким Милър 05-15-teen-room-after-2

Къщата на Вероника и Ким Милър SweetGrass_bath-lg



Последната промяна е направена от Рони Милър на Нед Авг 08, 2010 3:54 am; мнението е било променяно общо 3 пъти

Ким Милър

Ким Милър

Щом платихме, двете с Рони излязохме от кафенето и се отправихме към къщата `и.
- Не мога да повярвам - промърмори тя.
- Аз също - казах. - Но в случая за какво говориш?
- Че ти също се трансформираш.
- Аз също се шокирах, когато разбрах за теб. Странно..
- Какво?
- Въпреки, че сме разнояйчни близначки.. работата с върколаците е единственото нещо, по което си приличаме.
Тя се замисли за миг и кимна.
- Права си. Вече не знам в какво да вярвам.
- Някой друг знае ли за теб? Освен мен, Томас и нашите?
- Не! Мислиш ли, че мога да кажа на някого? Ако имах такова намерение, сигорно щеше да ме намериш в лудницата!
- Добре де, не се пали толкова.
Рони въздъхна.
- А ти? Защо не ми каза? - попита рязко тя.
- Та тогава не знаех какво се случва! Как очакваш да ти да пълен анализ на нещата? Не знаех какво да правя.
- Познато - измотолеви тя на себе си, но аз продължих без да `и обръщам внимание.
- А, и точно на теб ли се очакваше да кажа? Та ни е с мразехме. Дори не дойде на летището, когато заминавах!
Вероника завъртя очи.
- Сякаш съм ти липсвала.
- Дори и да ти се бях обадила, нямаше да ми повярваш.
- Хмм.. най-вероятно, но щях да разбера, когато и на мен се случи.
Сега беше мой ред да въздъхна.
- Сега сме заедно нали? Това е важното. Ще се справим.
- Чакай - каза тя, сетила се нещо - И наште ли не знаят за теб?
- Реших, че така е по-добре. Достатъчно понесоха, когато разрали за теб. Ако научат, че и втората им дъщеря е --
- Да, естествено! И ти оставаш невинното ангелче, а аз чудовището - ядоса се Рони.
- О, претани с тези глупости! Не сме десет!

П.П: Още не сме пристигнали в къщата, а си говорим по пътя.

Вероника Милър

Вероника Милър

--Глупости?!Моля те.. знаеш че е вярно винаги си гледала нашите да одобряват всяка твоя крачка!*размахах ръце*
-И това е лошо?Бях малка .. и двете бяхме и наистина исках нашите да са доволни поне от едната си дъщеря при положение че другата не се връщаше по цели нощи и правеше Бог знае какво,а след като се прибереше се затваряше в стаята и заспиваше до следващото излизане!
Рони замълча, тя знаеше че в думите на Ким имаше много истина.Може да се каже че дори завиждаше от време на време нна сестра си,защото мислеше че при нея всичко е върха..
-Да не мислиш че при мен всичко беше цветя и рози? Всеки път когато имах някакъв празник или пък когато искаха да ме наградят нашите бяха на лични родителски срещи заради теб!Винаги!
Вероника почувства огромна вина.. тя никога не се бе замисляла какво причинява на сестра си.Сега чак осъзна колко голяма е нейната вина за тази досегашна омраза между тях.Не знайно как.. досега Вероника Милър никога не бе произнасяла думите: "Съжалявам" и " Прости ми" но в този момент,странно чувство което никога до сега не бе изпитвала я запали:
-Съжалявам!
-Какво?*спря се Ким ококоррена*
-Чу ме!*Рони започна да върви*
-Я повтори!*засмя се Ким*
-Уфф..*замахна с ръка Вероника* Успя да развалиш момента!*и тръгна напред*

Ким Милър

Ким Милър

- Хайде дее.. стига! - извиках след нея и я догоних. - Добре, добре, извинявай, наистина съм ужасна по някога.
- По някога? - Рони повдигна съркастично вежда и се разсмя.
Това беше.. или по-скоро това не беше сестрата, която очаквах да срещна. Толкова много се беше променила, а и сега това "Съжалявам!". Сигорно идваше края на света!
- Ха ха - изсумтях, но и аз се разсмях заедно с нея.

Вероника Милър

Вероника Милър

След дълго вървене двете сестри Милър,най-накрая бяха пред къщата на Вероника,тя отключваше,когато гривната й отново затрака
-Още я носиш? *повдигна една вежда Ким придружена с една самодоволна усмивка*
-Да.. много смешно "Ха-ха" .. Хайде влизай!
Вероника започна да показва къщата на сестра си.
-Не е много,но по това отидоха абсолютно всичките ми пари плюс два заема!*засмя се кисело Милър*
-Харесва ми, хем е простичка , хем е сладка!*усмихна се Ким* Не очаквах такъв тип къща от теб!*подхили се дяволито*
-Киим!*Вероника въздъхна* Е харесва ли ти или ще правим пак ремонт?*седна уморено на единия стол в хола*
-Защо да правим ремонт? *ококори се отново Кимбърли*
-Ами, нали ще оставаш ако не ти харесва трябва да оправяме цялата къща, а ако не само още една стая!*подсмихна се Рони,а Ким едва се държеше на краката си от почуда.Да не би да бяха подменили сестра й?*

Ким Милър

Ким Милър

- Добре, коя си ти и какво направи с Рони?! - попитах аз.
Наистина много се беше променила. Не можех да я позная.
- Завързах я за стол, натиках я в килера, подпалих го и после ядох месо на шиш! - отговори тя с очевиден сърказам и оттегчена физиономия.
- Ха ха! А, и настина ли ще остана тук? - попитах, все още невярваща.
- Ами, не съм пробвала на покрива, но мисля, че също е удобно.
Погледнах я тъпо след, което огледах хола, в който се бяхме настанили. Бях се проснала на дивана, а Рони срещи мен, беше седнала на един от столовете.
- Не, наистина, ако искаш на мен няма да ми пречиш.. даже.. ще.. ъм, се радвам - прошепна тя, задавено. Не `и беше лесно да изказва такива неща на глас и то на мен. На мен?
- Ок, къде е уловката?
- Уловка? Няма такава.
Огледах по-добре стените и всички предмети в стаята.
- Да не би да съм в някакво предаване със скрити камери?!
Наведох глава да проверя по масичката и дивана, а после и изтупах възглавничките на дивана. Май малко се престаравах, ама.. карай.

Вероника Милър

Вероника Милър

-Добре още колко ще го правиш преди да се умориш? *Вероника завъртя очи*
-Всъщност!*въздъхна Ким и се настани* вече съм уморена!*засмя се тя*
-Добрее искаш ли нещо за пиене?
-Уу дори си гостоприемна!
-А ти.. ужасна!*Вероника се цупеше и заяждаше но вътрешно умираше от радост че Ким е тук, тя отиде в кухнята и наля две големи чаши коласлед което се върна при сестра си*
-Заповядай!*каза троснато тя*
-Сега какво?
-Ами като за начало.. ще спиш на дивана!*подхили се Рони* Или пък можем да излезем и да купим необходимите неща за стаята ти още сга и да започнем да боядисваме?*Самата Рони Милър не знаеше какво става с нея, но явно подсъзнателно за първи път се нуждаеше от сестра си*

Ким Милър

Ким Милър

Отпих от колата и погледнах Рони.
- Въпреки, че диванът ми се вижда удобен, мисля.. че ще мога да издържа, за още една разходка из града - ухилих се.
- Ела да ти покажа стаята! - Рони нетърпеливо ме дръпна за ръката.
За малко да разлея колата, но успях да опазя килима и поставих чашата на масичката.
Честно да си кажа.. тя ми липсваше. Не само, когато заминах. Винаги се чуствах така, когато с нея се скарахме и не си говорехме с дни. Бяхме сестри, работата ни беше да се дразним една друга, като всички останали. Но.. можехме и да.. ами, да понамалим скандалите. Последният път, когато бяхме любезни една с друга, беше, когато `и подарих гривната. Знаех, че ще се влюби в нея и без колебания я купих. В главата ми нахлуха спомени от седмият ни рожден ден и се усмихнах на себе си.
- Значии.. това е моята стая - Вероника прекъсна мислите ми, показвайки своята стая, а после се спряхме пред бяла врата точно срещу вратата на нейната стая. - Това е твоята.

Вероника Милър

Вероника Милър

Рони отвори радостно вратата,а отвътре..
-Е, не очаквах точно пълни чували, мръсни бели стени и мазилка по пода!*саркастично отбеляза Ким *
-Честно да си призная и аз.. *въздъхна Рони,след което се обърна към сестра си* Но тук има място само за един сърказъм и това е моят!*двете се разсмяхме* Ако не успеем да станем готови ще спиш на моето легло!*засмях се аз*Хайде .. работа ни чака!*Вероника заподскача надолу по стълбите,последвана от Ким*
-Може би,ако извикаме поне двама майстори ще успеем да станем готови до довечера!
-Да.. но откъде ще вземем мебели и всичко.. *Ким явно бе объркана*
-Не се безпокой!В мазате ми има достатъчно неща а и днес има гаражна разпродажба у семейство Коен,големи чистфайници-спокойно!*Двете сестри излязоха от къщи и се заеха със задачите си*
-Значи:Майстори, бои,мебели от мазето ти и разни неща от разпродажбата? *въодушевоно бъбреше Веорника*
-Не забравяй и чистенето!*подсмихна се Ким*

Ким Милър

Ким Милър

- Сега е.. хъм, колко е часа? - попитах и се завъртях се в кръг, търсейки някъде часовник.
- Сега е.. - Рони си извади телефона от джоба на дънките. - 09:39ч.
- Ок, значи.. първо да купим боя, четки и каквото е нужно за боядисването? - предложих.
- Става - съгласи се тя и изхвърчя през стаята.
Сигорно беше отишла да се приготви да излезем. Отново сложих през рамо чантата си и се погледнах в огледалото. Ъгх, имам сенки под очите. Изглеждам ужасноо.. Дано да не уплаша някой по пътя. Засмях се. гледах и косата си. Какво да кажа? Приличаше на птиче гнездо в ремонт. Разпуснах я и отново я вързах на опашка.
- Хайде, да тръгваме.. ще извикам такси?
- Ок - казах и се заех да обувам гуменките си.

Вероника Милър

Вероника Милър

Двете сестри Милър обиколиха почти цялата главна улица,докато пазаруваха и за щастие накрая им свършиха парите- иначе кой знае колко още щяха да обикалят.След като едвам домъкнаха покупите за стаята на Кимбърли в къщата, те се заеха да слязат в мазето и да си харесат мебели,а всичко друго,което е необходимо щяха да вземат от разпродажабата.Единствените неща,които Ким хареса бяха голямото меко легло и една малка пухкава възглавничка.И тогава им дойде на ум един много важен въпрос,кой щеше да носи мебелите до втория етаж?
-И сега?Как мислиш да вдигнем това легло? *опули се сърдито Ким*
-Спокойно.. мисля че знам кой!
-И кой ще е толкова силен?
-Запознах се с един върколак, имам предвид момче върколак-те са по-силни нали? *повдигна леко една вежда Рони*
-Предполагам!Хайде обади му се,а ние ще се захваща ме с боядисването!*усмихна се Ким и се качи нагоре, а Вероника извади телефона и и започна да търси номера на Джеръми*
-Ало? *тя чу гласа на момчето*
-Ъм,здравей Джер.. виж малко ми е неловко,може и да не ме помниш,но аз съм Вероника.. *нямаше отговор* уплашеното момиче-върколак?*Рони се клатеше на едно място притеснено докато говореше*
-А,да!*обади се момчето*
-Ами, имам нужда от малко помощ.. ако си съгласен?
-Какво има?*Милър му обесни всичко*
-Добре, няма проблем, само че сестра ти знае ли?
-Да, тя е като мен!Ще те чакаме!Чао!

Ким Милър

Ким Милър

Качих се в бъдещата ми стая и я огледах. Размишлявах къде щеше да е леглото, какво още трябваше да се купи и кои от всичките цветове ще боядисваме.
- Готово. Каза, че ще дойде - обади се Рони.
Тя влезе и застана до мен, също оглеждайки стаята.
- Ще ни дойде добре малко помощ - изкоментирах - Между другото ще трябва да ми дадеш някоя дреха на заем, докато боядисваме.
- Нямаш ли багаж? Чакай, вярно, че не носеше чанти - обърка се тя.
- Да. Утре ще трябва да отидем до МОЛ-а за шопинг - засмях се.
- Ок - тя също се засмя. - Ела да ти намеря нещо да облечеш.
Отидохме в нейната стая. Седнах на леглото, докато тя ровеше из гардероба си.
- Това? - тя извади широка бяла тениска. - Ии.. това? - добави чифт къси черни гащи.
- Перфектно! - взех ги и започнах да се преобличам.
- Мм, аз мисля да остана така - каза тя. - Докато се обличаш, ще занеса боите в стаята - вече беше излязла, преди да довърши изречението си.
Когато бях готова, слязох долу до банята, за да се видя на огледалото.
Звънецът на врата извъня и Вероника се провикна.
- Ще отвориш ли? Това трябва да е Джеръми.
- Ок - отвърнах аз.
Отидох, връзвайки косата си на опашка сигорно за десети път днес, и отворих врата.

Джеръми Фийлд

Джеръми Фийлд

Вероника от партито в хотела се обади и помоли да й помогна. Тя се беше нанесла скоро и явно й трябваше помощ. Когато отидох до тях, позвънях на вратата. Отвори ми момиче, което не познавах.
-Вероника Милър?-попитах.
-Да, тук е-каза момичето. -Аз съм Ким, сестра й.
-Не знаех, че Рони има сестра.
-Ами, аз дойдох вчера тук и затова не ме познаваш. Ти трябва да се Джеръми?
-Да. Можеш да ми викаш Джер.
-Добре, Джер-усмихна се Ким. В този момент слезе Рони.
-Здравей Джер! Радвам се, че дойде да ни помогнеш. Това е Ким-сестра ми.
-Да, запознахме се-казах и влязох. - Е, с какво да помогна?

Вероника Милър

Вероника Милър

-Ами,ние ще се заемем с боядисването,а ти .. *направи мила физиономия*
-*джер повдигна една вежда* Какво?
-Ще имаме нужда от помощ с носенето!*каза тихичко Ким*
-Няма да е проблем !*усмихна се вяло Джер*
-Как така? *очудих се аз* Сигурен ли си?ЩЕ трябва да мъкнеш легло от мазето до втория етаж!
-Не е проблем,спокойно!Само в началото ще имам нужда от малко помощ!
-Ъм, добре!Ще ти помогна!*заяви Вероника*
-Аз ще отида да подготвя четките и да отворя боята!*усмихна се Ким*
-Хайде!*извиках с ръка Джер* Мазето е насам! *двамата вървяха и не говореха*
-Е това е леглото!*ухили се Вероника*
-Добре!Ти хвани ето там ако може!*усмихна се той на Милър*
-Добре!*момичето се наведе и хвана една малка част от леглото, в момента в който Джеръми и каза че трябва да го повдигнат сега, тя не усети никаква тежест, сякаш той сам го беше вдигнал*
-Оттук мога и сам!*ухили се той*
-Добре тогава аз се качвам при Ким!Ако има нещо,викай!*засмя се Вероника*

Ким Милър

Ким Милър

Рони влетя в стаята при мен.
- Добре, от къде предлагаш да започнем? - попитах я.
- Ами, ти можеш да започнеш със тази стена, а аз с тази.
- Ок - кимнах и взех от сака на земята четките. Подадох `и една и отворих една от кофичките с боя. Тя също си взе и двете се заехме с боядисването.
След няколко минути дойде и Джеръми, носейки леглото.
- Искаш ли да ти помогна? - попитах, готова да оставя кофичката и четката.
- Не, няма проблем - отвърна той и посави леглото в средата на стаята. - Е, момичета, да помогна с нещо друго?
- Ако искаш, може да започнеш да боядисваш ето тук - показа му Рони.

Джеръми Фийлд

Джеръми Фийлд

-Ами добре-казах и взех кофичка и четка. Започнах да боядисвам. След 30 мин. боядисване стаята беше готова.
-Е, добър тандем сме-казах аз и огледах стаята. Ръката ми се схвана от държенето на четката. Хубавото беше, че съм върколак и раните ми минават по-бързо.
-Е, нещо друго-попитах и затворих кофичката с боята.
-Става ли да преместиш леглото до стената-попита ме с мило лице Ким.
-Добре-отвърнах и го бутнах леко към стената. Успях да не изцапам леглото.
-Друго ще се носи ли?
-Ами не, ние ще отидем на разпродажба за мебели.
-Ще ви трябва ли помощ за там-попитах.
-Ами, нека първо да си починем, пък после ще помислим какво ще взимаме-каза Рони.

Вероника Милър

Вероника Милър

-Хайде да слезем в кухнята и да си вземем по нещо студено за пиене?
-Окей, супер идея!*усмихна се Ким*
Двете сестри и момчето върколак се запътиха към първият етаж и отидоха в кухнята
-Ето две коли за вас и.. минерална вода за мен!*засмя се Рони*
-Джер,благодаря за помощта!*усмихна се Ким*
-Няма за какво!
-Е,хайде да ходим при разпродажбата!*започна да танцува глупаво Вероника*
-Спри с това.. сериозно!*каза й Ким като я гледаше с очудваща физиономия*
-Добре деее!*засмя се Рони*
Така тримата изцапани с боя се запътиха към разпродажбата!

Ким Милър

Ким Милър

- А как ще пренесем всичко от разпродажбата до тук? Изобщо тя къде е? - попитах.
- Оу, не се бях сетила за това.
- Спокойно, момичета - каза Джеръми и извади клювете от джоба си, вдигайки ги на нивото на очите си, и се посмихна. - Хайде, качвай те се.
Отне около.. пет/десет минути и вече бяхме пред въпросната разпродажба. Щом разгледахме всичко, си бях харесала някои неща. Джеръми вървеше след мен и Рони, без да се оплаква от дългото разглеждане на предметите. Както и с леглото, не ни позволи да вдигнаме туко-що купените мебели, и ги натова си сам в колата. Чудех как успя да побере всичко вътре. Е, не точно. Задните седалки бяха заети и на връщане двете с Рони трябваше да се возим на седалката до щофьора. Не беше проблем. Вероника не тежеше толкова много, а, и нали все пак бях момиче-върколак. Или върколачка. Не знам, не съм се замисляла. Може би срещнахме трудност при излизането от колата. И двете едновременно тръгнахме да слизаме и се озовахме на земята. По-точно аз бях на земята, Вероника беше върхо мен.
- Ауч!
- Момичета? - чу се затварянето на врата и след секунда Джеръми беше пред нас. Махнах с ръка косата от очите си и го видях да се смее.
- Благодаря, Ким! - каза Рони.
- За какво? - объркано попитах.
- Че омекоти падането ми! - разсмя се тя.

Джеръми Фийлд

Джеръми Фийлд

Разтоварих всички мебели и ги оставих пред къщата.
-Къде трябва да ги оставя?
-Ами в боядисаната стая-отговори Ким.
-Искаш ли да ти помогнем?
-Не. Идете горе и казвайте кое къде да сложа..-наредих им.
-Добре, хайде Рони-каза Ким и двете се качиха.
Взех мебелите и ги оставих горе в стаята. Заключих колата и отидох при момичетата.
-Така, казвайте сега кое къде да сложа.
Момичетата започнаха, а аз подреждах. След 10 мин. всичко беше готово.

Вероника Милър

Вероника Милър

Тримата се справиха доста бързо с цялата работа покрай стаята на Кимбърли.
-Джер,благодаря ти много!*усмихна се Вероника *
-Няма,защо беше ми приятно да помогна!
-Ние, също се забавлявахме!*прибави Ким*
-Момичета извинете ме,но трябва да вървя!
-Няма проблем!Само една секунда,ти ме изчакай пред колата!
-Окей!*Ким и Джер отидоха в двора а Рони слезе в кухнята*
Милър направи няколко сандвича и прибави една минерлна вода,както и едно шише с кола.Сложи ги в една торбичка и излезе при останалите*
-Ето, една много малка отплата!*усмихна се Вероника* Съжалявам че е сао храна!*подсмихна се тя*
-Не, няма проблем!
-Важен е жеста нали така!*усмихна се Ким*
-Е,аз ще тръгвам!Надявам се да се видим пак,момичета!*Джер се качи в колата си и отпраши,двете сестри застанаха пред входната врата на къщата и Вероника продума*
-Е,добре дошла в новата си къща!*усмихна се и обви раменете на Ким с ръце*
-Дам.. новата ми къща!Предчувствам че ще си прекарам добре!*подсмихна се Ким и двете влязоха*
-Та,какво ти се яде за вечеря?*попита Рони*
-Ами не знам да си поръчаме нещо.. напоследък съм свикнала само с такава храна!*засмя се на себе си и пусна телевизора в всекидневната*
-Ей сега се връщам!
Вероника се запъти отново към кухнята и погледна какво има в шкафовете, там тя намери спагети и си помисли :"Перфектно!Ще направя любимите спагети на Ким. по рецептата на мама*Милър сложи спагетите на котлона и реши да отиде при сестра си за да не повдига съмнения - искаше да й направи изненада.Когато влезе в всекидневната, видя че сестра й е задрямала на дивана.Явно доста се беше уморила!Рони взе едно меко и леко одеало и я зави леко с него, макар да знаеше че едва ли ще й стане студено.Вероника се върна отново в кухнята и продъли с вечерята,след около 45 минути беше готова.Тя беше сложила почти всичко намасата с изключение на чиниите.Тя ги носеше в ръце,когато Ким я свари на вратата между кунята и трапезарията
-Какво става? *попита сънена Ким, като разтърка очи*

Ким Милър

Ким Милър

- Ей сега се връщам! - каза Рони и излезе от хола.
Щях да я попитам къде отива, но една прозявка прекъсна намеренията ми. Взех дистанционното от масата и започнах да разглеждам каналите. Излегнах се на диванчето, гледайки телевизора.
Стаята ми стана страхотна. И то само за ден! Е, трябваше да изчакам още няколко часа миризмата на боя да извретрее, а и тези екстри на върколак като обонянието не помагаха особено в това. Оставаше ми само да се сдобия с дрехи, но сега това не ми се виждаше толкова важно. Можеше да почака до утре.
Клипачите ми натежаха толкова много, сякаш нещо ги натискаше. Затворих очи за миг. Само за минута и щях да стана. Отново се прозях. Само за една минутаа...
Виковете на деца и детски смях ме събуди и върна в настоящето. Надигнах глава, за да се орентирам от къед идва шумът. На вън няколко деца се гонеха и смееха. Тръгнах да става и чак тогава осъзнах, че съм завита с одеяло. Не си спомням да съм се завила.. О, сигорно е минало повече от една минута. Колко ли съм спала?
Отвих се и тръгнах към кухнята за чаша вода. Видях Рони на врата между кухнята и трапезарията с чинии в ръце.
- Какво става? - попитах сънено и разтърках очи.
- О, станала си вече - усмихна ми се Рони и влезе в трапезарията.
Последвах я.
На масата бяха върхо бяла покривка, която не бях виждяла по-рано, бяха наредени прибори и две чаши. Вероника сложи двете чинии и отново тръгна към кухнята.
- Ти ли ме зави? - попитах, следвайки я обратно.
- Мхм - простичко отвърна тя.
Отиде до котло и започна да бърка нещо в тенджерата пред нея.
Очите ми се разшириха.
- Готвиш ли?

Вероника Милър

Вероника Милър

-По-скоро се опитвам!*подсмихна се Вероника*
-Ъм.. *Ким остана без думи, защото преди Вероника просто взимаше един чизбургер и излзиаше*
-Спокойно, няма да те отровя!Хайде яденето е готово!
-Ами.. добре!
-Ще вземеш ли нещо за пиене от хладилника,докато аз сипя?
-Да,разбира се!*вероника сипа спагетите в чиниите,след което Ким се появи и наля по една голяма студен чай*
-Това да не са спагетите по рецептата на мама?*попита учудено Ким*
-Ами, да или поне се опитах да ги направя!*усмихна се съркастично Вероника*
-Оо, нима?*завъртя очи Ким*
-Добре, добре!Да не се караме!*засмя се Вероника*Като казахме мама,мислиш ли че трябва да им кажем че сме заедно?
-Не знам..може би.. но не трябва да й казваме къде сме,защото ще дойде!
-Добре,ще й се обадим след вечеря,когато гледат телевизия!
-Окей!Но нанправо не знам какво ще й кажем!

Ким Милър

Ким Милър

Седнахме.
- Мм.. мирише вкусно - похвалих я аз.
Наистина ухаеше приятно. Точно както помня спагетите на мама. Беше ми любимото за вечеря.
- Благодаря - гордо се усмихна Рони.
Разсмяхме се.
Взех вилицата си и я забодох в порцията спагети пред мен. Завъртях я увивайки спагетите и понесох вилицата към устата си. Щом ги опитах, повторих същото движение.
- М, и на вкус са страхотни. Не знаех, че можеш да готвиш.
- Аз също - отвърна тя и двете се разсмяхме.
- Не знам дали ли и при теб е така, но откакто съм.. върколачка.. апетитът се увеличи.
- И при мен е така. А аз си мислех, че е само при мен.
- А ти виждала ли си други като нас? Освен Джеръми има ли и други?

Вероника Милър

Вероника Милър

-Не съм виждала,но доколкото разбрах преди да дойда има една глутница,предвождана от някакво момиче,дори мисля че Джер е част от нея!
-Аха.. ясно,ами ти мислиш ли да се присъединяаш!
-Предполагам,че всички върколаци се присъединяват,защото нали все пак има вампири..
-ВАМПИРИ?*Ким едва не изплю храната си*
-Да.. *въздъхна Рони* и моята първа реакция беше такава!
-Чакай,чакай!*размаха с ръка Ким* вампири.. като .. истински вампири?Тея дето пият кръв и не се показват на Слънце?
-Точно за тях ти говоря,дори се запознах с три!.. Не са много приятна компания..
-И аз така си мислех..*каза си подноса Ким съркастично*Защо не ми каза по-рано?
-Кога?Докато боядисвахме или докато мъкнехме мебели?
-Права си.. но.. вампири?
-Хората биха казали същото и за нас..
-Знам.. но,уф както и да е!Колко е часа?
-21:08 защо?
-Трябва да се обадим на мама!
-Оу,да .. мамо не се тревожи за нас ние сме заедно имаме къща и идвете сме върколачки, а тука има още много такива + вампири.. много забавно ще й стане!
-Ти даде идеята,Вероника!
-Добре,добре!Да приключваме с това!*Сестрите станаха от масата и се насочиха към телефона*

Ким Милър

Ким Милър

- Кой ще с обади? Давай ти! - казах.
- Не, не, по-добре ти - тя ми хвърли телефона.
- И какво да кажа? - отново и го върнах.
- По-голяма си, измисли нещо - пак ми го подхвърли.
- С ДВЕ МИНУТИ! - нацупих се и хвърлих телефона.
- Все тая - и пак телефона се озова в ръцете ми.
Въздъхнах.
Набрах десет цифрения номер и доближих слушалката до ухото си. На второти извъняване някой вдигна.
- Моля? - от слушалката се чу гласът на Томас. Брат ни. Усмихнах се радостна, че можех да чуя отново гласът му.
Как да започна? И какво щях да има кажа? Добре, че вдигна Том, а не някой от наште. Или пък трябваше да поискам да говоря после и с тях.
Вероника ме погледа объркано и в този момент отново чух гласа на Том.
- Ало? Кой се обажда?
Явно твърде дълго съм се забавила в размишленията си. Трябваше да помисля преди да се обадя.
- A-aз съм - гласът ми пресекна.
- Ким? Ким! Най-накрая се обади! Нашите се побъркаха, след като не се чухме толкова дълго, а и след заминаването на Рони. Успя ли да се свържеш с нея? А ти? Добре ли си? Къде си сега?
- Спокойно, добре съм. А, и.. в момента съм със Рони.
- Какво? Намерила си я! Къде сте? Тя там ли е? Може ли да говоря с нея?
- Да, разбира се.
Подадох `и телефона и само с устни казах "Том".

Sponsored content



Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите