Добре дошли в Mystic Forks!


You are not connected. Please login or register

Из заснежените върхове

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 2:17 am




You're not alone, No matter what they told you, you're not alone
I'll be right beside you forever more...
Вижте профила на потребителя

2 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 2:26 am

Дори не знам защо бях тук. Сам до мен се хилеше като малко дете, видяло камион с близалки.
-Хайде напред! - викна като тя като пълна откачалка, а хората наоколо ни зяпнаха.
-Абе ти нормална ли си? Все едно не си ходила на ски! И какъв му е смисъла - мога да тичам сто пъти по-бързо.
-Все еднооо! -каза тя, с незасенчен ентусиазъм.
-Хубаво, де. -примирих се аз. Наведох се и закопчах обувката за ската, направих същото и с другата. Изправих се и промърморих:
-При това изглеждам тъпо. Защо ме накара да се обличам като и идиот - не ми е студено, а съм навлечена с тая...ужасия.
-Трябва да изглеждаш правдоподобно. Няма ли да е странно да се разхождаш по тениска, а същевременно да се въргаляш в студа?
-Честно да ти кажа въобще не ми дреме. Изглеждам толкоа..безформеена. - мрънках аз.
-Ако не млъкнеш ще ти пусна някоя лавина. Затова просто се примири и да тръгваме.
-Гррррр....
-Млъквай!




You're not alone, No matter what they told you, you're not alone
I'll be right beside you forever more...
Вижте профила на потребителя

3 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 2:41 am

Гледката беше невероятна. Всичкия този сняг, синьото небе.. и мърморенето на Рашел, което не се вписваше особено в картината.
- Ще спреш ли да се оплакваш? - рязко попита Сам, без да спират да се движат.
- А, кой го казва? - отвърна Рашел.
Саманта я стрелна с тъп поглед.
- Каквооо? Е, сега не съм ли права? Сигорно приличам на мечка! За какво са ми толкова много якета? А и тези обукви! Скиорите нямат ли вкус? Спешно се нуждаят от моден съвет!
Сам избухна в смях.
- Мама Меца! - каза през смях Саманта.

Вижте профила на потребителя http://mysticforks.bulgarianforum.net/

4 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 3:34 am

Лия се огледа наоколо. Все още не можеше да повярва къде я бяха довлекли Джейк и Кевин. Та те със сигурност не бяха нормални.. Как щяха да се покажат без горнище на такъв терен в такова време? Поне Лия беше по ултратънката си червена, копринена блузка и три четвърт панталон, но те...За бога та те бяха само долни гащи, колкото да си скрият мъжките прелести под тях...
- Внимание, лавинааа!! - изкрещя се Кевин и съвсем внезапно и неочаквано бутна в напред цупещата се, нищо неподозираща Лия. Върколачката полетя напред и се озова с лице върху пухкавият бял сняг.
"Спокойно, успокой се..ей сега ще им го върнеш тъпкано!!!" - каза си тя наум и се изправи, като се изтръска. След това вдигна поглед към лицата на вълчетата.. Джейкъб буквално грачеше от смях, а Кевин се подхилкваше, като го гледаше, беше направо заразително, чак Лия още малко и щеше да се разсмее. Дам, беше си смешно, но те отлично знаеха, че не биваше да се захващат първо с нея...Е, Лия днес мислеше да предизвика истинска лавина.
- Хейй, момчетаааааа...- подсвиркна им някой и те се обърнаха. Перфектният момент за Лия. Тя простичко се доближи до двамата нищо неподозиращи върколаци иии...Само след секунда Кевин се пързаляше бос надолу по склона, но това не беше всичко..той се блъсна в някой...Джейк избухва в нов пристъп на смях, но след малко хиленето му се замени от едно "Ааааааа" и той също полетя надолу, правейки снежна преспа след себе си. И той се блъсна в някой..Лия се доближи малко, като внимаваше да не се подхлъзне и да ги последва и видя...Ауч! Кевин лежеше не върху кой да е, а върху кралица Рашел велика...А Джейк..Той пък беше върху самата Саманта от плът и кръв!!! Виж тиии как се обърнаха нещата... Много лошо, но все още беше рано да се каже за кой.. Лия мислеше да си намери скривалище някъде в случай че двете вампирки я погнат или може би имаше по лесен начин..сам просто можеше да я затрупа с лавина, хах много лесно изглеждаше.

Вижте профила на потребителя http://just0add0water.my-rpg.com/index.htm?sid=11a112c37b9df785f

5 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 3:49 am

Отначало никой не ми каза къде отиваме, но като гледах по физиономиите им щеше да бъде вълнуващо.
-Е Неса,стигнахме.Това са олимпийските планини. - каза Рейвън и започна да подскача.
Замислих се, че заради това се бяхме облекли като някои ескимоси.Не издържах в това нещо, у което бях сложена.Приличах на мечка.
-Стига си се тревожила, ето ти ските. - подаде ми ги Рейв и се усмихна.
-О,не на това няма да се кача и пари да ми дадете.Последния път като карах ски замалко щях да мина през едни хора и след това се оказах със счупен крак.Оттогава имам фобия от ските.
Започнах да се вайкам като малко детенце, на което са му взели биберона от устата.
-Без не. - ми казаха те и в този момент вече се бях озовала на ските.
-Рейвъъъннн щее теее убияяя. - започнах да крещя.
Тя накара не само мен, но и Ребека да се спусне.Трите тръгнахме по надолнището.Естествено Рейвън ни водеше отпреде.
Надолу видяхме Лия.И май не беше сама.С нея бяха и другите две момчета.Леле бяха паднали върху две момичета.Това бяха Рашел и Саманта.Познавах ги отскоро, но знаех, че върколаците са загазили.Спрях се и слязох от ските, отидох при Лия и я поздравих едва удържайки смеха си.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 4:39 am

ААААААААААААААААА. ~Рейвън, ако можех , щях да те убия~ изкрещях мислено. Отне ми секунда за да разбера че ските ми са взели в съвсем друга посока от първоначално плануваната. Летях право към едно дърво. Леко се килнах настрани и успях, като почудо, да се отклоня от дървото.
- ААААААА - продължавах да викам.
Идея си нямах дали някой е тръгнал след мен. Знаех само че летя с бясна скорост към неохраняваните писти. След малко забелязах че пред мен има огромна пряспа сняг и летя право към нея. Урааааааа. Спасена съм. Приготвих се и главата ми се заби директно в снега. Спрях. Измъкнах се, цялата в сняг. Огледах се. Бях се отдалечила много повече от колкото очавах. Бях съвсем сама. Само в далечината се мъдреше малка хижа. Тръгнах към нея. Задаваше се буря, затова реших да побързам.бях на 5 метра от вратата когато видях че зад мен се задава лавина. обаче го разбрах късно. А после стана тъмно...

Вижте профила на потребителя

7 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 4:51 am

След като с Неса спряхме при Лия почнахме да се смеем на момчетата.
След известно време им казах,че отивам до една хижа.
-Защоо?-попита Неса
-Защото отивам да търся Бека-казах притеснено.
-Идвам с теб-каза
-Добре,но и Джейк ще ми е нужен-казах
При споменаването на името си той се обърна.
-Аз ли?Че защо?-попита намусено
-За да има кой да стопли Бека,когато я намим идиот такъв-казах му хапливо.
При споменаването на името на Бека се съгласии....

Вижте профила на потребителя

8 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 5:25 am

Гледах към Рейвън с неодобрение, а Кевин бе останал с Лия да я "пази", сякаш щеше да я изяде някой вълк по-голям от еня. Не че имаше такъв де. С Рейв и Ванеса решихме да се разделим и да търсим Бека, но чудно защо нито едната от двете вампирки не долови миризмата й...
- И на това му се вика приятелка..- изсумтях саркастично аз когато Рейвън се отдалечи, но знаех че все пак ме беше чула. Запраших по снега оставайки дълбоки и големи следи след себе си, които скоро започнаха да изчезват, защото отново заваля, но този път снегът валеше в огромно количество и доста силно, чак ми пречеше да виждам накъде вървя. Докато се усетя бях стигнал някаква малка хижа, май необитавана, а наблизо имаше огромна преспа сняг, оставена от лавина... Опитах се да подуша въздуха, но не усетих човешка миризма. Бурята беше прекалено силна, за да доловя нещо. Тогава не ми оставаше друг избор. Нещо ми подсказваше, че Бека е зарината точно тук, затова и реших да я изровя. Започнах...След някъде 15 минутно ровене в снега я открих... Беше зялата бледа и премръзнала.
- Бека? Бека чуваш ли ме?! - попитах я, но тя дори не помръдна посинелите си устни. Метнах я на гърба си и влязох в хижата. Там за щастие имаше и камина, седнах на дивана до камината, като оставих Бека да легне до мен. Обгърнах я закрилнически с ръце, за да се стопли по-бързо...

Вижте профила на потребителя

9 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 6:48 am

А после стана тъмно...
Сънувах много странен сън. Играех на криеница с децата от предишният ми квартал. Аз се скрих във огромно помещение, пълно с вода. После цялата сцена се смени. Аз стоях във сърцевината на леден къс. Не чувствах нито една част от тялото си. После сънят започна да се замъглява, докато накрая напълно изчезна. След това, не ясно след колко време, сънувах че съм в пустинята, навлечена със зимни дрехи. Грееше слънце а на мен ми беше адски горещо. Започнах да махам с ръце, да се опитвам да махна тежките вълнени дрехи от себе си.
- Горещо е! - започнах да викам.
След миг горещината изчезна и аз пак бях насред заледена пустош. Отворих очите си.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 7:13 am

Стоях неподвижно, докато не чух стенанията на Бека и докато тя не замаха театрално с ръце на сън. Тогава се раздвижих и се отдръпнал леко от нея.
- Бека? - тя отвори очи. Не знаех какво й беше, на мен ми се струваше ужасно топла, но пък не можех да съм сигурен, че има треска, защото ние върколаците чувствахме всичко по-топло отколкото бе.
- Бека? - повторих името й, като внимателно хванах рамената й и леко я разтресох.
- как се чувстваш? - исках да ми отговори, трябваше да ми отговори, преди да съм полудял от притеснение. Погледнах я в очите и затършувах в тях. Сякаш се изгубих и останах потънал в нейната бездна...

Вижте профила на потребителя

11 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 7:24 am

- Бека? - попита Джейк и леко разтресе рамената ми - Как се чувстваш - попитам притеснено и се вгледа в очите ми.
А аз бях тотално объркана. Не знаех къде съм, защо съм цялата морка, защо Джейк е до мен, даже в първият момент не знаех името си. Премигнах и вдишах дълбоко.
- Добре съм - казах, колкото да се успокои. Май не ми повярва.
Опитах се да се надигна, но нямах сили.
- Лягай. - каза строго Джейк - няма да ставаш.
- Ама не ми се лежии - вързазих.
- Без ама... трябва да си почиваш.
Нацупих се.
- Ама недей да се мусиш сега - гласа на Джейк омекна, а аз се усмихнах дяволито.
- Без ама... - цитирах го.



Последната промяна е направена от Бека Конър на Сря Авг 04, 2010 3:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Вижте профила на потребителя

12 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 7:38 am

Подсмихнах се и отново се излегнах на дивана, като прегърнах през кръста Бека.
- Голям инат си..И го знаеш. - отбелязах, а тя ми се оплези.
- Ноо знаеш също, че ти се спии...- допълних, но Бека поклати отрицателно глава, опитвайки се да го отрече категорично.
- Се си въобразявай, че кръвопийците са единствените същества, които не можеш да заблудиш...! - казах аз и на свой ред също се оплезих.
- Хайде, заспивай...- прошепнах аз в ушенцето й, а тя се отпусна в ръцете ми и заспа, като ангелче.

Вижте профила на потребителя

13 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 5:47 pm

- Хайде, заспивай...- прошепна ми той. Колкото и да исках, нямаше как да споря. Спеше ми се. Джейк беше доста топъл. А може би така ми се струваше. Но определено ускори процеса на заспиване.
Нямаше сънища. По едно време се събудих. Огледах се.бях на земята увита във вълнено одеало. Идея си нямах как се бях сукала и въртяла, но очевидно се бях изтърсила от леглото. Вдигнах поглед и видях Джейк, задрямал на дивана. Надигнах се, опитвайки се на не го събудя. Изглежда бях прекалено "внимателна" , защото бутнах един стол и той падна върху момчето.
- Как? Какво? Къде? Защо? Колко? - Джейк подскочи.
- Извинявай - казах смутено.

Вижте профила на потребителя

14 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 6:14 pm

Бях задремал, докато топлех Бека и вече не знаех в кой свят се намирах. Сънувах Лия, с кисела физиономия както винаги..Но този път беше различно..
-Слушайте всички! Ще се бием с Кръвопийците..- осведоми ни алфата, заставайки важно върху една скала, а кафеникавата й коса се вееше от вятъра. Лия изглеждаше доста страховито величествена.. В съня ми кръвопийците ни бяха обявили война.Аз както и другите около мен знаехме, че ни предстои битка. Безстрашните ни и готови да бой погледи пронизваха въздуха, а нечий глас сякаш шептеше "Страх ме е" и приличаше досущ, като този на Бека.
Изведнъж се сепнах, а от устата ми забълваха въпросите...
- Как? Какво? Къде? Защо? Колко? - избръщолевих и се огледах.
- Извинявай - каза смутено Бека и в този момент осъзнах, че нищо от станалото преди малко не беше реалност. Въздъхнах и прокарах пръсти през рошавата си коса.
*Ах, било е само сън..*
После се усиферих и погледнах Бека..
- Ти..Какво правиш? Къде отиваш? Топло ли ти е? Студено ли ти е? Гладна ли си? - внезапно нещо ме прихвана и от устата ми отново се изляха купища въпроси но този път отправени към Бека.

Вижте профила на потребителя

15 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 6:38 pm

Засмях се
- Нищо ми няма ,Джейк. Никъде не отивам. - успокоих го
- Студено ли ти е? - повтори.
- Не! Джейк! - казах със леко притеснен смях.
- Извинявай - каза - ставам леко параноичен.
- Леко? - попитах и се засмях. Той се присъедини към смеха ми. - Двамата с Рейв ме гледате сякаш съм малко бебе. Особено Рейв.
Седнах на дивана до него. Той хвана ръцете ми и се заигра с прътите ми.
- Просто и двамата се притесняваме-каза.

Вижте профила на потребителя

16 Re: Из заснежените върхове on Сря Авг 04, 2010 9:21 pm

- Ами не се притеснявайте - казах. - Лия винаги ли е толкова сприхава? - попитах. Сметнах че щом сме само двамата, мога да задам въпросите си.
- Тя си е такава. Хич не й е лесно с такива като нас с Кевин.
- В смисъл?
- Не е лесно да си Алфа. Водач.
- На какво?
- На глутницата...
Вярно... Джейк беше върколак. Съвсем бях забравила този детайл.
- Направо я побъркваме. - той се засмя.
- Горката Лия. Защо я тормозите?
- Неволно е - призна. - А сега ти ми кажи... Защо живееш при онази кръвопийца?
Не ми хареса термина който използваше по адрес на Рейв.
- Тя ми помогна. И продължава да ми помага. Ако не беше тя, все още щах да си стоя в онази дупка, наречена "общежитие".
- Бек, извинявай за въпроса, но ... защо не живееш при родителите си?
Замълчах.
- Недей да ми казваш ако не искаш - побърза да каже.
- Не, не ... ще ти кажа - имах нужда да споделя с някой, да излея цялата горчилка която ме мъчеше. Вероятно Рейв знаеше историята ми. Толкова пъти я бях превъртала наум. Но не беше същото. Имах нужда да го изрека.
- Баща ми беше алкохолик - започнах - майка ми не се прибираше по цели нощи. Всеки ден вкъщи ставаха скандали. Въобще не ги чувствах като родители. Никога не са ме подкрепяли. Имах чувството че ме ползват само за боксова круша.
- Боксова круша ли? - сепна се Джейк и започна да мига.
- Да - признах. Но нямах намерения да давам детайли относно това, затова просължих напред. - Винаги са били срещу мен. При всеки възможен момент , така да се каже, смачкваха духа ми. Години по-късно се роди сестра ми. не можех да повярвам че е възможно при тези техни отношения. Когато Лана порасна, се държаха с нея по същият начин. Аз бях единственото й семейство, както и тя на мен. Опитвах се да кажа на полицията, на учителките в училище, но никой не ме чу. Бях толкова самотна, имах нужда от подкрепа. Нямаше кой да ми я даде. Една вечер реших да избягам. Баща ми ме хвана. - замълчах и леко подръпнах ръкава на тениската си, като открих големия белег от дълбок разрез на лявата ми ръка. - Никога не подценявай ръждясалите тръби - казах и се опитах да се засмея, но почувствах как всеки момент очите ми щяха да се налеят със сълзи.
- Той ли ти стори това? С тръба? - Джейк не можеше да се оттърси от шока си.
- Няма значение - казах - На четиринайстият ми рожден ден за подарък получих ... - леко отметнах косата си, за да се покаже тънката кафеникаво- бежова линия белязала врата ми. - Да , подаръка беше преса за коса. Никога не подценявай пресата за коса - повторих.Долната ми устна затрепери и аз я прехапах. По бузата ми се стече сълза. - Тогава напуснах къщата си и отидох в общежитията. Оставих сестра ми при тях... нямаше как да я взема със себе си. Преди месец ми се обадиха. Баща ми бил умъртвен от алкохола. А дори ... - не успях да довърша. Хванах лицето си в шепи.

Вижте профила на потребителя

17 Re: Из заснежените върхове on Пет Авг 06, 2010 2:25 am

Без да се замислям хванах ръката й и я придърпах към себе си. Прегърнах я, само това ми хрумваше да я успокоя. Тя започна да плаче, скрила лице в гърдите ми, а аз само я притиснах към себе си и зачаках да се успокои. След като спря да хлипа отпуснах прегръдката си и се отделих леко от нея. Отместих встрани къдриците закриващи насълзеното й лице, след което изтрих сълзите й и я погледнах.
- Сега по- добре ли си? - попитах я , а тя кимна. Въздъхнах и погледнах през прозореца, бурята вече отдавна бе отминала.
- Искаш ли да се връщаме в града? - попитах и тя отново кимна. може би все още й бе тежко, за да говори. Тръгнахме към Форкс, но по пътя се сетих, че тази вечер имаше събрание на зялата ни глутница. Трябваше ад отида, но исках да заведа Бека до вкъщи. Бях раздвоен. Накрая ми хрумна идея, да й предложа да дойде с мен.
- Хей, Бека! - тя ме погледна питащо и аз се усмихнах.
- Искаш ли да дойдеш с мен? - попитах я и тя разбира се ме погледна въпросително.
- Къде? - промълви и притихнало любопитство ме изчака да отговоря.
- На едно място в Ла Пуш, да чуеш историята на племето ни, която Лия ще разказва. - обясних й аз подробно и тя се замисли. След минутка вече беше готова с отговора.;
- Добре, и без това няма какво да правя вкъщи.. - отвърна и се усмихна бегло. Толкова много й отиваше да се усмихва. Имаше зашеметяваща усмивка. Хванах я за ръка и я поведох към Ла Пуш.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите