Mystic Forks
Добре дошли в Mystic Forks!
Скалите
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Скалите Сря Авг 11, 2010 11:43 pm
Бен Мичъл
Тръгнах си рано от купона ,поради простата причина ,че не ми допадна развитието му . замислих се къде да отида и реших вече да тръгвам към Ла Пуш . Първото място ,което посетих там бяха скалите . Мястото беше невероятно ,несравнимо . Изкачих се върху една скала и вдишах с разтворени обятия чистия морски бриз . Големите вълни се блъскаха бурно в скалата под мен ,заслушах се в приятния шум . Разперих ръце и се оставих вятъра да ме гъделичка . Стоях така дълго ,до един момент в който не усетих някой да ме бута от скалата . Вече падах надолу към бунтуващия се океан и скоро след това последва цопването ми в ледената вода . Разбира се за мен не беше ледена ,дори студена не беше .
- Но кой .. ???
- запитах се аз и отместих мократа коса от очите си .Погледнах нагоре и видях как над мен летеше някакво момче .. Е ,определено не беше момиче . Но и не го познавах . След няколко секунди гледане осъзнах ,че ако не се мръдна малко ,този някой ще връхлети право върху мен ,затова побързах и се гмурнах във водата ,като поплувах малко .
- Хей ,къде изчезна ?
- възкликна гласът на непознатия и аз се показах зад него .
- Ти пък кой си ?
- попитах го с тъпо изражение ,а той ме погледна като изтребител . След няколко секунди проговори .
- Не си ли от глутницата на Лия ?
- попита той и сякаш леко се разочарова ,задето мислеше ,че не съм .
- Всъщност съм ,но дори не се познавам с другите членове .
- отвърнах аз леко неловко и свих рамене .
- Е ,значи съм първият от глутницата с който ще се запознаеш !~засмя се весело~ Мат Лантър .~представи се~
- Бен Мичъл ,приятно ми е !
- отвърнах аз и прокарах пръстите през мократа си коса .
- Йееес ! - отвърна още по весело Мат и ми подаде мократа си ръка да се здрависаме .
- Хей ,нали нямаш нищо против ,че те бутнах без предупреждение ? Така поздравяваме новодошлите !
- каза момчето и си личеше ,че е добронамерен и обича шегите . Не предполагах ,че новодошлите се поздравяват ,като ги бутнеш в океана от стометрово висока скала без предупреждение ,но ми харесваше . Нямах нищо против .
- Няма проблем ,обичам да скачам от скали ! ~ухилих се~
Да ,не вървеше да кажа "Обичам да ме бутат от скали" ,макар че за мен нямаше голяма разлика .
- Е, да поплуваме още малко ?
- попита ме Лантър и аз направо се гмурнах във водата ..
След като двамата излязохме на брега ,за да изсъхнем ,седнахме на пясъка и започнахме да си разказваме разни неща .
- Но кой .. ???
- запитах се аз и отместих мократа коса от очите си .Погледнах нагоре и видях как над мен летеше някакво момче .. Е ,определено не беше момиче . Но и не го познавах . След няколко секунди гледане осъзнах ,че ако не се мръдна малко ,този някой ще връхлети право върху мен ,затова побързах и се гмурнах във водата ,като поплувах малко .
- Хей ,къде изчезна ?
- възкликна гласът на непознатия и аз се показах зад него .
- Ти пък кой си ?
- попитах го с тъпо изражение ,а той ме погледна като изтребител . След няколко секунди проговори .
- Не си ли от глутницата на Лия ?
- попита той и сякаш леко се разочарова ,задето мислеше ,че не съм .
- Всъщност съм ,но дори не се познавам с другите членове .
- отвърнах аз леко неловко и свих рамене .
- Е ,значи съм първият от глутницата с който ще се запознаеш !~засмя се весело~ Мат Лантър .~представи се~
- Бен Мичъл ,приятно ми е !
- отвърнах аз и прокарах пръстите през мократа си коса .
- Йееес ! - отвърна още по весело Мат и ми подаде мократа си ръка да се здрависаме .
- Хей ,нали нямаш нищо против ,че те бутнах без предупреждение ? Така поздравяваме новодошлите !
- каза момчето и си личеше ,че е добронамерен и обича шегите . Не предполагах ,че новодошлите се поздравяват ,като ги бутнеш в океана от стометрово висока скала без предупреждение ,но ми харесваше . Нямах нищо против .
- Няма проблем ,обичам да скачам от скали ! ~ухилих се~
Да ,не вървеше да кажа "Обичам да ме бутат от скали" ,макар че за мен нямаше голяма разлика .
- Е, да поплуваме още малко ?
- попита ме Лантър и аз направо се гмурнах във водата ..
След като двамата излязохме на брега ,за да изсъхнем ,седнахме на пясъка и започнахме да си разказваме разни неща .
3 Re: Скалите Чет Авг 12, 2010 5:24 am
Лена Дюшан
Поех в неизвестна посока... Случваше ми се доста често откакто прозрях смразяващата истина за сестрата си близначка. Просто от тогава насам се чувствам изгубена , не зная къде мога да отида , защото където и да отида не се чувствам на мястото си. И вече никой не ме разбира... Никой не може да ме разбере. Отказах се дори да търся такива хора. Не знаех накъде вървя , точно в момента дори не знаех какво правя. А какво всъщност правех? Да , ценях живота си , както и хората които са ми го дали , но.. В момента не знаех на кой свят се намирам , сякаш нещо блокираше мислите ми... Просто вървях към ръба на скалата , слушайки приглушеното разбиване на вълните в скалите. Дори не поглеждах напред , бях спряла празен поглед в откриващата се гледка пред очите ми.. Но всъщност не виждах небето , просто всичко беше черно. Като да се намираш в празна и тъмна стая , а крушката да е изгоряла. Тогава единственото , което ще видиш е тъмнината , която те поглъща все повече и повече с всеки изминал момент... Тъмнина , мрак и нищо друго. "Без светлина..Струва ли си да живееш?" бяха последните ми мисли и усетих как краката ми сами , без заповед , се придвижиха напред , а след ръба следваше..какво? Да пропаднеш надолу , нямаше път нагоре , това беше начинът. Просто да продължиш да падаш , а когато стигнеш дъното..? Дали тогава следва да се изкачиш отново нагоре? Може би да , стига да имаш силата да се изправиш след падането си.. Но да речем си достатъчно силен , за да се изправиш , тогава какво следва след като отново си на върха? Поредното падане? Нима животът беше поредица от изкачвания нагоре и неминуеми падания , нима това се повтаряше..и докога? До онзи момент в който вече нямаш силата да се изправиш отново и отново да се изкачваш? До момента в който вече усещаш тялото си да лежи безжизнено , а сърцето ти да спира? Тогава има ли значение какво ще видиш преди последното си падане , след като това ще е обгръщащата те вечна тъмнина..И има ли значение какво ще чуеш преди това последно падане , след като това ще е звукът от затихващото ти сърце? В крайна сметка всичко ще приключи когато се изгубиш там..в тъмнината и вече никога няма да можеш да намериш пътя към светлината.
И ето ме..аз падах. И макар да не виждах нищо , все още усещах как океана ме зове , призовава името ми. И сякаш нещо влечеше с неимоверна сила тялото ми към него. Вятърът сякаш се опитваше да ме задържи , но можеше само да развява кестенявата ми коса на посоки. Нямаше какво да кажа , от устните ми не се откъсна дори приглушен вик , дори малка въздишка.. А в момента в който усетих ледената вода да се слива с тялото ми зъбите ми така рязко изтракаха , че като по чудо не си счупих някой друг. Може би ледената вода или пък огромните вълни , които предвещаваха тоталния ми край , ме накараха да се опомня и да се запитам какво си мисля , че правя? Не беше редно да експериментирам със живота си , защото моят беше само един! Но за бога какво си мислех? Че съм сестра си? Мигновено раздвижих във въздуха скованите си от студ посинели ръце с мнимата надежда , че някой случайно щеше да ги види... Господи , колко ли смешно изглеждах в момента?
И ето ме..аз падах. И макар да не виждах нищо , все още усещах как океана ме зове , призовава името ми. И сякаш нещо влечеше с неимоверна сила тялото ми към него. Вятърът сякаш се опитваше да ме задържи , но можеше само да развява кестенявата ми коса на посоки. Нямаше какво да кажа , от устните ми не се откъсна дори приглушен вик , дори малка въздишка.. А в момента в който усетих ледената вода да се слива с тялото ми зъбите ми така рязко изтракаха , че като по чудо не си счупих някой друг. Може би ледената вода или пък огромните вълни , които предвещаваха тоталния ми край , ме накараха да се опомня и да се запитам какво си мисля , че правя? Не беше редно да експериментирам със живота си , защото моят беше само един! Но за бога какво си мислех? Че съм сестра си? Мигновено раздвижих във въздуха скованите си от студ посинели ръце с мнимата надежда , че някой случайно щеше да ги види... Господи , колко ли смешно изглеждах в момента?
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|