Лия наблюдаваше с нестихваща странна усмивка ставащото в НЕЙНАТА сладкарница. Тя бе скръстила ръце и внезапно усмивката й се изпари, сякаш никога не е минавала през лицето й. Момичето премина през Ванеса, като й съобщи с делови тон, че е наета на работа, след което се отправи към главната си мишена.Страхотно щеше да бъде, щеше да се смее и на ситуацията, но ЗАЩО трябваше да е ТУК? Лия мразеше да се гаврят с храната, още по - малко пък точно в нейната сладкарница. Какво да говорим, че бяха именно кръвопийци? Вече кипяща и изпускаща пара от главата до петите, Лия се доближи до Рашел и Саманта, като се прокашля, за да привлече вниманието им. Не искаше да проваля гледката - как някакво малко момиченце се запознава със Саманта, а Рашел ги зяпа като препарирана музейна антика, беше много красива гледка, но...
- Ти! - посочи първо към Рашел. - Дължиш ми нов пепелник! - каза остро Лия и извъртя пръста си към Саманта. не беше нито за един пепелник, нито за една торта, но това си беше жива гавра с персонала и заведението й. Разбира се и Джейк нямаше да ес измъкне от еня безнаказано. Лия знаеше, че той започна пръв, но защо не си бяха уредили сметките някъде ДРУГАДЕ?! Не й стигаше това, че си беше бясна, а сега и това! О господи! Как изобщо все още търпеше?
- Съжалявам, че прекъсвам трогателния момент, но..Имаш две възможности! - изскърца със зъби Лия гледайки Саманта с неописуемо гневни очи, в които сякаш се виждаха буквално гръмотевици и огнени летящи астероиди.
- Първата - изчисти разлятата кола! А втората е..да го оближеш. - каза Лия, а от устата на диетичната пиявица се откъсна нещо средно между ахване и смях. - да , да знам че гордостта ти не ти позволява да пълзиш като мишка, така че побързай и го избърши, парцалът е в ъгъла там! - каза Лия посочвайки на Саманта къде се намира кофата с парцала. След това им обърна гръб и се запъти към Джейк.
- Скрий си хубавите зъбки на секундата, преди на си останал без тях! - нареди му Лия с вледеняващ тембър и видя как ухилената физиономия на Джейк стана сериозна ЗА ПЪРВИ ПЪТ тази година! това беше рекорд за него и поне малко Лия се почувства по-добре.
- А с теб Денис белята ще си поговорим много хубаво в Ла Пуш! - осведоми го Лия и се настани на масата до Ванеса. Джейк преглътна тежко, със сигурност осъзнаваше, че конското на Лия не му мърдаше. Ооо дааа..Бе затънал до шията, и вероятно се чудеше какво ще е този път.. Дали щеше да е чудовищен вик или порция ритници в слабините..това един бог знаеше. Всъщност не, никой бог не знаеше, знаеше единствено и само Лия.